ОПАЗВАНЕ И ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩЕРИТЕ

Карста и карстовите явления са природна даденост,която има свои специфични характеристики,среда,фауна и флора.Същевременно карстовите райони и най-вече в пещерите в тях са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството,животинският и растителения свят населявали планетата в досторическо и историческо време.За това, всяка непремерена човешка дейност в карста,включително и спелеложката може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзваритими вреди за природата,науката и културата. Очевидно е,че ако спелелогията не съществуваше,човешкото присъствие в пещерите нямаше да влияе върху естествената им среда и негативните промени щяха да се дължат само на външни фактори.Практикуването и развитието на спелеологията обаче,не могат да бъдат спряни за това,една от основните задачи на пещерняците е да опазват пещерите така,че да се постигне равновесие между специфичната им дейност под,а и над земята и опазването на природната среда. Постигането на такова равновесие зависи предимно от тези,които практикуват спелеология,тяхното отношение и адекватно екологично поведение спрямо заобикалящата ги природа.За това е необходимо за всеки спелеолог да знае какво и защо и как трябва да се опазва в пещерите. I.ПЕЩЕРНИТЕ ОБИТАТЕЛИ И НИЕ СПЕЛЕЛОЗИТЕ Таинствата на пещерите ка привличали и привличат поколения български спелеолози.За много от нас обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан.Рядко си задаваме въпроса,кои са пещерните обитатели,какъв е начина им на живот и мястото им в природата. В тази част от материала,водени от идеята,че по-доброто познаване на проблема би довело до по-успешното опазване на пещерната фауна,искаме да насочим вниманието ви към някои аспекти на всаимовръзките: ПещериПещерни обитателиСпелелогия Пещерите предлагат уникална среда за живот-специфичен микроклимат(почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно липсваща дневна светлина.Както и известно биоспелелогията разделя животинският свят на пещерите в три основни групи:троглобионти-видове животни изцяло приспособени за живот под земята,за които пещерите са единствените убежища; троглофили(пещеролюбиви)-видове животни,които намират временно убежище в пещерите и троглоксени-случайни"гости"на подземния свят. Безгръбначни животни До сега са известни 704 вида безгръбначни животни,които обитават българските пещери.От тях 177 вида са троглобионти стигобионти.Обикновено това са дребни,бели или полупрозрачни същества,които могат да се видят по глинестите наслаги, стените,образуванията,локвите и подземните езера или по струпванията на прилепно гуано.Повече от 20% от безгръбначните животни,обитателите на пещери са ендемити-видове,чието разпространение е ограничено само в даден район.Много от известните безгръбначните обитават само една пещера и даден карстов район.Такива са повечето видове пещерни бръмбари,многоножки и мокрици.Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята.Всички видове безгръбначни пещерни животни са под закрила на Закона за биологичното разнообразие. Прилепите Прилепите са единствените бозайници приспособени за живот в пещерите.Те са уникални със способността си за активен полет,използването на ехолокацията като средство за ориентиране и възможността да "избягват"неблагоприятния за тях зимен сезон изпадайки в състояние на хибернация(зимен сън). България е една от страните с най-богата прилепна фауна в Европа.У нас се срещат 33 от известните в Европа 35 вида прилепи. От тях 23 вида прилепи използват пещерите,нишите и скалните пукнатини за целогодишни или временни убежища. "Пещеролюбивите" видове прилепи като големия подковонос, средиземно морския подоковонос,южния подковонос,големия нощник,остроухия нощник, дългопръстия нощник и пещерния дългокрил обитават пещерите целогодишно и формират големи колонии от няколкостотин до няколко хляди индивида.Пещерите са мястото,където през периода май-юли женските от тези видове се събират за да родят и отгледат малките.В късното лято и през есента пещерите са място за среща между мъжките и женските прилепи ,а после стават единственото им зимно убежище. Други видове прилепи, като например малкия подковонос и дългоухия прилеп,през лятото обитават постройки и хралупи,но после зимуват само в подземни убежища. Прилепите са особено уязвими по време на размножителния си период и хибернацията.Тогава обезпокояването им може да доведе до силно намалямане на числеността и дори до изчезването им от даден район.Посещението на прилепни пещери в периода на раздане безпокои женските екземпляри.Те могат да излетят като изпуснат новородените или бутнат малките.Падането им на земята ги обрича на смърт.