Опазване на прилепите

Тук ще намерите полезна информация относно опазването на прилепите!

Пещерата "Башовишки печ" пред унощожение!

На път е да бъде унищожена още една българска пещера!

Кариерите заплаха са пещерите в България !

Спелеолозите искат Закон за защита на пещерите!

        Пещерата «Башовишки печ” в землището на с.Орешец, община Димово, Видинска обл. е водна пещера с дължина от около 3300 m. Изцяло картирани са 1290 m. от проучената й дължина.  Пещерата е сред  най-дългите пещери у нас. През нея протича подземна река с дебит около 8 l/s , а самата тя представлява периодичн извор  с максимален дебит в порядъка до 3000 l/s. Известната фауна от пещерата е: стигобионтът Niphargus pecarensis (Amphipoda) и  троглобионтната мокрица Trichoniscus bononiensis (Isopoda). Тя е периодично местообитание на прилепи. Пещерата е образувана в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище „Орешец”, където концесионера СК-13 ПЕЧ”АД ще добива варовици в продължение на 25 години.

          При изготвянето на изискващите се отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОВОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) компетентните органи  не са взели в предвид съществуването на пещерата. Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата,  през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата при която тя ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия. За пореден път липсата на съгласуваност между държавните институции излезе наяве!

         Подобен, но още по брутален, е случаят с пещерата „Гълъбарника” край с.Кунино, Врачанско. Тя е обявена за природна забележителност с площ 3.5 хектара със  заповед No.1799 от 30.06.1972. Според заповедта,  „около пещерата  се  забранява  разкриването на кариери за камъни, пясък или пръст, с което да се поврежда и изменя естествения облик на местността, включително и на водните течения”.В противоречие с тази забрана, компетентните държавните органи  са допуснали не само разкриването на кариера за добив на варовик , но и  попадане на пещерата в обсега на концесионната площ. Единствено съвестното отношение на концесионера спаси Гълъбарника от унищожение!

        Дали подобно нещо ще се случи с концесионера на кариера „Нановица” край гр.Ябланица, на чиято територия попада пещерата „Нановица” - една от големите, а и красиви български пещери?

Ние питаме! Ще допуснат ли Министерството на околната среда и водите и природозащитните организации у нас да бъде унищожена поредната българска пещера?

        Крайно време е законодателната и изпълнителната власти на страната да  вземат спешни мерки за разработването и гласуването на Закон за опазване на пещерите! Проект за такъв ими. Макар и да не е съвършен, той вече 6 години „събира прах” в архива на българския парламент!

         Какво още чакате господа? Нима искате да лишим нашата земя от 6-те хиляди пещери, с които ни е дарила природата? 

Алексей    Жалов   Тел.0887745207

Мнението на един специалист относно Закона за пещерите

В брой 3 на в-к “Ехо” е публикувано интервю с г-н Венцислав Удев, озаглавено “Големите лъжи на БФСп за пещерите”. В него се обсъжда проектозакона за пещерите, внесен за обсъждане в 40-то Народно събрание от депутатите Петър Берон и Георги Божинов и приет на първо четене, като са изписани твърде тежки думи по адрес на създателите му. От позицията на специалист по карста и пещерняк с четвъртвековна практика, бих искал да обърна внимание на някои неточности в изложеното от г-н Удев, както и на някои проблеми в опазването на нашите пещери.

