ОБРЪЩЕНИЕ

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

ОТ БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ


Уважаеми дами и господа народни представители ,

Ние, 900 –те членове на 35-те пещерни клуба, обединени от Българската федерация по спелеология (БФСп), считаме, че е крайно време българската държава да вземе действени мерки за защитата и опазването на нашите пещери!

В резултат на 80-годишната дейност на стотици пещерняци на територията на страната са проучени и изследвани около 6 000 пещери. Повечето от тях имат важно научно, културно, естетическо и стопанско значение:

- в пещерите Сухи печ (Козарника), Бачо Киро, Темната дупка, Магурата и много други се намират най-старите следи на човешката култура в Европа;
- стотици български пещери са били използвани като светилища и обители с религиозно предназначение;
- българските пещери се обитават от над 800 вида уникални пещерни животни;
- българските пещери са местообитание на най-големите прилепни колонии в Европа;
- 40 български пещери се използват за битово и стопанско водоснабдяване;
- в българските пещери са открити над 50 вида пещерни минерали;
- хиляди български пещери крият уникални пещерни образувания;
- 9 пещери у нас са благоустроени и посрещат хиляди туристи;
- 124 пещери, карстови образувания и извори са в списъка на националното ни геоложко наследство.

Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи формално и непълноценно, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са част от защитени територии – национални и природни паркове, резервати и природни забележителности - или са част от мрежата на НАТУРА 2000 в България.

Под най-сериозна угроза са пещерите, които не са защитени от съществуващите закони, каквито са почти всички (5 100) от проучените досега пещери в България. Те са обект на разрушителна и безнаказана човешка дейност - изменение на физическата им цялост – нарушаване на наслагате им, разрушаване на пещерните образувания, унищожаване на пещерната фауна, незаконна кариерна дейност, иманярство и много други.

През 2004 г. в съответствие с Директива 92/43 на ЕС, Споразумението за защита на европейските прилепи (ЕUROBATS), по което България е страна, и по препоръка 26/93 на ЕК, Министерството на околната среда и водите възложи на колектив на Българската федерация по спелеология да разработи проект за Закон за пещерите.

Целта на проектозакона бе да се постави опазването на пещерите в България пред всякакви други интереси. Той бе приет от Министерския съвет и депозиран в 39-тото Народно събрание. След като така и не достигна до пленарната зала, законът беше внесен за разглеждане и от 40-ото Народно събрание и бе приет на първо четене от Комисията по околната среда и водите. Времето за второ четене на проекта от комисията не стигна и отново не се стигна до обсъждането му в пленарна зала.
Какви са последствията?

Продължават с още по-разрушителна сила безобразията в българските пещери:
- неуредената им собственост поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване;
- непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещери;
- много пещери са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности;
- безнаказано се замърсяват карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници;
- нараства незаконната търговия с пещерни образувания;
- безскрупулната иманярска ръка непрекъснато унищожава безценни пластове от човешката история и цивилизация;
- нерегламентираната туроператорска дейност унищожава природната цялост на пещерите и влияе негативно върху местообитанията на редки и застрашени животински видове – прилепи, птици, подземна безгръбначна фауна.
Излагайки всички тези проблеми, а чрез това и нашите тревоги, ние считаме, че действителното опазване на българските пещери може да бъде решено единствено чрез приемането от Народното събрание на Закона за пещерите!

Надяваме се, че Българското народно събрание няма да допусне нашите пещери, които са неотменима част от българското и общочовешкото природно, културно и историческо наследство, да бъдат загубени за бъдещите поколения.

За това се обръщаме към г-жа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и към всички български народни представители да вземат присърце съдбата на българските пещери и да направят необходимото за внасянето и приемането на Закона за пещерите!

С текста на проектозакона можете да се запознаете в деловодството на Народното събрание или на www.parliament.bg/bills/39/502-01-10.rtf
Примери за разрушаване на българските пещери ще намерите на страницата на БФСп:

Вижте с очите си част от безобразията в карстовите райони и пещерите!

Нека с ум, воля и съвместни усилия съхраним 6-те хиляди български пещери!

Комисията по опазване на карста и пещерите и Управителният съвет на Българската федерация по спелеология призова всички български пещерняци, деятели, поддръжници и симпатизанти на пещерното дело и спелеологията , всички се вълнуват от съдбата на пещерите в България и българската природа да подкрепят усилията ни!

Нека всеки, с каквото може да помогне за оказването на обществен натиск върху държаните институции от които зависи приемането на закона и опазването на пещерите у нас. Нека информираме обществеността за неповторимостта и значението на пещерите и проблемите на тяхното опазване и направим гражданите съюзници в нашата борба.
Призоваваме ви да организирате на местно ниво пресконференции по проблема, срещи с обществеността и депутати от вашите райони, прожекции на филми и фотоси, изложби, публични акции за почистване на карстови обекти и всякакви други целенасочени тематични мероприятия!
Нека опазването на българските пещери ни обедини и сплоти за да запазим пещерите за идните поколения!
Материали по проблема за попазване на пещерите ще намерите тук:

ВЪ ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

(извадка от статия под горното заглавие публикувана в сп.”Български турист” ,1 бр.10, 1931, стр.149-152) ........................... Но докато за запазването на горите има закон и санкции на нарушителите, а също и за полезния дивеч, редките птици и рибите в реките и се издават от време на време наредби за закрилянето им, има редица отрасли на природата които са изложени на разрушителните и алчнихприщевки на човешката ръка и суета. Едни от тях са планинските цветя и пещерите, предимно сталактитните пещери. ............................... Разрушенията пъкъ които се правят въ пеищерите отъ техните посетители са още по-пакостни и непоправими. , десетки красиви сталактитни пещери у нас са превърнати благодарение на некои хунски нашествия 6ихъ казалъ, на гробища от грозни дупки, посещението на които въз6ужда само тъга и възмущение. Това което е най-жалкото въ случая е, че тия опустошения и грабежи въ пещерите не, се вършатъ отъ простолюдието, поради слабокултурностьта на което това 6и 6ило донякаде простимо, а се вършатъ отъ хора интелегентни, учащи се, чиновници, лекари и даже учители, отъ които би трябвало да се очаква да покровителствуватъ природата и да приучватъ другите къмъ сащото. Така въ Боснешката пещера (въ южнитt поли на Витоша) констатирахъ, че огра6ването й отъ сталактите се дължи предимно на учителите отъ околните села. Показаха ми се съ чувство на голtма гордость цели сандъци съ сталактити, отчупени отъ децата въ пещерата и носени въ чували отъ сащите по нареждане на учителите. А какво ще кажете за оня лекарь в Вършечкитt бани, които по миналата година наред да му се докаратъ отъ околните пещери няколко кола(!) сталактити, съ които е „украсилъ" парка на банята и фонтанитt вь него? Всичко това иде да каже, че трябва часъ по-скоро да се предприеме нещо за да се тури край, или се ограничатъ поне до минимумъ опустошенията на природнитt украси. 3а цельта не стигатъ добри думи и пожелания, които предполагатъ съзнателность и една по-широка култура на масата, а са належащи по-ефикасни мерки, закони и санкции. Ако Съюзътъ за 3акрила на Природата продължава все така да бездействува и да остава неотзивчив на крешящите викове за помощь оть страна на природата, нека нашия Туристически Съюзъ вземе въ ръцете си инициативата за организиране на бор6ата за закрилата имъ. Като едни оть първите и най-належащи ра6оти, които ще трябва да се извършатъ са по моето скромно мнение следните: Изработване на проектозаконъ за защита на природата и Настояване за по скорошното му разглеждане и гласуване въ Народното събрание и влизането му въ сила. Въ основитt на тоя трябва да легне отъ една страна защитата на флората, пещерите и др, природни красоти, а на второ място - въобще запазването на природата въ нейния първобитенъ видъ. Въ комисиите за разрешаване на въпросите по прокарване на пътища, железници (зъбчати и пр.) канали, водо-проводи и пр., Съюза за 3акрила на Природата да има обезателно свой представи-тель. Тоже и при раздаване на концесиите за използване на електрическа енергия отъ рекитe и водопадитe, тьй наречените хидроцентрали, да се иска и уважава всякога мнението на Съюза, като се запазва винаги принципа по възможност да се щади и запазва първо6итния видъ на природата, да не се загрозяват местностите, да не се осакатяват горите и пр. Пещерите въ цялата страна да 6ъдат о6явени за собственость на Б. Т. С, койт отъ своя страна ще предприеме нужните мерки за запазването им. Б. Т. С. заедно съ пещерното дружество да се заемат съ запазването поне на най-хубавите и интересни пещери отъ окончателно разрушение, като имъ се зазидат входовете и се поставять врати и катинари ; входа да бъде достъпен само съ во-дачъ срещу малко заплащане. Азъ вярвамъ, че гореизброените предупредителни мерки ще допринесатъ доста за цельта, ако се приложатъ и изпълняват ь добросъвестно. Нека всеки отъ насъ туристите да влезе въ ролята на покровител и закрилникъ на природните хубости, нека всеки я защитава отъ загрозявания и опустощавания и тогава няма да имаме нужда ни отъ закони, ни отъ глоби, и отъ „охрани". Инж. Х. Броксъ Препечата и подготви А.Жалов