Обезпокояването през зимата също застрашава живота на прилепите.Ако те се събуждат често и летят то натрупаните енергийни "запаси" се изразходват преждевременно и често пъти прилепите не могат да доживеят до пролетта. Всичките 29 вида прилепа в България са защитени от Закона.Забранява се улавянето и убиването им,паленето на огън в пещерите и до входовете им,влизането в пещери през размножителния период,както и всички други дейности,които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им. Много български пещери са обявени за защитени от закона природни обекти,именно като обиталища на големи прилепни колонии и уникална безгръбначна пещелна фауна.Такива са "Парниците"при с.Бежаново,"Понора"при с.Чирен,"Седларката"при с.Ракита,"Моровица" край с.Гложене,"Нанин камък"при с.Муселиево,"Деветашката пещера"край с.Деветаки и много други. Всички видове български прилепи са напълно безобидни и безопасни за човека! Нещо повече-те са много полезни,защото са насекомоядни и като такива са едни от най-големите унищожители на селскостопанските вредители. Една от съществените екологични задачи на спелелозите да водят разяснителна работа сред обществеността за ролята и значението на прилепите и необходимостта от тяхното опазване. Пещерите намират временни убещища и други бозайници като:белките,които често раждат там молките си;лисици,язовци,сънливци и др.Накои земноводни и влечуги използват привходните части на пещерите като подслон или укритие. Пропастите стават естествени капани на много от тях. Птиците Разглеждайки птиците като обитатели на пещерите,можем да ги разделим(макар и условно)на две основни групи:гнездящи в пещерите и изпозващи пещерите само като укритие. Първата група птици предзпочитат привходните части,особено тези на пещерите с големи входове.Тук те гнездят в цепки,ниши,площадки,навеси по отвесните и труднодостъпни странични стени и тавани.Най-типични представители на тази група са белогръдия бързолет,червенопръстата скална лястовица,хайдушката гарга и скалния гълъб.Хайдушката гарга и домашната червеноопашка часто навлизат и до 40-50 m от входовете на пещерите и пропастите. Про резки застудявания,дебела снежна покривка и други неблагоприятни условия, във входовете на пещерите намират укритие лястовици(селска,градска,скална и червенокръста),кеклици,(балкански и тракийски),полски яребици и др.Често през деня в пещерите намират подслон и различни сови-горската улулица,домашната кукумявка,забулената сова,бухала и др.Някои от тях понякога гнездят и в привходните части. Друга група птици са тези,които не гнездят в пещерите,но използват за гнездене скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали.Към тях се отнасят редица редки и застрашени от изчезване птици,сизключително ограничено разпространение в наши дни като:скалния орел,малкия лешояд,ловния сокол,бухала,черния щъркел и др. Като обобщение може да се каже,че повечето скалолюбиви и дупкогнездящи птици в определени случаи могат да гнездят в удобни пещери,съобразно видовите им предпочитания.Това важи особено силно за райони,в които подходящите за гнездене места(като воншни скали и отвеси)са ограничени,а има добра хранителна база.В именно тези случаи стените и таваните на пещерите са подходящи профили предлагат"разрешение на проблема" и там гнездят много видове птици. Как да ги запазим Най-важно за опазване на пещерните обитатели е отношението на посетителите към тях.Спелеолозите се хората,които могат да проникнат и проникват до най-отдалечените кътчета на пещери и пропасти.За това тяхната отговорност за опазването на пещерните обитатели и най-голяма.За това нека тези,които не искат да наранят природата да следват долните практически съвети: -Пазете пещерите и подземните води чисти.Замърсяването с батерии,отработен карбид и всякакви други отпадъци е пагубно за много от пещерните обитатели. -Не влизайте прекалено често и на големи групи в пещерите това може да стане причина за изпотъпкването на пещерните обитатели или унищожаването на техните местообитания-малки локвички,синтрови езерца и др. -Не палете огън на входа или в привходните части на пещерите.Димът е изключително опасен и дори смъртоносен за животинския им свят. -Избягвайте посещението на пещерите с големи прилепни колонии в периода от средата на май до края на месец юли.Така можем да спасим от гибел десетки,а дори стотици новородени прилепчета. -Ако прониквате в пещери убежища на големи прилепни колонии през периода декември-февруари:заобикаляйте местата на големите струпвания,не вдигайте шум,не пипайте и не осветявайте животните.Излишното любопитство спрямо висящите прилепи,гнездата и яйцата на птиците и техните малки-хващане, пипане,осветяване отблизо(особено с ацетиленови лампи),силен шум може да има фатални последици за тях. -Събирайте пещерна фауна само след консултации със специалисти . Тези съвети не следва да се третират като табута.