Изпълнителният секретар на БТС е споделил вижданията си, че закона за пещерите трябвало да обхване карста и карстовите образувания. Подчертано е, че: “Затова ние от БТС, нашите туристически дружества, ще настояваме за истински закон, изготвен със съдействието на всички заинтересовани страни и подложен на публично обсъждане. Закон, който разглежда пещерите като част от карста и карстовите територии в РБългария.”, както и “...този закон трябва да обхване карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.”. Искам да напомня, че пещерите съвсем не е задължително да са карстови. В нашата страна има вулкански пещери, както и такива с тектонски произход. Означава ли това, че ако се приеме Закон за карста и карстовите образувания (какъвто, между другото, няма никъде по света), въпросните пещери с висока геоморфоложка и историческа стойност ще бъдат оставени на произвола на съдбата?
В интервюто е споменато, че Българската федерация по спелеология лъже, посочвайки свои 900 члена, организирани в 35 пещерни клуба. Според Венцислав Удев през 80-те години пещерняците в България били около 900 човека, а сега само 150. БФСп може най-добре и аргументирано да се защити от тези твърдения, но по личните ми спомени от 80-те години, пещерните клубове в България бяха около 60, а организираните в тях пещерняци – до 3000 души.
Не разбирам защо г-н Удев опитва да противопостави пректозакона за пещерите на стопанисваните от БТС шест пещери? Според мен никакво противоречие няма. Всред благоустроените пещери в България има такива с грижовни стопани, които развиват и подобряват инфраструктурата на обектите. Твърдения, че прозирали интересите на шепа хора, а целта била “да се отнемат години наред стопанисвани от БТС обекти” са абсолютно безпочвени и в интервю, дадено от сериозен човек, би трябвало да се посочат какви интереси и за каква шепа хора става дума. В противен случай се хвърля с лека ръка сянка на съмнение върху труда на достойни и почтени хора, работили по изготвянето на проектозакона - известни и уважавани специалисти в спелеоложките среди на цяла Европа.
В множество български пещери се провежда нерегламентирана туроператорска дейност. Деветашката пещера е една от най-значимите в археоложко и геоморфоложко отношение пещери в Югоизточна Европа. В резултат на масови посещения срещу заплащане, организирани от туристическа фирма, този уникален природен феномен е силно замърсен. Подобни комерсиални посещения в “диви” пещери се извършват на много места в страната, като не се вземат никакви мерки за опазване на деликатния пещерен ландшафт. В Интернет могат да бъдат открити примамливи анонси за “вълнуващи подземни приключения”, предложени от “професионални инструктори” в пещерите Академик до с. Боснек, Темната дупка при с. Беренде извор, Водопада при с. Крушуна, Тайните понори на Шуменското плато и др. Въпреки усилията на ръководството на природен парк “Витоша” за ограничаване на достъпа, дори и седеметажния лабиринт на най-дългата българска пещера Духлата не е пощаден от комерсиални пещерни екскурзии от години насам. Следите от влизането на големи групи необучени хора в лабиринтите на тази уязвима и красива пещера личат особено ясно!
Зачестила практика в пещерата Магурата е допускането на групи посетители без екскурзовод – недопустимо нехайство в стопанисването на обект от списъка на българското геоложко наследство. Г-н Д. Петров от Айтос пише в сайта http://www.caves.bg: “Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността, а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е, разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21 век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталагмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас.”.
Стените на пещерата Типицето до с. Бориково в Родопите са наплескани с ярка блажна боя в рамките на местен проект за благоустрояване на местността. Вероятно с образователна цел и по модел на Ласко и Алтамира, с размах са изрисувани прасторически животни, наподобяващи фауната на планетата Пандора от филма “Аватар”. Дефиницията на подобни инициативи и прояви на художествена самодейност е една навсякъде на запад от Калотина – вандализъм!
Основна цел на проектозакона за пещерите е да бъдат въведени ясни и точни правила в тази дейност, както е в останалите страни от ЕС. В проектозакона изрично е посочено, че туризмът е ЕДИНСТВЕНАТА разрешена категория природоползване по отношение на пещерите. Но туризъм, подчиняващ се на европейски норми. При съществуващото положение, което можем да наречем беззаконие, пещерите са просто юридически несъществуващ субект. Пред използването им за гъбарници, мандри, сметища, заведения за обществено хранене, платени разходки на групи или за каквото се сети даден предприемач, не съществуват абсолютно никакви пречки. Мнението ми е, че проектозакона в този си вид е добър и надежден инструмент за защита на българските пещери и въвеждане на най-добрите практики от аналогични закони в чужбина и съпътстващите ги норми. Без правила не може!
Предложен през 2005 г. в 40-то Народно събрание, проектозаконът бе тогава категорично подкрепен от българската спелеоложка общност след дълъг период на обсъждане и дискусии. Личното ми мнение е, че е абсолютно закъснял и е налице крещяща нужда от приемането му. За съжаление това едва ли ще стане в близките години, за което съществена роля играят материали, като този от бр. 3 на любимия ми “Ехо” (абонат съм от 1984 г.), пресконференции, шумни изяви на екоактивисти, вероятно непрочели проектозакона нито веднъж, петиция на граждани и т.н. Щом и в пътепис за Понор планина в авторитетен всекидневник прочетох зашеметаваща глупост, че проектозаконът предвиждал ползването на пещери за складиране на ядрени отпадъци...положението наистина е безнадеждно, като беззаконието и ловенето на риба в мътна вода ще продължат дълго.
Дано е останало все пак нещо за защита в тази най-уязвима категория българска природа, когато някога се приеме български Закон за пещерите.
д-р Константин Костов
Геологически институт при БАН
ProGEO – Европейска асоциация за защита на геоложкото наследство