10 правила за защита на пещерите

ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ 10 правила за защита на пещерите Да уважаваш пещерната среда пещерите значи да уважавш живота. Един от начините за уравновесено пещерно дело може да бъде: 1. Като ценим естествената красота и археологическите и палеонтологичните богатства; 2. Като не оставяме нищо след нас в пещерата освен впечатленията си; 3. Като използваме щадящи околната среда техники за осветление; 4. Като се движим по вече установените в пещерата маршрути; 5. Като ходим по пещери заедно, като обучен екип с достатъчно знания; 6. Като не увреждаме околната среда и минимизираме риска от злополуки в пещерите; 7. Като използваме съоръжения , които засягат по-малко подземната среда; 8. Като използваме подземни пътища върху издръжлива повърхност за да се сведе до минимум въздействието върху пещерата докато я проучваме; 9. Като причиняваме минимални въздействия върху карстовите райони и ланшафти, където се намират пещерите. Те имат значение за естното устойчиво развитие; 10. Като образоваме другите хора за пещерите и карста и като сме движеща сила за тяхното опазване и защита.. Превод от английски: Алексей Жалов Редакция: Николай Симов

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ПЕЩЕРНЯЦИ

Изготвена по молба на Алексей Жалов (БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ) от Боян Петров (ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРИЛЕПИТЕ към НПМ-БАН) България притежава уникално високо разнообразие на прилепи. От установените в границите на континента 35 вида, у нас са известни 33 вида. От тях поне 10 вида се размножават, зимуват и живеят само в пещери. Прилепите са единствените бозайници, които образуват огромни колонии, чиято численост в България по време на зимуване може да достигне до 100 000 екземпляра само в една пещера! Размножителният период на прилепите у нас започва след 15 май и продължава до началото на август. В зависимост от климатичните особености е възможно изместване на този период. В зависимост от вида на прилепа и височината, на която се намира пещерата, най-критичният период през лятото продължава ок. 45 дни. Той обхваща дните непосредствено преди раждането на малките, самото раждане, тяхното израстване и първите им полети. Извършването на прониквания и особено провеждането на организирани мероприятия (пещерни сборове, тренировъчни лагери и проучвателни експедиции) в прилепните пещери в периода 15 май-30 юли и 1 декември-30 март е твърде рисковано за оцеляването на прилепите и е категорично в противоречие със законите, които ги защитават. Някои пещери са значими за прилепите само през лятото (за размножаване), други само през зимата (за зимуване), а трети се обитават целогодишно. От 93 значими подземни местообитания на прилепи в България, 51 имат национално, европейско и международно значение (Приложение 1). Отправяме апел към всички пещерни клубове членуващи в БФСп да планират проявите от годишния си календар съобразявайки се с обитанието на прилепите. През критичните периоди, значимите пещери от Приложение 1 трябва да се изключват от проявите, а проникването в тях през всички останали сезони трябва да става с повишена загриженост и отговорност. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Всички видове прилепи в България са строго защитени от ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ (ЗБР) (Приложение № 2 и 3). В заповедта за обявяване на защитена местност или природна забележителност по силата на ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ изрично се забранява влизането в прилепните пещери по време на размножаването и зимуването, както и всички дейности, които безпокоят или прогонват прилепите. РИОСВ/МОСВ периодично само припомнят ограниченията, които са в сила още от публикуването на заповедта за защита. Според ТАРИФАТА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НАНЕСЕНИ ЩЕТИ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 НА ЗБР, “за щетите нанесени на растителни и животински видове, виновните лица заплащат обезщетение в размер съгласно Приложения № 1 и 2” (50 лв за всеки прилеп). ЩЕТА по смисъла на тарифата е “нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда”. КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С ПРИЛЕПИТЕ?  Да пазим тишина и преминаваме възможно най-бързо през залите и галериите с колонии.  Да не ги пипаме и тормозим по друг начин в състояние на летаргия.  Да не прекаляваме със снимането и осветяването им особено през зимата.  Внимаваме да не ги опърлим с карбидката.  Палене на огън в привходни части на пещерите, влизане с факли както и вдигането на шум водят до смърт и/или прогонване на много прилепи. КАК ДА ПОМОГНЕМ?  Ако установите наличие на голяма прилепна колония (над 100 екземпляра) в пещера, която не е изброена в Приложение 1, подайте сигнал до ЦИЗП по електронната поща с данни за пещерата, дата на наблюдението и по възможност изпратете далечни и близки снимки на колонията или отделни екземпляри.  Ако установите вандалски прояви или масова смърт на прилепи сигнализирайте в ЦИЗП.  Ако намерите опръстенен прилеп- запишете (или снимайте в макро-режим) номера без да сваляте пръстена и го съобщете електронно в ЦИЗП. Желателно е и снимка на вида.  Ако намерите прясно умрял прилеп може да го съберете в бурканче със спирт (или друг фиксатор). Черепи, кости и мумифицирани екземпляри може да събирате в кутийки. Всички събрани образци се етикетират надлежно и се носят в НПМ. ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ На основание Чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ и по силата на Наредба № 8 (Обн. ДВ бр. 4/16.01.2004 г.) за реда и условията за издаване на разрешителни за изключения от забраните, въведени от ЗБР за животинските и растителни видове от Приложения № 3 и 4 и за използване на неселективни уреди, средства и методи за улавяне и убиване от Приложение № 5, всички, които се занимават с изследване на прилепи и имат пряк контакт с тях, трябва да притежават актуално разрешително, издадено от МОСВ. Разрешителните са срочни и се издават за конкретни лица (физически или юридически) и за точно определени територии от страната. В този документ се определят видовете, броят на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземплярите и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено отговорно да осъществява контрола по спазването на условията. ЗДРАВЕН РИСК Както всички диви животни, прилепите също могат да са преносители на заболявания, които могат да засегнат човека. Въпреки че в цялата медицинска статистика на България няма отбелязан подобен случай, добре е да се знае, че прилепите са потенциални преносители на вируса на бяса. Заразяване може да стане само след ухапване от прилеп и в изключително редки случаи само чрез слюнка на заразено животно, попаднала право върху оголена човешка лигавица на око или рана. При възникване на подобно обстоятелство е необходима незабавна противобясна ваксинация в здравно заведение. ЗА КОНТАКТИ ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРИЛЕПИТЕ Национален природонаучен музей – БАН бул. Цар Освободител № 1, София 1000 http://nmnhs.com/ ел. поща: Боян Петров- координатор boyanpp@nmnh.bas.bg boyanpp@gmail.com Данните в инструкцията са актуални към 30.5.2009 г. Списък на подземни местообитания на прилепи в България с национална, европейска и международна значимост Име на обект Селище Област Ограничение за проникване Значимост 1. Айна ини Рибино Кърджали Зима/лято eвропейска 2. Андъка Дряново Габрово Зима национална 3. Бачо Киро Дряново Габрово Зима национална 4. Билерниците Ботуня Враца Лято национална 5. Божият мост Лиляче Враца Лято национална 6. Водната Дрънчи дупка Мелница Ямбол Лято национална 7. Водни Печ Горна Лука Монтана Зима национална 8. Въркан Цар Петрово Видин Зима/лято eвропейска 9. Гаргина дупка Мостово Пловдив Зима/лято национална 10. Голашка миннна галерия Голак София Зима/лято eвропейска 11. Голямата Микренска пещера Микре Ловеч Зима/лято национална 12. Гъбарника Красен Русе Зима/лято eвропейска 13. Деветашката пещера Деветаки Ловеч Зима/лято международна 14. Дервентската пещера Пролаз Търговище Зима/лято национална 15. Диневата пещера Гинци София Зима национална 16. Дяволското гърло Триград Смолян Зима международна 17. Еменската пещера Емен Велико Търново Зима/лято eвропейска 18. Зандана Шумен Шумен Зима/лято национална 19. Зандана (Дивдядовският зандан) Дивдядово Шумен Лято национална 20. Зоровица Червен Русе Лято eвропейска 21. Иванова вода Добростан Пловдив Зима/лято международна 22. Каленската пещера Кален Враца Лято национална 23. Кална мътница Бели Извор Враца Зима/лято eвропейска 24. Карангин Орешари Хасково Лято национална 25. Козарника Липница София Лято национална 26. Водната Липница София Зима/лято национална 27. Ледницата Котел Сливен Зима/лято национална 28. Лястовицата Гложене Ловеч Зима/лято национална 29. Магурата Рабиша Монтана Зима/лято национална 30. Мандрата Чавдарци Ловеч Зима/лято национална 31. Марина дупка Търговище Търговище Лято национална 32. Маслен нос Приморско Бургас Лято национална 33. Мишин камък Горна Лука Монтана Зима национална 34. Моровица Гложене Ловеч Зима/лято национална 35. Нанин камък Муселиево Плевен Зима/лято национална 36. Орлова чука Пепелина Русе Зима/лято международна 37. Орловата пещера Котел Сливен Зима/лято национална 38. Парниците Бежаново Ловеч Зима/лято международна 39. Понора Чирен Враца Зима/лято национална 40. Прилепната пещера Янтра Габрово Лято национална 41. Седларката Ракита Ловеч Лято национална 42. Серапионовата пещера Черепиш Враца Зима/лято национална 43. Суббаттъ Котел Сливен Зима национална 44. Сухи Печ Орешец Видин Зима/лято национална 45. Троевратица Карлуково Ловеч Зима/лято национална 46. Тюленовата пещера Българево Варна Лято национална 47. Урушка Маара Крушуна Ловеч Зима/лято национална 48. Хайдушката пещера Девенци Плевен Зима/лято национална 49. Хилядите очички Мадара Шумен Лято национална 50. Человечата Кунино Ловеч Лято национална 51. Яраса Ини Висока поляна Кърджали лято eвропейска Ограничение за проникване: указан е периодът, съответно ЗИМА (1 декември- 30 март) и ЛЯТО (15 май- 30 юли), когато проникването не е желателно, а в пещерите обявени като природни забележителности или защитени местности по Закона за защитените територии е забранено със заповедта им за обявяване. Незнанието не ви оправдава при установяване на нарушението от компетентния орган или след подаден сигнал. Забележки: 1) по различни причини, в някои пещери е възможно прилепите да са били прогонени временно или постояно, което не означава, че те губят статута си на значими убежища. Дългогодишният мониторинг на колониите показва, че след отстраняване на прогонващите фактори или намаляване на тяхната сила, прилепите обикновено се завръщат и ги заселват отново. 2) Напълно възможно е да съществуват пещери, които се обитават от големи колонии, но причината да не фигурират в таблицата е единствено липсата на данни. Списъкът е динамичен и се актуализира след постъпване на сигнал и теренна проверка от специалист-прилепар. 3) Значимостта е определена по критериите на EUROBATS и включва показатели като общ брой видове установени в пещерата, обща численост, сезонно или постоянно се обитава от прилепи и други фактори. Списък на някои от по-значимите НАТУРА 2000 зони обявени за опазване на прилепите № НАТУРА 2000 ID ИМЕ 1 BG0000266 Мандрата (Микре) 2 BG0000269 Лястовицата (Гложене) 3 BG0000304 Голак (Голак) 4 BG0000587 Варкан (Цар Петрово) 5 BG0000589 Марина дупка (Търговище) 6 BG0000591 Седларката (Ракита) 7 BG0000593 Билерниците (Ботуня 8 BG0000594 Божият мост- Понора (Лиляче-Чирен) 9 BG0000601 Каленската пещера (Кален) 10 BG0000605 Божкова дупка (Кривня) 11 BG0000615 Деветашко плато (Деветаки)

ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ОПАЗВАНЕТО НА ПЕЩЕРИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В

Мадалена СТАМЕНОВА & Алексей ЖАЛОВ Пещерен клуб “Хиликтит”- София - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com ABOUT SOME ASPECTS OF THE PROTECTION OF CAVES AS A PART OF THE CULTURAL HERIRAGE IN BULGARIA Magdalena STAMENOVA (1) & Alexey ZHALOV (2) SC”Helictit” – Sofia - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com Резюме Работата разглежда някои аспекти от статута и състоянието на карста и пещерите В България не само като карстови феномени, но и като археологически обекти – вахна част от нашето природно и културно наследство. Ключови думи: пещери, опазване, културно наследство Abstract The article resumes in short some aspects of the statute and present situation of caves and karst objects in Bulgaria, known not only as natural phenomena, but also as archaeological sites - a valuable part of the national natural and cultural heritage. Key words: caves, protection, cultural heritage 1. Добре известен факт е, че карстът (по-конкретно – пещерите) като феномен с уникални характеристики съдържа не само отложения/находки, които представляват интерес за природните науки, но също така и културни останки от далечни времена. Като цяло тези останки (обикновено разположени в ненарушен хронологичен порядък) са по-добре запазени в пещерите, отколкото в обекти на открито. Българските земи се оформят като контактен регион на хилядолетни културни взаимодействия и съответно, повечето археологически обекти в региона се характеризират с наличието на дълъг културен континюитет. Пещерите не правят изключение от това правило. По ирония на съдбата пещерите, където са запазени до днешни дни следи от човешката култура от далечното минало, са особено изложени на риск от разрушаване и увреждане поради не премерена човешка дейност. Непрофесионални и иманярски разкопки често правят невъзможно коректното определяне на откритите артефакти, както и провеждането на точни научни изследвания от всякакъв вид, което съответно води до безвъзвратна загуба на ценна информация и разрушаване на пещерите. Този нерадостен факт е бил добре разбран още в зората на проучването, опазването и социализацията на пещерите в България, което започва в началото на 20-тото столетие. По това време започва развитието на проучването, защитата и популяризирането на културното и природното наследство като цяло, подкрепено със съответните нормативни актове, приети в ранните години на развитие на сегашната българска държава – знак за високото ниво на културата и самосъзнанието на тогавашното общество. Един от първите изследователи на пещерите в България, който набляга на тяхното културно и историческо значение е Рафаил Попов, посветил много от творческите си усилия за представяне на пещерите пред широката публика. През 1935-1940 г. той работи върху идеята за създаването на народни паркове в карстови региони край Мадара, Търново и Дряново, където пещерите да бъдат представени като ценни природни и културни феномени. Дейността на Р. Попов в тази насока подсказва бъдещи тенденции в опазването и представянето на миналото в неговия природен контекст и в укрепването на връзката между културата и туризма (установени почти половин век по-късно в Конвенциите на ЮНЕСКО от 1972 и 1998 г.) СТАМЕНОВА (2001). 2. Българското законодателство и опазването на пещерите С течение на времето законодателството по опазване на културното и историческото наследство, включително и пещерите, се развива и специализира в редица нормативни актове, но до ден днешен те не се отнасят пещерите като основен обект на опазване. Днес съществуват няколко акта, които засягат в определена степен пещерите като обекти с природно и културно значение под закрилата на държавата. В Конституцията на Р България (1991) се постановява, че националните паркове, природните и археологическите резервати са изключителна държавна собственост и основно задължение на държавата е да опазва националното историческо и културно наследство (чл. 18, 23). Пещерите, които се намират в резерватите са също под тази най-висока степен на опазване. Законът за паметниците на културата и музеите (1969) определя като паметник на културата “всяко движимо и недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост” (чл. 3). Паметниците на културата се намират под закрилата на държавата (чл. 2). Нивото на защита се определя в низходящ ред съобразно значението на паметниците на културата, определени като паметници със световно, национално, регионално и т.н. значение (чл. 19). Тук са представени и пещерите, които са декларирани като недвижими паметници на културата. Наредба № 17 за определяне границите и режима на защита на недвижимите паметници на културата, които не са декларирани като резервати според горепосочения закон (No 17, 1979) и Наредбата за деклариране на недвижими паметници на културата (No 5, 1998) определят тези паметници, тяхната прилежаща територия, датировка, единични или групови обекти и тяхното значение (световно, национално и пр.) като защитени природни обекти и паметници. Необходимо е да се спомене и Наредбата за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997), която предписва правила и механизми за археологически проучвания в страната, включително и в пещерите. Такива проучвания могат да бъдат предприемани само с разрешение на АИМ – БАН. Друг закон, който се отнася до опазването на пещерите е Законът за защитените територии (1998), който е насочен главно към защитата на природата като национално и общочовешко богатство (чл. 2). Тук са включени няколко категории на защитени обекти и региони – резерват, национален парк, природна забележителност, защитена местност, включително и съответната обкръжаваща територия, която също е защитена (чл. 5). Например, броят на пещерите, включени в категорията на природните забележителности е 123 (Фиг.3). Според българското законодателство, всеки гражданин, обществена или държавна организация, при следването на определени процедури и правила, може да направи аргументирано предложение за деклариране на природни обекти (пещери или региони) като защитени територии пред компетентните органи (в регионалните инспекции на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Съществува възможност за временно ограничаване на достъпа и използването на определени пещери. Докато тече ограничителния режим, всеки акт на неговото нарушаване се подразбира като увреждане на защитена местност ЖАЛОВ (2006). Нашето законодателство предвижда още наказания за разрушаването на защитени обекти и региони. Например, Наказателният кодекс (1968) предвижда пробация, затвор до 3 години или глоба (до 2000 лв) за разрушаване на защитени местности, растителни и животински видове, включително и пещери (чл. 278в). Опазването на обекти с културно значение, включително и пещерите се прилага практически чрез органите на отговорните за това институции като Министерствата на културата и околната среда и водите. В случаите на извършено престъпление спрямо защитени обекти са ангажирани също така и право прилагащи органи като Министерството на вътрешните работи. Днес в Главната картотека на българските пещери на Българската федерация по спелеология са регистрирани 5550 проучени и картирани пещери. Общият брой на защитените пещери в България (съгласно който и да е закони) е над 1000 (почти 1/5 от проучените пещери в страната). Тук са включени защитени и карстови обекти като ждрела, извори, археологически паметници, хабитати на животински видове в карстови екосистеми. Много от тях са защитени също и като паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки (Фиг.1 ) 3. Някои проблеми Съществуват множество проблеми в областта на опазването на пещерите, в резултат на различни причини, сред които и несъвършенства в сегашното законодателство. Нормативните актове като цяло гарантират (често само на теория) опазване само на обекти, които са декларирани като защитени. На практика, всички пещери-природни забележителности и тези в защитени местности и природни паркове са защитени само чрез поставяне на табели. За разлика от практиката в други страни, в България посещенията на защитени пещери-природни забележителности са свободни и извън стриктен контрол. Това често причинява сериозни (и ненаказуеми) разрушения на подземните екосистеми – чупене на образувания, драскане по стените, замърсяване и пр. (Типични примери за това са Темната дупка край Лакатник и Духлата край с. Боснек). В допълнение всички незащитени пещери са изложени на разрушителна (и ненаказуема) човешка дейност. Като се има предвид че пещерите са специфични и уникални обекти, 9 членове на Българската федерация по спелеология разработиха Проектозакон за пещерите, внесен в Народното събрание през 2005 г. Този закон цели да регулира проучването, опазването и използването на пещерите като неотделима част от природното и общочовешко богатство и като обекти от особено значение за геологията, биологичното разнообразие, водоснабдяването, културното и историческото наследство, науката и туризма (чл. 2). Тук опазването на пещерите е насочено към обекти от културното и историческо наследство, като скални манастири, пещери, използвани и оформяни от човека и други обекти от културно и историческо значение, включително различни категории пещери и режими на опазване и защита (чл. 3, 4, 5). 4. Заключение Бъдещите насоки в дейността по опазването на пещерите трябва да включват обединените усилия на различни специалисти в опазването на карста – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр., чрез които да бъдат обявявани и декларирани нови карстови региони за защитени територии. Тук е мястото да се провежда систематична и координирана политика в областта на образованието от всички държавни и обществени организации за определянето на защитата на карста като важна част от нашето природно и културно национално и световно наследство! Няма съмнение, че най-ефикасното средство за опазване е образованието на всеки член на спелеоложките общества (клубове, общества, национални федерации и асоциации) с акцент към младото поколение – нашето бъдеще – в проучването и опазването на карста, в споделянето на радостта от посещение на тези уникални природни и културни обекти в идващите дни! За спелеоложката общност е много по-важно и да работи (чрез използване на всички възможни средства в организиране на специални кампании в училищата, медиите и пр.) за образование и популяризиране на значението на пещерите и карста като част от културното наследство. По този начин могат да бъде постигнато формирането на проактивен подход сред обществото като цяло по отношение на проблемите на опазването на карста. Необходимо е също така да се търсят европейски измерения в законовата база за опазване на пещерите. Становището на Българската федерация по спелеология е че Европейската федерация би трябвало да инициира и да разработи Директива на Съвета на Европа за опазване на пещерите като цяло и в частност – за тяхната защита като паметници с културно значение. Най-малко тези проблеми биха могли да се регулират в страните-членки на Европейския съюз чрез създаване на Препоръка на ЕС по примера на Препоръка No 36/1992 за консервацията на подземните хабитати на ЕС JUBERTHIE (1995). Библиография : UNESCO Recommendation of protecting of the cultural and natural heritage on national level, 1972. UNESCO Recommendation for the cultural politics of development, 1998. Конституциа на РБългариа (13.07.1991, l1.03.2006). Наказателен кодекс (1968, 16.11.2007). Закон за паметниците на културата и музеите (1969, - 12.07.2006). Закон за зищитените територии (1998, 31.07.2007). Наредба № 17 за определяне на границите на недвижимите паметници на културата (1979). Наредба № 5 за деклариране на неджижимите паметници на културата (1998, 06.03.2001). Наредба за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997). Закон за пещерите (проект) депозиран в Парламента на Р България (2005). JUBERTHIE, CH. (1995). Underground habitats and their protection. – Council of Europe Press, Nature and Environment, 72, 158 p. СТАМЕНОВА, М(2005) Рафаил Попов (1876-1940) – Идеи за представяне на пещерите в контекста на Българското историческо и културно наследство, - В: Сборник материали на Първата национална конференция за Природно и културно богатство в карста, София , 10-11 ноември 2000, Национален музей за Земата и хората , София, с. 176-181. ЖАЛОВ , A. (2006)Опазване на ткарста и пещерите в България в: География 21, Издание на Министерството на образованието , 1: 12-19.

ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩКЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Карстът и карстовите явления са природна даденост, която има свои специфични характеристики, фауна и флора. Същевременно карстовите райони и най-вече пещерите в тях са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителния свят, населявали планетата в доисторическо и историческо време. Затова всяка непремерена човешка дейност в карста, включително и спелеоложката, може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзвратими вреди за природата, науката и културата. За това опазването на карста има особена важност в системата на природозащитата в България, ето защо на първо място е необходимо да се знае Какво трябва да се опазва в карстовите райони и пещерите? Животински свят Тайнствата на пещерите са привличали и привличат поколения български спелеолози и любопитството на мнозина случайни посетители. За много от тях обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан. Пещерите предлагат уникална среда за живот-специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно липсваща дневна светлина. От тази гледна точка животинският свят на пещерите условно се поделя на три основни групи: троглобионти - животни, които са изцяло приспособени за живот под земята; троглофили (пещеролюбиви видове, които намират временно убежище в пещерите) и троглоксени - случайно попаднали в пещерите. До сега са известни над 704 вида безгръбначни животни, които обитават българските пещери. От тях повече от 177 вида са троглобионти и стигобионти. Обикновено това са дребни бели или полупрозрачни същества, които могат да се видят по глинестите наслаги, стените, образуванията, локвите и подземните езера и реки или по струпванията на прилепно гуано. Голяма част от безгръбначните животни, обитателите на пещери са ендемити - видове, чието разпространение е ограничено само в даден район или отделна пещера.Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици. Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята. Затова всички видове безгръбначни пещерни животни са под закрила на Законите за защита на природата и за Биологичното разнообразие. Защитени са и всички видове прилепи в България. България е и страна по Международни конвенции за защита на природата включително прилепите. Както е известно те са единствените бозайници, приспособени за живот в пещерите. У нас се срещат 33 от известните в Европа видове. От тях 24 вида прилепи използват пещерите, нишите и скалните пукнатини за целогодишни или временни убежища. Редица български пещери са обявени за природни забележителности, именно като обиталища на големи прилепни колонии и уникална безгръбначна пещерна фауна. Такива “прилепни пещери” са Парниците при с. Бежаново, Понора при с.Чирен, Седларката при с.Ракита, Моровица край с.Гложене, Нанин камък при с.Муселиево, Деветашката пещера край с.Деветаки и много други. Забранява се улавянето и убиването им, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период, както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им. Някои птици също обитават пещерите. Те могат да бъдат разделени условно на две основни групи: гнездящи в пещерите и използващи пещерите само като укритие. Най-типични представители на първата група са белогърдият бързолет, червенокръстата скална лястовица, хайдушката гарга и скалният гълъб. При определени неблагоприятни климатични условия, в привходните части на пещерите намират подслон различните видове лястовици, кеклици, полски яребици, а през деня и различни видове сови. Някои от тях понякога гнездят и в привходните части. Трета група птици са тези, които не гнездят в пещерите, но използват за това скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали. Към тях се отнасят редица редки и застрашени от изчезване птици с изключително ограничено разпространение в наши дни като: скалният орел, малкият лешояд, ловният сокол, бухалът, черният щъркел и др. Тези птици също са обект на защита от закона. Подземният пейзаж Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези, които обуславят неповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия навън и в пещерите образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. До момента са установени над 53 минерала, образувани в нашите пещери, което ги определя като важни за минералогията обекти. Подземни води Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са ресурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване). Според В. Попов (1982) водите на около 40 български пещери и множество карстови извори са каптирани за водоснабдяване на значителен брой селища. Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. Ако се констатира изхвърлянето на каквито и да е органични, химически и механични замърсители във входовете на пропасти и пещери и водосборните области на карстовите извори следва да се сигнализира съответната Регионална инспекция по околната среда и водите и се алармират средствата за масово осведомяване. Археологически и палеонтологически останки Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновековието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. Както вероятно е станало ясно, пещерите имат важно, научно, културно, естетическо и стопанско значение предвид на това законодателят уредил правно тяхното Опазване и защита Най-широк обхват в това отношение имат Законът за защита на природата и Законът за защитените територии (ЗЗТ). Те позволяват пещерите, които имат особена научна, историческа или културна стойност или специфична природна красота да бъдат поставени под особена закрила . Съгласно ЗЗТ защитени територии са : резерват, национален парк, природна забележителност; поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В зависимост от това в коя от изброените категории защитени територии попадат пещерите, то те имат различен режим на защита и ползване. Особена значимост по отношение на опазването на пещерите като тип местообитания на животински видове има Законът за биологичното разнообразие. Той е изготвен в съответствие с Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Законът урежда и развитието и режима на екологичната мрежа в България – НАТУРА 2000, в която попадат немалко зони с наличие на пещери местообитания на прилепи както и троглобионтна и стигобионтна фауна. Според закона, а нас сттрого са защитени всички видове прилепи както и безгръбначната пещерна фауна. Пещерите, попадащи в териториите на Резерватите имат най-ефективна защита. Това се аргументира от факта, че на територията на резерватите е забранена всякаква стопанска дейност и както всички онези действия, които нарушават естествения и самобитния характер на природната среда. На територията на биосферните резервати "Стенето" и "Боатин" в Средна Стара планина и "Алиботуш" (Славянка) в едноименната планина, "Врачански карст", "Байови дупки-Джинджерица" в Северен Пирин, "Купена" и "Кастракли" в Родопите, “Витаново” и “Средока” в Странджа попадат общо 173 пещери (Табл.1) В резервата “Стенето” се намира най-дълбоката пещера у нас Райчова дупка (дълбочина 377 м, дължина 3333) и пропасите Малката яма- 232 м, Борова дупка – 156 м, Голямата гърловина – 100 м , Птичата дупка - 108 м. Най-дълбоката вертикална пещера в резервата Алиботуш е Комарница – 56 м, а в Байови дупки Челюсница – 107 м На територията на “Купена” се намира една от дългите български пещери “Водната дупка” – 1114 м, а в обхвата на кастраклийския резерват се намира т.нар. Изворна пещера, чиято дължина от 2480 м също я нарежда в списъка на най-дългите в България. Посещението и извършването на каквато и да е било дейност на територията на резерватите се извършва само след специално разрешение от органите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Национални паркове (НП) са защитени територии с големи площи, в границите на които попадат райони с развит повърхностен и подземен карст. Ползването на природните богатства, в т.