Те не целят да създават и изкуствени проблеми пред пещерните изследователи.Улисани в търсенето на пещери или просто прониквания спелеолозите често забравят,че те всъщност са само гости на пещерите,които всъщност са дом на подземните обитатели.Те имат право на живот и човешките посещения не бива да се превръщат в драстични посегателство върху жизнената им среда. ПЕЩЕРНИТЕ ОБРАЗУВАНИЯ И ЕСТЕСТВЕНИЯТ ПЕЙЗАЖ Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези, които обуславят наповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия навън и в пещерите образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. Най-често срещаният случай е замърсяването на калцитните подове, в резултат на движение на групата в "разпръснат строй". Чупенето на образувания, случайно или нарочно със сигурност е едно от най-пагубните действия срещу естествената красота на пещерите. От това няма никаква полза, защото изнесено извън пещерата образуванията "увяхват" така както откъснато и поставено във ваза цвете. Даже и стремежът към големи открития, трудно може да оправдае МАСОВОТО чупене на пещерни образувания с цел продължаване на пещерата. Желанието на повечето спелеолози е да достигнат винаги по-далече и по- дълбоко под земята.В много случаи това става в резултат на разширяване и разчистване на теснини зад ,които се отварят галерии, които преди това не са се съобщавали с известните ни подземни кухини. Това може да доведе до нарушаване на газовия обмен в пещерите,промяна на интензивонстта на въздушните течения и в крайна сметка изсъхване на пещерата. Пещерните животни и образуванията са чувствителни спрямо тези промени и лесно могат да бъдат унищожени. Едно от често срещащите се явления е замърсяването на пещерните галерии с батерии, найлонови и пластмасови и стъклени отпадъци, консервени кутии, отработен карбид и други подобни негниещи, внесени отвън предмети. Те нарушават естествения пейзаж и ни лишават от удоволствието да се наслаждаваме на това, което природата е създала. От кого освен от нас зависи чистотата на на пещерите ? Много от българските пещери представляват "музеи на писмеността и графичното изкуство". Надписи по стените, стрелки изчегъртани по стените или с боя и "рисунки" натрапчиво говорят за това, че пещерата е била посетена от някой "смел" и "културен" изследовател. Необходимо е да се знае, че подземната среда не мястото предназначено за извършването на подобни дейности. Вероятно на всички е станало ясно, че: - чупенето на образувания лишава природата и тези които ще дойдат след вас красота. - нямо нищо по-лошо от това да се ходи безразборно върху белокаменните калцинти подове. По-добре в "колона по един" и боси, отколкото "във верига и с мръсните ботуши" - изнасянето на всякакви отпадъци навън от пещерите е най-добрият начин да ги запазим такива каквито са били преди нашето влизане. - писането и драскането по стените не само загрозява пещерите, но говори за липсата на култура, пещерняшки опит и в повечето случаи вместо да помага вреди. - изкуственото създаване на нови въздушни течения води до промяна в микроклимата на пещерата и действа негативно върху околната среда. Това може да се предотврати, ако се намери начин за преграждане на отворите. КАРСТОВИТЕ ВОДИ Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са резурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване) Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. По своя характер замърсяването може да бъде биологично и химично. Първото е в резултат на попадане в подземните води на болестотворни бактерии и вируси и може ди причини различни заболявания и човека и животните. Една от основните причини за възникването на биологично замърсяване е изхвърлянето на трупове на животни и други органични отпадъци в отворите на пропасти и пещери. Химическото замърсяване се получава в резулат на химизацията на селското стопанство, обратни води от селищата и животновъдството, отпадъчни води от промишлеността, замърсени повърхностни и атмосферни води и др. То води до появата на нови химически вещества в карстовите води или повишаване на съдържанието на естествено съдържащите се във водите микрокомпоненти до степен,която ги прави екологично вредни. По принцип спелеоложката дейност не се отразява чувствително върху качествата на подземните води, но това не значи, че спелеолога няма какво да предприеме срещу замърсяването. В личен план вниманието трябва да се съсредоточи върху това да не се изхвърлят в пещерните реки и езера отработен и неотработен карбид, батерии, и ръждаеми отпадъци. Използването на