Законова защита на карста и пещерите в Европа и някой други страни

Алексей Жалов
alex@speleo-bg.com
Предговор

В най-голяма степен, опазването на карстовите ландшафти и пещерите като основен техен елемент е във функция от законово-нормативната уредба . По повод на участието ми в международната акция за подписване на писмена декларация на Парламента на Европа 66 , както и дейността на Комисията за опазването на пещерите на Европейската федерация по спелеология си направих труда да проучим как опазването на пещерите е решено от законодателна гледна точка в глобален мащаб. Беше събран и подготвен на обширен материал с обем от 133 страници, който обхваща състоянието на проблема в голяма част от европейски страни , САЩ и Канада. Предвид предстоящото обсъждане и приемане от Народното събрание на проекта на „Закон за пещерите” както и усилията , които в една или друга степен правим за опазването на пещерите реших, че материалът ще бъде полезен и ще задоволи определени познавателни и практически интерес на пещерняшката ни общност! Тъй като оригиналът е на английски, това наложи да преведа, на първо време, една малка част от доклада. За това преводът не е съвсем гладък, поради което моля за вашето снизхождение. Надявам, че не съм си изгубил времето!

Въведение
Защо трябва да опазват пещерите ?
• Те са неразделна част от природното наследство;
• Ние имаме задължението към бъдещите поколения да запазим това наследство;
• Опазването допринася пряка и непосредствена полза за човечеството;
• Карстовите райони са отличителни за красота и са важни за местните хора и посетителите;
• Те са ценен научен и образователен ресурс;
• Те са от съществено значение за разбирането и оценяването на нашето, природно, археологическо и историческо наследство;
• Те често са единственият източник на питейна вода, особено в селските райони;
Заплахи за карстови ни наследство
Карстовите райони са ценна част от природното ни наследство, но те също са под заплаха от няколко източника: замърсяване на водите, изхвърлянето на отпадъци, не регулиран туризъм , вандализъм, лоши пещерняшки практики, добив на инертни и облицовъчни материали (кариери) , водовземане. Селското стопанство, особено рекултивацията на земя и канализацията, могат да доведат до инфилтрация на замърсени води от функции от повърхността към мрежата на подземните води , запушване и запълване на повърхностните карстови форми и пещерите. Безразборното изглаждане на дренажи може да промени не само на ландшафта, но и водния режим - основната отличителна характеристика на карстови райони. С развитието на натоварен туризъм може да се намали естетическата стойността на карстовите райони и пещерите. Изхвърлянето на отпадъци могат да замърсят карстови подземни води, което в най-голяма степен засяга и подземните местообитания. Природонесъобразното отношение към пещерите може да доведе до щети и загуба на тяхната природна, образователен научена и археологическа стойност .Сравнително наскоро възникна и заплахата от търсенето на повърхностните карстови форми (карите) за изграждането на алпинеуми и декорация на частни и обществени имоти. На много места те бяха отстранени механично ,което се отрази пагубно на растителната и почвена покривка. Възстановяването на тази щета ще отнеме много време. Карите трябва да бъдат премахнати като средство за декорация за сметка на използването на кариерни отпадъци за тази цел. Ние не може да си затворим очите пред разрастващата се търговия с кари, а и инертни и облицовъчни материали от варовик и мрамор.
Какво трябва да опазваме?
Нашата цел трябва да бъде за опазването повърхностните и подземните карстови форми на областно, общинско, национално и международно нива. Това включва карстовите ландшафти (проявите на повърхностния карст) – вортопи и валози, понори (губилищата)
пропасти и пещери, водосборните области и самите карстови извори. Във всичко това се вписват и грижите за опазването на пещерите като местообитания на различни животински видове , място в чиито наслаги са депозирани останки от човешката култура и древен животински свят, пещерите исторически паметници и светилища.