ч. и пещерите, на териториите на парковете е ограничено до степен, която не позволява нарушаването на равновесието на природната среда. Националните паркове у нас са "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан", като само в първия от тях няма пещери. В обхвата на другите два национални парка, включително и в намиращите се там строги резервати попадат 175 пещери и пропасти (125 в НП ”Пирин” и 70 в НП ”Централен Балкан”). Пиринският карст е характерен с развитието на вертикални пещери и не случайно в границите на парка попадат някой от най-дълбоките пещери у нас: Системата 9-11 в циркуса Бански суходол – 225 м, Вихрен - 173 м, Бъндерица – 125 м, 20 години Академик – 118; К14 – 103 м.; К18(Ледената) –126 м; К19 – 136 м; Идентично развитие има подземния карст на територията на НП “Централен Балкан” (Биосферен резерват”Стенето”). Природни паркове (ПП) Развитие на повърхностен и подземен карст се наблюдава на територията следните природни паркове "Българка"- Стара планина, “Витоша”, "Врачански Балкан", “Русенски Лом", “Сините камъни”, ”Странджа" , "Шуменско плато". Както е видно от приложената таблица (Табл.2) най-развит подземен карст се наблюдава на територията на ПП “Врачански Балкан”. Там се намират и едни от дългите и дълбоки пещери у нас , а именно Барките 14 - 356 м, Барките 8 – 208 м, Беляр – (дълбока 282 и дълга 2560 м), Темната дупка, Лакатник - дълга над 7 км , Пукоя –дълбока 178 м, Яворец дълбока 200 м, Панчови грамади и Хайдушката- дълбоки респективно 104 и 108 м. На територията на ПП ”Витоша” има най-малко пещери, но за сметка на това там се намират 3 от най-големите пещери у нас - Духлата, с. Боснек, която със своите 18 км е най-дългата в страната, Врелото, с. Студена с дължина 5 280 м. , както пропастната пещера ППД ( дължина - 1020 , дълбочина- 115 м ). Подземни карстови феномени с по-значими линейни и обемни характеристики има и на териториите на ПП “Шуменско плато” (пещерата “Тайните понори”, дължина 1916 м дълбочина 115 м. , пещ. Зандана (Бисерна) дълга 2716 м ) и на ПП “Странджа” – Голямата въпа, с.Стоилово – дълбочина 125 м . Защитени местности (ЗМ) са отделни райони с прояви на повърхностния и подземния карст. По-известните защитени местности у нас са каньонът на р. Чернелка при с. Горталово и карстовата долина край с. Петърница, Плевенско; каньонът на р. Негованка заедно с Еменската пещера и пещерата Баба чутурка, местността "Понорите" край с. Мусина, В. Търновско; местността "Злостен" край Котел; Триградското ждрело с пещерите Дяволското гърло и Харамийската, Буйновското ждрело, “Казаните” в Родопите, “Заскоко” в Зап. Стара планина, Велека в Странджа и Калиакра. Така например според Д. Райчев (1983) в защитената местност “Буйновско ждрело” се намират 4 скални арки, 34 различни по възраст и геоморфоложко развитие пещери и множество ниши. В защитената местност “Заското” се намират 4 пещери, сред които най-дълга е Кривата пещ - 1500 м. В защитената местност “Злостен” се намират големите български пещери “Ледника”дълбока 242 м и дълга1367 м , Мъгливата – дълбока 220 м, както и Субатта и пещерата на Раковски. В каньонът на р. Чернелка са известни 28 пещери, между които е и Аладжанска пещера дълга 1083 м една дългите наши пещери. Към защитените местности са причислени и 9 карстови извора. По-значими от тях са: изворът в местността "Ямата", Сторозагорско, “Кьошката", гр. Разлог; "Медвенските извори", с. Медвен, Котленско и "Глава Панега", край село Златна Панега в Ловешко, изворите на р. Младежка в Странджа. Режимът на ползване защитените местности позволява извършването на стопански дейности в тях, които не трябва да влошават състоянието на естествения ландшафт. Природни забележителности (ПЗ) са общо 111 български пещери. Те са защитени заедно с прилежащата им площ, указана в заповедта за тяхното обявяване, която се подписва от Министъра на околната среда и водите и се публикува в Държавен вестник. В заповедта се съдържат защитената площ около обекта и забранените дейности около него, които обикновено са следните: разкриване на кариери в близост до тях, чупенето на образувания, драскането по стените, паленето на огън, замърсяването и други действия увреждащи естествената им цялост. В пещерите, които са защитени като местообитания на прилепни колонии се забранява влизането по време на размножителния им период и отглеждането на малките. Други закони за опазване Някои карстови райони и пещери са защитени и по силата на други закони. С цел опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел "Закон за паметниците на културата и музеите" и "Правилник за неговото приложение". На основата на закона някои български пещери са обявени за паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки. Законът регулира и провеждането на сондажи и разкопки в страната, включително и в пещерите. Според него те се извършват само от Археологическия институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. По силата на Закона за водите има забранителен режим за проникване в изворните пещери, чиито води се ползват за питейно водоснабдяване и попадат във водосборните области и най-вече санитарно-охранителните зони на карстови извори, които се използват за същата цел. По-известни пещери от тази категория са Водната пещера и пещерата Майаница при с. Церово, Софийско; Гарваница при с. Косово, Асеновградско; Водни печ при с. Долни Лом, Видинско; пещерата при Котленските карстови извори; пещерата край с. Галата, Ловешко, пещерите във вододайната зона на карстовия извор Куманица край с. Черни Осъм, Троянско, пещерата Врелото, край с. Студена, пещерата в с. Бучин проход, Софийско и др. Проникването в пещерите-източници на питейни води се извършва със специалното разрешение на компетентните органи по водите, местните структури на ХЕИ и МОСВ и общинските администрации. Нарушителите се санкционират. Като обект на охрана пещерите са застъпени и от Закона за горите (Чл. 4., ал.2.т.4) като част от т.нар рекреационни гори. Направеният кратък преглед показва, че общият брой на защитените от българския законодател пещери е над 1000 , което съставлява почти 1/5 от проучените досега пещери в България (5 184 към 12.12.2005 г.). Успоредно с това са защитени и други карстови обекти ( ждрела, извори, археологически паметници) както и животински видове обитаващи карстовата екосистема. Би било интересно, а и полезно в бъдеще да се направи флористична характеристика на карстовите райони от гледна точка на още по-цялостно опазване. Нарушителите на разпоредбите на законите за Защита на природата, Защитените територии, Биологичното разнообразие, Водите, Отпадъците, Паметниците на културата и музеите, които третират пещерите в една или друга степен носят гражданска, административна или наказателна отговорност. Нарушителите на ЗПКМ носят административна и наказателна отговорност. По силата на българската Конституция и законите на страната, всеки български гражданин, обществена или държавна организация могат да направят по определен ред аргументирано предложение до компетентните органи за обявяване на природни обекти (пещери или райони) за защитени територии (в Районните инспекции на МОСВ или Института за паметниците на културата). Съществува и възможност временно да се ограничи ползването на отделни пещери, като се уведомят за това съответните собственици, държавни или обществени организации. По време на ограничаването всяко самоволно действие в обектите се смята за повреждане на защитените територии. Необходимо е да се знае, че обявяването на природни обекти за защитени не изменя режима на собственост, а само поставя стопанисването, ползването и опазването им под особения режим на законите. Проблемите Антропогенното влияние върху карста и пещерите в България предизвиква редица практически проблеми, отнасящи се до тяхната охрана и защита. На първо място това са несъвършенствата на правната уредба. Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи теоретически, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са защитени територии. Практическата охрана на всички пещери природни забележителности и значителна част от тези, които попадат на териториите на ЗМ и ПП в повечето случаи се свежда до поставянето на обозначителни табели. За разлика от практиката в много други страни (САЩ, Франция, Унгария, Туркменистан (Туркмения) и др) посещението в пещерите ПЗ е свободно и неконтролируемо, което създава предпоставки за сериозни и безнаказани нарушения в подземната екосистема (чупене на пещерни образувания, драскане по стените, замърсяване и пр.). Типични примери в това отношение са най-дългата българска пещера “Духлата”, с.Боснек и Темната дупка, г.