пещерните води като отходно място, под предтекст , че няма да навредим на чистотата им, не може да бъде приемлив аргумент за подобни действия. Проникването в пещери и пропасти, които са каптирани или попадат във вододайни зони може да допринесе не само до замърсяване на подземните води, но и до сериозни неприятности на всеки спелеолог. За това е по-добре да вземете съответното разрешение, отколкото да станете причинител на замърсяване или жертва на Закона за опазване на водите в България. Във всички случаи това няма да бъде полезно за никого. Подмамени от желанието за големи открития спелелеолозите прибягват до оцветяване на подземните води с цел проследяване на техния път. В редица случаи оцветените води могат да излезат в някой каптиран карстов извор и това да предизвика паника , непредвидими реакции сред тези, които го използват, както и санкции от компетентните органи по водите. Това може да се избегне, ако съобщите за намеренията си в кметството на селището, в чийто граници се намира карстовият извор. И най-важното, ако констатирате, че някой изхвърля каквито и да е организнични , химически и механични замърсители във входовете на пропасти и и пещери съобщете за това на съответнтата Регионална инспекция по околната среда и водите и алармирайте средствата за масово осведомяване. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ, ПАЛЕОНТОЛОЖКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАХОДКИ "Археологията е наука, която изучава живота и света на хората от миналото чрез техните материални останки (всичко, което е останало от живота и дейността на хората". Палеонтологията се занимава с изучаването на животните и тяхната среда в миналото. Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновекивието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo Sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. За опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел "Закон за паметниците на културата и музеите" и "Правилник за неговото приложение" Според чл.15 от Закона, провеждането на каквито и да е било сондажи и разкопки в страната , включително и в пещерите, се извършват от Археологичаския институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. С други думи: - провеждането на всякакъв вид разкопки, от пещерняци, с цел търсенето и и откриването на съкровища, старини и други предмети е недопустимо и наказуемо. - вашето желание да забогатеети или станете откриватели и притежатели на интересни предмети не само ще унищожи нещо наистина ценно, но ще ви донесе неприятности. - откритите от вас и извадени от наслагите кремъци, керамика или кости престават да имат всякаква научна стойност и се превръщат в жалки свидетелства на стремежа ви да бъдете "велики откриватели". Често пъти, макар и рядко,спелеолозите откриват напдписи, графити и монохромни рисунки в пещерите. По своята същност те представляват ценни свидетелство за културата , бита,нравите,обичаите и определени исторически събития от живота на хората населявали нашите земи в пред историческия период (преди създаването на писмеността) и след това. В желанието си да снемем отпечатъци или направим фотография на находките често пъти прибягваме до удълбочаване или удебеляване на надписите и графитите, намокрянето им с вода или освежаване на рисунките с боя. Всички тези процедури са вредни , унищожават оригиналния вид на находките и ги правят негодни за научно анализиране и интерпретиране. За това: - ако откриете подобни находки, по добре не правете нищо повече, освен да съобщите за това в Регионалния археологически или исторически музей или Архелогическия институт при БАН. - в желанието си да станете известни, не прибързвайте да информирате средствата за масово осведомяване за вашето откритие, преди да сте съобщили където трябва. Това е най-добрият начин да защитите паметника и своето откритие от злонамерени хора. Материалът е изговен от Ал.Жалов, като автори на разделът "Пещерни обитатели" са Т.Иванова от Групата за изследване и защита на прилепите при Федерация "Зелени Балкани",София и Г.Стоянов от Дружеството на защита на хищните птици". Ползвана литература Гацов,И.и др.(1994) Началото.Инфопрес,С. Даалиев,Т.;А.Бендерев; А.Жалов (1997) Опазване на пещерите.Изд.на БФСп,С. Закон за паметниците на културата и музеите- Д.В. Жалов,А.(1990)Защитени пещери и карстови райони в България. "Спелеопрактика",Декември,с.9-15 Жалов,А.(1991)Опасност за карстовите води".Български пещери,бр.5,с.12-14 Иванова,Т.;Б.Петров(1995) Прилепите.Изд.Сдружение "Зелени Балкани",С. Костов,Д.(1994) Горско и природозащитно право.Сборник нормативни актове,Унив.изд."Св.Кл.Охридски",С. Каменова,Ц.(1999) Правен режим на културните ценности.Институт за правни науки при БАН,С.