I. Законодателство относно защитата на пещерите в някои европейски страни

Управлението на пещерите в Албания
Съгласно Решение № 451/16.09.1993 на Министерсктия съвет на Албания, неизследваните и непроучени пещери на територията на Република Албания, са защитени и управлявани от държавата, като национално природно богатство. Проучването на пещерите от местни или чуждестранни институции и асоциации, специализирани в тази област, е разрешено, след като те са получили с лиценз от Комитета за опазване на околната среда. Пещерите които са паметници на културата се издава разрешително Института за паметници на културата. Забранено е да се изнасят всякякви предмети, открити в пещери. Също така, се забранява да предизвика всякакъв вид замърсяване, да хвърлят отпадъци, или да се малтретират пещерни животни. Според закон № 8906, от 6.6.2002 за защитените територии, чл. 8 Всички пещера в Албания са обявени за природни забележителности. Влизането в пещери, проучването и изследването им се извършва с разрешение от Министерството на околната среда, което се дава по предложение на съответните местни органи на специализираните научни институции и не правителствени организации с идеална цел. Откриването на нови пещери и резултатите от тяхното проучване се съобщава в подробни доклади на Министерството на околната среда. Министерство предоставя копие от доклада на Академията на науките, университетите, които се интересуват това. Пещерите могат бъдат посещавани, използвани за лечебни и туристически цели само след като са пригодени за такива дейности . Държавни или частни лица, получили екологично разрешително могат да извършват подготовка и използване на пещерите.Министерският съвет определя правила, критерии и процедури, правата и задълженията за предоставяне на използването на пещерите.
Опазването на пещерите в Австрия

На 28 юни 1928 Австрийският парламент приема федерален закон за опазването на пещерите- един от първите специални закони в света за опазване на гео-научните феномени. Най-важните критерии за определяне на пещерите като защитени е тяхната стойност относно естествените науки. Между 1928 и 1938 и 1945 и 1974, около 177 пещери и пещерни райони в Австрия са обявени за защитени природни паметници. От 1975 мерките за опазване на пещерите са регионализирани . Районите (Областите) следват свои собствени policies по отношение на зокониве решения, но основно опазването на пещерите и районите около техните входове и каркстовите феномени свързани с пещерите са обект на специално законодателство. Икономическото развитие на алпийските райони свързано с туризма прави опазването на големи карстови райони по-важно от опазването на отделни пещери. Същствуващите мерки за защита са солидна основа за по-нататъшното развитие на защитените райони. През следващите години Федералният закон от 1928 година е допълнен от редица декрети. Един от тях е ориентиран към проблемите на опазването на благоустроените пещери и обучението на екскурзоводи; друг към непрекъсното документиране на защитените пещери (мониторинг). Научните изследвания са основа за всички мерки за опазване взети преди 1938 г. от института по спелеология , а след 1945 от Спелеоложкия департамент на Федералното бюро опазване на паметниците.