Лакатник. Безспорно е, че за съществуващите държавните природозащитни органи е трудно да обхванат големия брой пещери ПЗ и попадащи в обхвата на ЗМ и ПП, но и нямаме впечатление, че в това отношение се правят някакви сериозни усилия. Със значително по-сериозни последствия е факта, че всички карстови райони и отделни пещери, които не са обект на защита от съществуващите закони, могат да бъдат, и в много случаи са, обект на разрушителна и безнаказана антропогенна дейност. Според К. Костов (2001) тази дейност се свежда до: изменение на физическата структура на карстовите форми, изменение на карстовата хидрогеология, разрушаване на вторичните карстови образувания, изменение на въздушните течения и микроклимата в пещерите, унищожаване на пещерната фауна (пряко и косвено), въздействие върху подземните карстови форми от повърхността (смяна на растителната покривка). Посочените негативни дейности са в резултат на кариерна дейност, иманярство, нерегламентирано изхвърляне на всякакви отпадъци в карстови форми и водосборите на карстови извори, използването на пещери за производствени цели, туризъм и рекреация в пещерите. Насоки за бъдещата работа Със сигурност ще бъде по-добре опазването защитата на карста и пещерите в тяхното многообразие да бъдат обхванати в специален закон или закони. В това отношение през 2004 г. колектив на Българската федерация по спелеология разработи Закон за пещерите. Същият бе приет от Министерския съвет и депозиран в Народното събрание, където чака своята съдба. Специалистите в областта на проучването на карста и пещерите – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр. следва да обединят усилията си и да направят необходимото за обявяване на нови карстови райони и пещери за защитени територии. Министерствата на околната среда и водите, на земеделието и горите и образованието, неправителствените организации от природозащитата подпомогнати от експерти в областта на проучването на карста и пещерите следва да провеждат координирана и целенасочена образователна политика относно значението на карста и пещерите и необходимостта от тяхното опазване. Няма никакво съмнение, че най-ефективното средство за опазване е именно чрез образование и възпитание на членовете на обществото, като акцентът трябва да бъде поставен върху образованието на подрастващото поколение! Природен парк Пещери (бр.) Българка 3 Витоша 16 Врачански Балкан 540 Русенски Лом 125 Сините камъни 5 Странджа 75 Шуменско плато 53 Общо: 817 Табл. 1 Пещери на територията на природните паркове в България (вкл.на резерватите попадащи в тях) Резерват Пещери бр. Байови дупки-Джинджереца - Пирин 18 Боатин . Ст.Планина 2 Велека - Странджа 2 Врачански карст – Ст.Планина 42 Кастракли - Родопи 8 Купена - Родопи 2 Северен Джендем – Ст.планина 1 Славянка (Али Ботуш) - Славянка 17 Стенето – Ст.Планина 32 Соколна – Ст.планина- 1 Средока -Странджа 1 Витаново-Странджа 1 Яйлата – Добуждански бряг 48 Общо: 173 Табл.2 Пещерите на територията на резерватите в България № ИМЕ ЗЕМЛИЩЕ ОБЛАСТ 1. ЮЧ ПЕЩЕРА с. ТОПЧИИ РАЗГРАД 2. КОВАН КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 3. КОМИТСКИ ДУПКИ М. БЪРДОТО с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 4. НОВАТА ПЕЩЕРА с. ЛЮТИ БРОД ВРАЦА 5. КУШ КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 6. ЛЕДЕНИКА гр. ВРАЦА ВРАЦА 7. ГЯУР ПЕЩЕРА с. ГОЛЕШ СИЛИСТРА 8. КАЛОЯН с. ПЧЕЛИНОВО ДН.ЗАГОРА 9. ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЕР КЮПРИЯ с. ЗАБЪРДО СМОЛЯН 10. ЛЯСТОВИЦАТА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 11. ГОЛАШКА ПЕЩЕРА с. ГОЛАК СОФИЙСКА 12. ПЕЩЕРАТА В МЕСТНОСТТА ЦАРЕВЕЦ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 13. БОРИКОВСКАТА с. МОГИЛИЦА СОЛЯНВ 14. ТЮЛЕНОВАТА НА МАСЛЕН НОС гр. ПРИМОРСКО БУРГАС 15. МЕЧАТА ДУПКА с. ЛЯВА РЕКА ХАСКОВО 16. ГОВЕДАРНИКА с. ЦАРЕВЕЦ ВРАЦА 17. ДУХЛАТА с. БОСНЕК СОФИЙСКА 18. КОВАН КАЯ (КОДЖА-ИН) с. ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ ХАСКОВО 19. МОРОВИЦА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 20. МИШИН КАМЪК Г с. ОРНА ЛУКА МОНТАНА 21. ГОРНА И ДОЛНА КОПЛАДЖА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 22. КУМАНИЦА с. ЧЕРНИ ОСЪМ ЛОВЕЧ 23. МЕЧА ДУПКА с. КАМЕННА РИКСА МОНТАНА 24. ЛЕПЕНИЦА гр. РАКИТОВО ПАЗАРДЖИК 25. ЛЕВИ И ДЕСНИ СУХИ ПЕЧ с. ДОЛНИ ЛОМ ВРАЦА 26. ЛЕДЕНИЦАТА с. ГЕЛА СМОЛЯН 27. ЛЕДНИЦАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 28. МАХАРАТА (КЕРЕЧИЙНИЦАТА) с. КОСТИ БУРГАС 29. МАЛКАТА МААРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 30. ЕЛАТА с. ЗИМЕВИЦА СОФИЙСКА 31. МАГУРАТА с. РАБИША ВИДИН 32. МААРАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 33. КЪРВАВАТА ЛОКВА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 34. ДЕРВЕНТСКАТА ПЕЩЕРА с. ПРОЛАЗ ТЪРГОВИЩЕ 35. БАНКОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 36. БАЧО КИРО гр. ДРЯНОВО ГАБРОВО 37. БИЛЯРНИКА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 38. БОЖИТЕ МОСТОВЕ с. ЛИЛЯЧЕ ВРАЦА 39. БРАТАНОВА с. БРЪШЛЯН БУРГАС 40. БЪНДЕРИЦА гр.БАНСКО БАЛАГОЕВГРАД 41. ВЕНЕЦА гара ОРЕШЕЦ ВИДИН 42. ВОДНАТА ПЕЩЕРА (ЮЛЕН ИРЕ) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 43. ГИНИНАТА ПЕЩЕРА с. САДОВЕЦ ПЛЕВЕН 44. ЗМЕЕВАТА ДУПКА с. ЗМЕЕВО СТ. ЗАГОРА 45. ГЪЛЪБАРНИКА с. КУНИНО ВРАЦА 46. КАЗАНА (ВИХРЕНСКАТА) гр. БАНСКО БЛАГОЕВГРАД 47. ДОЛНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 48. ДОЛНА МААЗА с. БЯЛА БУРГАС 49. ДРЪНЧИ ДУПКА с. МЕЛНИЦА БУРГАС 50. ДРЯНОВСКА ПЕЩЕРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 51. ДУПКАТА гр. ИВАЙЛОВГРАД КЪРДЖАЛИ 52. ЕВКАЯ - КАМЕННАТА КЪЩА с. СКОБЕЛЕВО СТ.ЗАГОРА 53. ЕЛЕНИНА ДУПКА с. БЯЛА ВОДА БУРГАС 54. МРАМОРНАТА ПЕЩЕРА гр. БЕРКОВИЦА МОНТАНА 55. ЗМЕЕВИ ДУПКИ гр. СЛИВЕН БУРГАС 56. ЗМЕЮВА ДУПКА гр. ВРАЦА МОНТАНА 57. ГОРНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 58. ЧЕРНИТЕ ИЗВОРИ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 59. МУСИНА ПЕЩЕРА с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 60. ТЕПАВИЦАТА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 61. ТОПЛАТА ДУПКА гара БОРУЩИЦА СТ.ЗАГОРА 62. ТОПЛЯ с. ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА ЛОВЕЧ 63. ТОПЧИКА с. ДОБРОСТАН ПЛОВДИВ 64. ХАЙДУШКА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 65. ХАЙДУШКАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 66. ХАЙДУШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВИНЦИ ПЛЕВЕН 67. ХЛАДИЛНАТА с. ЛЮБИНО ХАСКОВО 68. ЧЕРНАТА ДУПКА с. ОРЛОВЦИ ГАБРОВО 69. ЧЕТИРИДЕСЕТ КОРИТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 70. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 71. ПАРТИЗАНСКАТА гр. АСЕНОВГРАД ПЛОВДИВ 72. ТЕМНАТА ДУПКА гара ЛАКАТНИК СОФИЙСКА 73. УХЛОВИЦА (УЛЦАТА) с. МОГИЛИЦА СМОЛЯН 74. ЧАТЪРЛЪКА (ХАЙДУШКАТА) с. ДОБРАЛЪК ПЛОВДИВ 75. ОЖДРЕН с. ПЧЕЛИНОВО СТ.ЗАГОРА 76. БЪЧВАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 77. ПЯСЪЧНИК гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 78. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВЕТАКИ ЛОВЕЧ 79. НАНИН КАМЪК с. МУСЕЛИЕВО ПЛЕВЕН 80. СВЕТИ 40 МЪЧЕНИЦИ с. КИПИЛОВО СЛИВЕН 81. 3-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 82. 4-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 83. 5-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 84. ВОДНАТА ПЕЩЕРА с. ЛИПНИЦА СОФИЙСКА 85. РАКОВСКИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 86. МЪГЛИВАТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 87. 6-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 88. ОРЛОВА ЧУКА с. ПЕПЕЛИНА РУСЕ 89. ОРЛОВИТЕ ПЕЩЕРИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 90. БЕЛОПОЛЯНСКАТА ПЕЩЕРА с. БЕЛОПОЛЯНЕ ХАСКОВО 91. БОЙЧОВА СКАЛА с. СТАНКЕ ЛИСИЧКОВО БЛАГОЕВГРАД 92. ЕЗЕРОТО с. МЛАДЕЖКО БУРГАС 93. ПОНОРА с. ЧИРЕН ВРАЦА 94. ПОНОРИТЕ (ПРОПАСТИТЕ) с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 95. ПРИКАЗНА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 96. ПРОХОДНА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 97. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАЛОТИНА СОФИЙСКА 98. РАЗБИТИЦА гр. ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 99. ТУЛУМОВАТА ПЕЩЕРА (БОТУРА) с. АРКОВНА ВАРНА 100. ЛЕДНИКА гр. КОТЕЛ БУРГАС 101. РУШОВАТА (ГРАДЕШНИЦА) с. ГРАДЕШНИЦА ЛОВЕЧ 102. САМУИЛИЦА I И II (ВАСИЛИЦА) с. КУНИНО ВРАЦА 103. БЕНКОВСКАТА ПЕЩЕРА с. РИБАРИЦА ЛОВЕЧ 104. СВЕТА ТРОИЦА (ВЕТАТА ЧЕРКВА) с. УСТРЕМ БУРГАС 105. СВИРЧОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 106. СЕДЛАРКАТА с. РАКИТА ПЛЕВЕН 107. СНЕЖАНКА гр. ПЕЩЕРА ПАЗАРДЖИК 108. СУБАТТЪ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 109. СУХАТА ПЕЩЕРА (МААЗАТА) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 110. СЪЕВА ДУПКА с. БРЕСТНИЦА ЛОВЕЧ 111. РАДИНАТА (ГОЛЯМАТА)| ПЕЩЕРА с. ИЛИЯ КЮСТЕНДИЛ Таблица 3. Списък на пещерите природни забележителности Автор: Алексей Жалов alex@speleo-bg.com

ОПАЗВАНЕ И ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩЕРИТЕ

Карста и карстовите явления са природна даденост,която има свои специфични характеристики,среда,фауна и флора.Същевременно карстовите райони и най-вече в пещерите в тях са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството,животинският и растителения свят населявали планетата в досторическо и историческо време.За това, всяка непремерена човешка дейност в карста,включително и спелеложката може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзваритими вреди за природата,науката и културата. Очевидно е,че ако спелелогията не съществуваше,човешкото присъствие в пещерите нямаше да влияе върху естествената им среда и негативните промени щяха да се дължат само на външни фактори.Практикуването и развитието на спелеологията обаче,не могат да бъдат спряни за това,една от основните задачи на пещерняците е да опазват пещерите така,че да се постигне равновесие между специфичната им дейност под,а и над земята и опазването на природната среда. Постигането на такова равновесие зависи предимно от тези,които практикуват спелеология,тяхното отношение и адекватно екологично поведение спрямо заобикалящата ги природа.За това е необходимо за всеки спелеолог да знае какво и защо и как трябва да се опазва в пещерите. I.ПЕЩЕРНИТЕ ОБИТАТЕЛИ И НИЕ СПЕЛЕЛОЗИТЕ Таинствата на пещерите ка привличали и привличат поколения български спелеолози.За много от нас обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан.Рядко си задаваме въпроса,кои са пещерните обитатели,какъв е начина им на живот и мястото им в природата. В тази част от материала,водени от идеята,че по-доброто познаване на проблема би довело до по-успешното опазване на пещерната фауна,искаме да насочим вниманието ви към някои аспекти на всаимовръзките: ПещериПещерни обитателиСпелелогия Пещерите предлагат уникална среда за живот-специфичен микроклимат(почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно липсваща дневна светлина.Както и известно биоспелелогията разделя животинският свят на пещерите в три основни групи:троглобионти-видове животни изцяло приспособени за живот под земята,за които пещерите са единствените убежища; троглофили(пещеролюбиви)-видове животни,които намират временно убежище в пещерите и троглоксени-случайни"гости"на подземния свят. Безгръбначни животни До сега са известни 704 вида безгръбначни животни,които обитават българските пещери.От тях 177 вида са троглобионти стигобионти.Обикновено това са дребни,бели или полупрозрачни същества,които могат да се видят по глинестите наслаги, стените,образуванията,локвите и подземните езера или по струпванията на прилепно гуано.Повече от 20% от безгръбначните животни,обитателите на пещери са ендемити-видове,чието разпространение е ограничено само в даден район.Много от известните безгръбначните обитават само една пещера и даден карстов район.Такива са повечето видове пещерни бръмбари,многоножки и мокрици.Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята.Всички видове безгръбначни пещерни животни са под закрила на Закона за биологичното разнообразие. Прилепите Прилепите са единствените бозайници приспособени за живот в пещерите.Те са уникални със способността си за активен полет,използването на ехолокацията като средство за ориентиране и възможността да "избягват"неблагоприятния за тях зимен сезон изпадайки в състояние на хибернация(зимен сън). България е една от страните с най-богата прилепна фауна в Европа.У нас се срещат 33 от известните в Европа 35 вида прилепи. От тях 23 вида прилепи използват пещерите,нишите и скалните пукнатини за целогодишни или временни убежища. "Пещеролюбивите" видове прилепи като големия подковонос, средиземно морския подоковонос,южния подковонос,големия нощник,остроухия нощник, дългопръстия нощник и пещерния дългокрил обитават пещерите целогодишно и формират големи колонии от няколкостотин до няколко хляди индивида.Пещерите са мястото,където през периода май-юли женските от тези видове се събират за да родят и отгледат малките.В късното лято и през есента пещерите са място за среща между мъжките и женските прилепи ,а после стават единственото им зимно убежище. Други видове прилепи, като например малкия подковонос и дългоухия прилеп,през лятото обитават постройки и хралупи,но после зимуват само в подземни убежища. Прилепите са особено уязвими по време на размножителния си период и хибернацията.Тогава обезпокояването им може да доведе до силно намалямане на числеността и дори до изчезването им от даден район.Посещението на прилепни пещери в периода на раздане безпокои женските екземпляри.Те могат да излетят като изпуснат новородените или бутнат малките.Падането им на земята ги обрича на смърт.Обезпокояването през зимата също застрашава живота на прилепите.Ако те се събуждат често и летят то натрупаните енергийни "запаси" се изразходват преждевременно и често пъти прилепите не могат да доживеят до пролетта. Всичките 29 вида прилепа в България са защитени от Закона.Забранява се улавянето и убиването им,паленето на огън в пещерите и до входовете им,влизането в пещери през размножителния период,както и всички други дейности,които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им. Много български пещери са обявени за защитени от закона природни обекти,именно като обиталища на големи прилепни колонии и уникална безгръбначна пещелна фауна.Такива са "Парниците"при с.Бежаново,"Понора"при с.Чирен,"Седларката"при с.Ракита,"Моровица" край с.Гложене,"Нанин камък"при с.Муселиево,"Деветашката пещера"край с.Деветаки и много други. Всички видове български прилепи са напълно безобидни и безопасни за човека! Нещо повече-те са много полезни,защото са насекомоядни и като такива са едни от най-големите унищожители на селскостопанските вредители. Една от съществените екологични задачи на спелелозите да водят разяснителна работа сред обществеността за ролята и значението на прилепите и необходимостта от тяхното опазване. Пещерите намират временни убещища и други бозайници като:белките,които често раждат там молките си;лисици,язовци,сънливци и др.Накои земноводни и влечуги използват привходните части на пещерите като подслон или укритие. Пропастите стават естествени капани на много от тях. Птиците Разглеждайки птиците като обитатели на пещерите,можем да ги разделим(макар и условно)на две основни групи:гнездящи в пещерите и изпозващи пещерите само като укритие. Първата група птици предзпочитат привходните части,особено тези на пещерите с големи входове.Тук те гнездят в цепки,ниши,площадки,навеси по отвесните и труднодостъпни странични стени и тавани.Най-типични представители на тази група са белогръдия бързолет,червенопръстата скална лястовица,хайдушката гарга и скалния гълъб.Хайдушката гарга и домашната червеноопашка часто навлизат и до 40-50 m от входовете на пещерите и пропастите. Про резки застудявания,дебела снежна покривка и други неблагоприятни условия, във входовете на пещерите намират укритие лястовици(селска,градска,скална и червенокръста),кеклици,(балкански и тракийски),полски яребици и др.Често през деня в пещерите намират подслон и различни сови-горската улулица,домашната кукумявка,забулената сова,бухала и др.Някои от тях понякога гнездят и в привходните части. Друга група птици са тези,които не гнездят в пещерите,но използват за гнездене скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали.Към тях се отнасят редица редки и застрашени от изчезване птици,сизключително ограничено разпространение в наши дни като:скалния орел,малкия лешояд,ловния сокол,бухала,черния щъркел и др. Като обобщение може да се каже,че повечето скалолюбиви и дупкогнездящи птици в определени случаи могат да гнездят в удобни пещери,съобразно видовите им предпочитания.Това важи особено силно за райони,в които подходящите за гнездене места(като воншни скали и отвеси)са ограничени,а има добра хранителна база.В именно тези случаи стените и таваните на пещерите са подходящи профили предлагат"разрешение на проблема" и там гнездят много видове птици. Как да ги запазим Най-важно за опазване на пещерните обитатели е отношението на посетителите към тях.Спелеолозите се хората,които могат да проникнат и проникват до най-отдалечените кътчета на пещери и пропасти.За това тяхната отговорност за опазването на пещерните обитатели и най-голяма.За това нека тези,които не искат да наранят природата да следват долните практически съвети: -Пазете пещерите и подземните води чисти.Замърсяването с батерии,отработен карбид и всякакви други отпадъци е пагубно за много от пещерните обитатели. -Не влизайте прекалено често и на големи групи в пещерите това може да стане причина за изпотъпкването на пещерните обитатели или унищожаването на техните местообитания-малки локвички,синтрови езерца и др. -Не палете огън на входа или в привходните части на пещерите.Димът е изключително опасен и дори смъртоносен за животинския им свят. -Избягвайте посещението на пещерите с големи прилепни колонии в периода от средата на май до края на месец юли.Така можем да спасим от гибел десетки,а дори стотици новородени прилепчета. -Ако прониквате в пещери убежища на големи прилепни колонии през периода декември-февруари:заобикаляйте местата на големите струпвания,не вдигайте шум,не пипайте и не осветявайте животните.Излишното любопитство спрямо висящите прилепи,гнездата и яйцата на птиците и техните малки-хващане, пипане,осветяване отблизо(особено с ацетиленови лампи),силен шум може да има фатални последици за тях. -Събирайте пещерна фауна само след консултации със специалисти . Тези съвети не следва да се третират като табута.