Защита на пещерите в Хърватия
Опазване на природата в Хърватия, зависи до голяма степен на закони и под законови актове, за запазване на природните ресурси от експлоатация, но също така и за опазване на застрашени видове. Хърватски закони за защита на природата имат дълга традиция. Първият закон от този род са били Закона за защита на птиците (1893), Закона за лова (1893) и Закона за защита на пещерите (1900) (Opačić, 2001, Opačić и др., 2004). The basic legal document for nature protection nowadays is Nature Protection Act from 2003. Основният правен документ за защита на природата в днешно време е Закона за защита на природата от 2003 година. По отношение на защита и управление в карстовите явления, този закон въвежда няколко съществени нововъведения. Първото от тях е че, "спелеоложките явления са собственост на Република Хърватия" (PAR 47, NN 70/2005). По този начин всички спелеоложки явления в Хърватия са от компетентността на Закона за защита на природата. Някои спелеоложки явления могат да бъдат допълнително защитени като паметник или да бъдат разположени в някои други защитени територии (например: природен парк, Национален парк ...). Другите иновация е свързана с възможни начини за управление на туристически спелеоложки явления. Законът определя две основни модела на управление: 1) чрез публична институция, и 2) чрез концесия или одобрение на концесията. Този закон преустанови една дългогодишна практика, че местните туристически дружества могат да управляват спелеоложки явления. Независимо от това, тъй като Законът е сравнително нов, все пак дойде на споменатите практика.
Препратки:
Neven Bočić, Aleksandar Lukić & Vuk Tvrtko Opačić: Management Models and Development of Show Caves as Tourist Destinations in Croatia Невен Bočić, АСТА CARSOLOGICA 35 / 2, 13-21, Ljubljana2006
Пещерната защита в Чешката република
Над 2000 пещери са известни в момента в Чешката република. Повечето от тях са от изключителна важност, тъй като те представляват забележителни геоложки, геоморфоложки и минераложки явления, както и също са места, където най-ценните документи за създаването и развитието на живота и на създаването и развитието на човешката култура е добре запазена. Всички пещери в Чешката република, са защитени от Закон № 114/1992 Coll., За защита на природата и ландшафта в Чешката република.
Защита на пещерите в Ирландия
Сега се предприемат първи стъпки. Карста бе избран за първа геоложка тема поради неговата уязвимост и все по-големи заплахи. Местните власти и местните инициативни групи могат да подкрепят запазването на ключови национални обекти. Изборът на места е само първата и може би най-лесният стъпка. Някои обекти могат да бъдат толкова уязвими, че ще наложи покупка на обекта от страна на държавата! Въпреки това, повечето обекти могат да бъдат запазени като подходящо място за управление. Така например, в случаят с пещерите, то може да бъде във връзка с спелеоложки съюз на Ирландия, като представителен орган на пещерняците. Мерките за опазване могат да включват споразуменията за достъп, осигуряване на трайни пътеки в популярните пещери, и по-нови пещери например пещерняци могат да намалят въздействието си лента с един маршрут през особено крехките участъци.
Защита на пещерите в Исландия
Пещерите в Исландия, са защитени от Закона за опазване на природата № 44, 22 март 1999 г. от Министерството на околната среда, особено от член 53 Опазване на други обекти от природен интерес на земята: "Министърът на околната среда, след получаване на предложенията или становището на Агенцията за опазване на природата, на исландски институт по естествена история и опазването на природата на Съвета, се опазват:
1) области, които е важно да се запази, поради специфичните си пейзаж или биосферата. Защитени територии се наричат природни резервати; природни образувания, като водопади, вулкани, пещери и скални венци, както и местата на изкопаеми легла, редки скали и минерали, които са важни за запазване на тяхната научна стойност, красота и уникални характеристики. райони около природни образувания трябва да бъдат защитени колкото е необходимо, за да се ползват с най-добрите предимство; като ясно се посочва в декларация на защита.
2) организми, техните местообитания и екосистеми, които е важно, от научни, исторически или природни други културни перспектива, да не се смущава, намаляване или ликвидиране на брой.
Според Закона, който нарушава разпоредбите на този закон или правила, му се налагат глоби или лишаване от свобода до две години. Случаите по този член трябва да бъде възбудено наказателно преследване в съответствие с разпоредбите на наказателното производство, срв. the Criminal Proceedings Act, No. 19/1991. Закона за наказателното производство, No 19/1991.
Препратки: Ministry for the Environment - Skuggasundi 1 - 150 Reykjavik , E-mail: postur@umh.stjr.is
Закрила на пещерите в Република Косово
Защитата на пещерите в Косово се регулира от Закона за туризма и физически аспекти (откритие, научни изследвания, проучване и посещение, управление и организация). Up to date 6 caves are protected. До датата 6 пещери са защитени.
Препратки:Bajraktari, F., Q.Maxhuni (2008) Caves values and their protection in Kosova.- Spelunca memoires,33,2008, Actes Vercors 2008 – IV Congres Europeen de Speleologie, p.122-124.
Пещерната защита в Латвия
Там няма специален Закон за защита на карстовите и пещера в Латвия! Според Закона за Специално защитени природни райони, има 206 паметници на природата - отделни, единични дървета, като природни образувания, пещери, извори, скали, камъни и други, с научни, културни, естетически или екологично значение. Разглеждане на всички защитени територии, само националните паркове, природни резервати и биосферния резерват разполагат със собствена администрация. В действителност, посещението на повечето от другите защитени територии (включително пещери) продължава да бъде повече или по-малко неконтролирано. Съгласно Закона, управление на защитените територии отговорността е на тяхната администрация, или, при липса на такива, на собственика или ползвателя на земята. Липса на планове за управление и фондове, както и липсата на подходящи мерки за контрол в голяма част от защитените територии води до деградация на природните ценности.
Препратка: Protected areas and opportunities for ecotourism in Latvia за Valdis Pilâts Валдис Pilâts Gauja National Park, Baznîcas iela 3, Sigulda, LV-2150, Latvia Baznîcas Iela 3,
pilats@lanet.lv pilats@lanet.lv