Те не целят да създават и изкуствени проблеми пред пещерните изследователи.Улисани в търсенето на пещери или просто прониквания спелеолозите често забравят,че те всъщност са само гости на пещерите,които всъщност са дом на подземните обитатели.Те имат право на живот и човешките посещения не бива да се превръщат в драстични посегателство върху жизнената им среда. ПЕЩЕРНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ И ЕСТЕСТВЕНИЯТ ПЕЙЗАЖ Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези, които обуславят наповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия навън и в пещерите образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. Най-често срещаният случай е замърсяването на калцитните подове, в резултат на движение на групата в "разпръснат строй". Чупенето на образувания, случайно или нарочно със сигурност е едно от най-пагубните действия срещу естествената красота на пещерите. От това няма никаква полза, защото изнесено извън пещерата образуванията "увяхват" така както откъснато и поставено във ваза цвете. Даже и стремежът към големи открития, трудно може да оправдае МАСОВОТО чупене на пещерни образувания с цел продължаване на пещерата. Желанието на повечето спелеолози е да достигнат винаги по-далече и по- дълбоко под земята.В много случаи това става в резултат на разширяване и разчистване на теснини зад ,които се отварят галерии, които преди това не са се съобщавали с известните ни подземни кухини. Това може да доведе до нарушаване на газовия обмен в пещерите,промяна на интензивонстта на въздушните течения и в крайна сметка изсъхване на пещерата. Пещерните животни и образуванията са чувствителни спрямо тези промени и лесно могат да бъдат унищожени. Едно от често срещащите се явления е замърсяването на пещерните галерии с батерии, найлонови и пластмасови и стъклени отпадъци, консервени кутии, отработен карбид и други подобни негниещи, внесени отвън предмети. Те нарушават естествения пейзаж и ни лишават от удоволствието да се наслаждаваме на това, което природата е създала. От кого освен от нас зависи чистотата на на пещерите ? Много от българските пещери представляват "музеи на писмеността и графичното изкуство". Надписи по стените, стрелки изчегъртани по стените или с боя и "рисунки" натрапчиво говорят за това, че пещерата е била посетена от някой "смел" и "културен" изследовател. Необходимо е да се знае, че подземната среда не мястото предназначено за извършването на подобни дейности. Вероятно на всички е станало ясно, че: - чупенето на образувания лишава природата и тези които ще дойдат след вас красота. - нямо нищо по-лошо от това да се ходи безразборно върху белокаменните калцинти подове. По-добре в "колона по един" и боси, отколкото "във верига и с мръсните ботуши" - изнасянето на всякакви отпадъци навън от пещерите е най-добрият начин да ги запазим такива каквито са били преди нашето влизане. - писането и драскането по стените не само загрозява пещерите, но говори за липсата на култура, пещерняшки опит и в повечето случаи вместо да помага вреди. - изкуственото създаване на нови въздушни течения води до промяна в микроклимата на пещерата и действа негативно върху околната среда. Това може да се предотврати, ако се намери начин за преграждане на отворите. КАРСТОВИТЕ ВОДИ Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са резурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване) Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. По своя характер замърсяването може да бъде биологично и химично. Първото е в резултат на попадане в подземните води на болестотворни бактерии и вируси и може ди причини различни заболявания и човека и животните. Една от основните причини за възникването на биологично замърсяване е изхвърлянето на трупове на животни и други органични отпадъци в отворите на пропасти и пещери. Химическото замърсяване се получава в резулат на химизацията на селското стопанство, обратни води от селищата и животновъдството, отпадъчни води от промишлеността, замърсени повърхностни и атмосферни води и др. То води до появата на нови химически вещества в карстовите води или повишаване на съдържанието на естествено съдържащите се във водите микрокомпоненти до степен,която ги прави екологично вредни. По принцип спелеоложката дейност не се отразява чувствително върху качествата на подземните води, но това не значи, че спелеолога няма какво да предприеме срещу замърсяването. В личен план вниманието трябва да се съсредоточи върху това да не се изхвърлят в пещерните реки и езера отработен и неотработен карбид, батерии, и ръждаеми отпадъци. Използването на пещерните води като отходно място, под предтекст , че няма да навредим на чистотата им, не може да бъде приемлив аргумент за подобни действия. Проникването в пещери и пропасти, които са каптирани или попадат във вододайни зони може да допринесе не само до замърсяване на подземните води, но и до сериозни неприятности на всеки спелеолог. За това е по-добре да вземете съответното разрешение, отколкото да станете причинител на замърсяване или жертва на Закона за опазване на водите в България. Във всички случаи това няма да бъде полезно за никого. Подмамени от желанието за големи открития спелелеолозите прибягват до оцветяване на подземните води с цел проследяване на техния път. В редица случаи оцветените води могат да излезат в някой каптиран карстов извор и това да предизвика паника , непредвидими реакции сред тези, които го използват, както и санкции от компетентните органи по водите. Това може да се избегне, ако съобщите за намеренията си в кметството на селището, в чийто граници се намира карстовият извор. И най-важното, ако констатирате, че някой изхвърля каквито и да е организнични , химически и механични замърсители във входовете на пропасти и и пещери съобщете за това на съответнтата Регионална инспекция по околната среда и водите и алармирайте средствата за масово осведомяване. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ, ПАЛЕОНТОЛОЖКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАХОДКИ "Археологията е наука, която изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки (всичко, което е останало от живота и дейността на хората". Палеонтологията се занимава с изучаването на животните и тяхната среда в миналото. Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновекивието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo Sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. За опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел "Закон за паметниците на културата и музеите" и "Правилник за неговото приложение" Според чл.15 от Закона, провеждането на каквито и да е било сондажи и разкопки в страната , включително и в пещерите, се извършват от Археологичаския институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. С други думи: - провеждането на всякакъв вид разкопки, от пещерняци, с цел търсенето и и откриването на съкровища, старини и други предмети е недопустимо и наказуемо. - вашето желание да забогатеети или станете откриватели и притежатели на интересни предмети не само ще унищожи нещо наистина ценно, но ще ви донесе неприятности. - откритите от вас и извадени от наслагите кремъци, керамика или кости престават да имат всякаква научна стойност и се превръщат в жалки свидетелства на стремежа ви да бъдете "велики откриватели". Често пъти, макар и рядко,спелеолозите откриват напдписи, графити и монохромни рисунки в пещерите. По своята същност те представляват ценни свидетелство за културата , бита,нравите,обичаите и определени исторически събития от живота на хората населявали нашите земи в пред историческия период (преди създаването на писмеността) и след това. В желанието си да снемем отпечатъци или направим фотография на находките често пъти прибягваме до удълбочаване или удебеляване на надписите и графитите, намокрянето им с вода или освежаване на рисунките с боя. Всички тези процедури са вредни , унищожават оригиналния вид на находките и ги правят негодни за научно анализиране и интерпретиране. За това: - ако откриете подобни находки, по добре не правете нищо повече, освен да съобщите за това в Регионалния археологически или исторически музей или Архелогическия институт при БАН. - в желанието си да станете известни, не прибързвайте да информирате средствата за масово осведомяване за вашето откритие, преди да сте съобщили където трябва. Това е най-добрият начин да защитите паметника и своето откритие от злонамерени хора. Материалът е изговен от Ал.Жалов, като автори на разделът "Пещерни обитатели" са Т.Иванова от Групата за изследване и защита на прилепите при Федерация "Зелени Балкани",София и Г.Стоянов от Дружеството на защита на хищните птици". Ползвана литература Гацов,И.и др.(1994) Началото.Инфопрес,С. Даалиев,Т.;А.Бендерев; А.Жалов (1997) Опазване на пещерите.Изд.на БФСп,С. Закон за паметниците на културата и музеите- Д.В. Жалов,А.(1990)Защитени пещери и карстови райони в България. "Спелеопрактика",Декември,с.9-15 Жалов,А.(1991)Опасност за карстовите води".Български пещери,бр.5,с.12-14 Иванова,Т.;Б.Петров(1995) Прилепите.Изд.Сдружение "Зелени Балкани",С. Костов,Д.(1994) Горско и природозащитно право.Сборник нормативни актове,Унив.изд."Св.Кл.Охридски",С. Каменова,Ц.(1999) Правен режим на културните ценности.Институт за правни науки при БАН,С.