Защита на пещерите в Молдова
Пещерите в Молдова, са защитени от Закона за фонда на природни територии, защитени от държавата Молдова. Те са включени в глава 4 "природни светилища". Те са разделени на: геоложки и палеонтоложки - пещери,експозиции, скали и дерета, реки, места за почивка, кариери, карстови обекти или други уникални типични предмети от хидроложка гледна точка, палеонтологични находки.
Препратки: http://www.iatp.md/arii/text/eng/legislation.htm
Защита на пещерите в полското законодателство
Правна защита на пещерите в Полша се основава на два основни актове: Закон за защита на природата и исторически паметници. Пещерите са защитени, ако те са в рамките на защитени зони, национални паркове, природни резервата и др. Пещерите извън тези райони могат да бъдат защитени, ако те са "особено ценни елементи на неживата природа". Откриване на археологически или палеонтологични материал е важен аргумент за защита на своите домакин пещера от местните власти. Авторът представя и номера на пещерите защитени, защото от тяхното местоположение в националните паркове, природни резервати и други защитени територии.
Препратки: http://www.sktj.pl/epimenides/jaskinie/jask39.html
Пещната закрила в Румъния
Румънски пещери се разглеждат като активи от обществен интерес (държавни имоти), така че те не могат да принадлежат на частни организации или физически лица. Същият принцип се прилага за всички природни ресурси на страните от подземни околната среда. Пещери и карстови феномени са били защитени, както са интегрирани компоненти на други защитени природни зони. Румънската академия на науките по инициатива на биоспелеолога Емил Раковеца е класифицирани всички пещери с научна стойност и като природни забележителности. Днес Румъния разработен нов закон по отношение на териториалната администрация в страната. Според на този закон пещерите и карстовите райони са определени като отделни елементи от природното наследство. На този вопрос е посветена цялата глава, където пещерите са класифицира според тяхното значение в четири категории: А, Б, В и Г.
References: Препратки: Lascu, Viorel (2008) La protection des grottes de Roumanie, un modele qui peut etre perfection dans le cotexte de l'echange d'experience europeene.-Spelunca memoires,33,2008, Actes Vercors 2008 – IV Congres Europeen de Speleologie, p.96-98.
Защитата на пещерите в Русия
Понастоящем опазването и използване на пещери на територията на Русия е уредено в следните основни нормативни актове: 1. Закона на Руската федерация за недрата (Наредба № 2395-1/21.02.92) 2. Положението за лиценз режим за използването на недрата (Наредба № 3314-1 / 15.07.92) 3. Правилник за приложението на закона за паметниците на природата в Руската федерация (Заповед на Министерството на природата в Русия № 33 от 14.12.92 г.). Http://bashcave.iip.net/text/perspekt.htm
Пещерна защита в Сърбия
Ключов момент за създаване на закон защита на природата и спелеоложки обекти в Сърбия е Законът за защита на паметниците на културата и природната на Югославия през 1945 година. През 1965 г. е приет нов Закон за защита на природата Днес опазването на природата (включително пещерите) се регулира от Закона за опазване на околната среда. Според законодателството, в Сърбия има 35 защитени спелеоложки обекти. Всички те са защитени като "природни забележителности". Освен това, значителен брой от спелеоложки обекти в рамките на границите на защитените територии
Препратки: Klickovic, Milorad (2005) Protection of speleological sites in Serbia.- Water resources and Environmental problems in Karst – CVIJIC 2005, Belgrade, p.777-782.
Пещната защита в Словакия
Съгласно акт на Националния съвет на Словашката република 543/2002 за защита на природата и ландшафта, всяка пещера в Словакия представлява природен паметник. 12 словашки пещер имат важно място като природо-образователни обекти. Те представляват важни геоморфоложки явления, богати на специални натечни образувания, арагонит или лед, освен това някои от тях са значими археологически и културни местности. Тъй като те са най-атакувани пещери от човека, те се нуждаят от специална закрила. Тяхното устойчиво използване е съпроводено активно наблюдение върху влиянието посетителите на естествената среда на пещери, включително неговото регулиране. Всички пещери са определени национални паметници на природата. За защита и управление на туристически обекта в Република Словакия се извършва от Словашката Пещерна администрация в Липтовски Микулаш, като специализирана организация за защита на природата към Министерството на околната среда на Словашката република. Пещерите като защитени зони. Пещерата предпазната зона на повърхността през пещера, която е или може да бъдат застрашени от различни дейности . Закона има за цел да оптимизира на икономическите дейности на повърхността, без да нарушава влияния върху пещерната геосистема, сеч в горите, торене в селското стопанство, изключване на индуктивни ерозия дейности, неблагоприятно влияние на добива на суровини, минната промишленост, строителни и производствени дейности и др ). Пещерите изискват редовни грижи. Карста и пещерата територии се проверяват редовно от спелеоложки служба охрана – Рейнджъри специализирани за пещерата защита, контрол на пещерата, на екосистемите и порти затваряне на застрашените пещери. Закриване на пещерите.The Slovak Caves Administration secures the closures of the most threatened and valuable caves. Словашките Пещерите администрация осигурява затваряне на най-застрашените и ценни пещери. Приоритетът е в зависимост от нивото на атака, заплашително и възникване на природни, културни и исторически ценности в пещери. Словашката пещерна администрация е специализирана организация на защитата на природата, която е отговорна за пещерна среда и осъществяването на превенция срещу увреждането й. Словашката пещерна администрация затваря всяка година най-застрашените и ценни пещери . Приоритет се определя според нивото на атаки, уязвимост и наличието на природни и културни и исторически ценности, в пещерите в размер на финансовите средства за съответната година. Преобладаващата част от пещерите се затварят с врати направени от антикорозионни материали и със специален механизъм за затваряне. Cave cleaning Почистване на пещерите: Големи усилия се полагат за ежегодното изваждане на отпадъци пещери, които за били замърсени през последните десетилетия, а също и в момента.В В момента има сериозна опасност от замърсяване на пещерите с комунални отпадъци, токсични отпадъци и остатъци от селскостопански дейности. Преобладаващата част от замърсени пещери са открити от членове на спелеоложки служба охрана.
Препратки:http://www.ssj.sk/ochrana-jaskyn/?lang=en
Пещерната защита в Словения
Неотдавна, на Закона за защита на пещерата е приет от словенския парламент, валидна от 30 януари 2004 година. Този текст представя някои от най-важните аспекти пещерняци, които трябва да бъдат наясно, ако те планират посещение в Словения пещери. Законът е достъпна он-лайн, за съжаление на словенски език.
Пещерната защита във Франция
В момента няма специфично законодателство, което обхваща защита на карстовите ландшафти и пещерите. Опазването е обект на законодателството за защита на околната среда . Някои карстови обекти са били регистрирани като исторически паметници, а други са защитени като биотопи, четири пещери са били обявени за природни резервати и няколко- стотин други са били класифицирани като "природни обекти и паметници". Във Франция, природни и културно наследство е защитено с различни закони:
1) Законът от 1913 г. се занимава с исторически паметници и позволява да се вземат под внимание праисторически, исторически и художествени е действащ. 2) Законът на 1930 г., дава възможност за опазване на природните забележителности езера, водопади, торфени блата и крайбрежни дюни, както и пещери. В основен принцип на това законодателство се изразява в член 12, който гласи, че "собственикът на природния обект” на може да унищожи или да промени състоянието или външния вид на този обект, без специално разрешение. По този начин, защитните мерки се прилагат за всеки конкретен случай поотделно, тъй като възможностите възникнат, и избора на места е силно повлиян от специфичните интереси на държавните служители.
3) Законът от 1976 г., посветен на опазването на природата (член L.242-1 от Кодекса на селските райони) позволява да се вземе в предвид «Опазването на биотопите и забележим геоморфоложки или спелеложики геоложки формации," и "опазване на местата, които имат изключителен интерес за проучвания на живота и еволюцията първата човешка дейност ». Този кратък списък показва, че е възможно за защита на подземни наследство с комбинация от няколко закона. Според местния контекст, се използва един или друг закон Общата характеристика на тези закони е, че всяко ново строителство, които заплашват да променя нещо в сайта, са подложени на специални разрешения.
Препратки:
Carbol, Патрик & Ален Mangin (2008) карстов във Франция и ЮНЕСКО за световно културно наследство .- Acta Carsologica 37 / 1,87-93, Постойна, 2008

Защита на пещерите във Великобритания
Пещерната защита във Великобритания се реализира, когато пещерата е обявена за обект на специален научен интерес (SSSI). Един SSSI е определено място във Великобритания, която е от специален научен интерес за своята флора, фауна, геоложки и геоморфоложки характеристики. 36 пещерни системи са декларирани като SSSI.
Защитата на унгарските пещери
В Унгария, Закона за защита на природата, който влезе в сила през 1996 г., декларира, че "в карстови райони, всички извори с дебит над 5 л / мин, всички валози, пещери, цялата ендемична флора и фауна и техните биотопи са под закрила ". Следователно в тези области трябва да се избягва всякакви промени на екологичното им състояние. Два карстови райони са определени като национални паркове, първият от тях, Бюк от 1976 година. Националния парк Агтелек е създаден през 1985 година. Заедно с пещерите на словашкият карст, че е в списъка на ЮНЕСКО за световно природно наследство. В националните паркове всички геоложки дадености, пещери, извори, води, естествената флора и фауна са под строга защита. Съгласно европейските стандарти, опазването на карстовите райони и пещери в Унгария е много добро и се дължи на Закона за защита на природата и на Министерството на опазване на околната среда, която е взаимодейства с Института по спелеология с цел гарантирането на високо ниво за защита на карста.
Препратки:
I.BÁRÁNY-KEVEI - Genetic types, human impact and protection of Hungarian karsts.ACTA CLIMATOLOGICA ET CHOROLOGICA, Universitatis Szegediensis, Tom. 38-39, 2005, 17-23.

ОБРЪЩЕНИЕ

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

ОТ БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ


Уважаеми дами и господа народни представители ,

Ние, 900 –те членове на 35-те пещерни клуба, обединени от Българската федерация по спелеология (БФСп), считаме, че е крайно време българската държава да вземе действени мерки за защитата и опазването на нашите пещери!

В резултат на 80-годишната дейност на стотици пещерняци на територията на страната са проучени и изследвани около 6 000 пещери. Повечето от тях имат важно научно, културно, естетическо и стопанско значение:

- в пещерите Сухи печ (Козарника), Бачо Киро, Темната дупка, Магурата и много други се намират най-старите следи на човешката култура в Европа;
- стотици български пещери са били използвани като светилища и обители с религиозно предназначение;
- българските пещери се обитават от над 800 вида уникални пещерни животни;
- българските пещери са местообитание на най-големите прилепни колонии в Европа;
- 40 български пещери се използват за битово и стопанско водоснабдяване;
- в българските пещери са открити над 50 вида пещерни минерали;
- хиляди български пещери крият уникални пещерни образувания;
- 9 пещери у нас са благоустроени и посрещат хиляди туристи;
- 124 пещери, карстови образувания и извори са в списъка на националното ни геоложко наследство.

Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи формално и непълноценно, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са част от защитени територии – национални и природни паркове, резервати и природни забележителности - или са част от мрежата на НАТУРА 2000 в България.

Под най-сериозна угроза са пещерите, които не са защитени от съществуващите закони, каквито са почти всички (5 100) от проучените досега пещери в България. Те са обект на разрушителна и безнаказана човешка дейност - изменение на физическата им цялост – нарушаване на наслагате им, разрушаване на пещерните образувания, унищожаване на пещерната фауна, незаконна кариерна дейност, иманярство и много други.

През 2004 г. в съответствие с Директива 92/43 на ЕС, Споразумението за защита на европейските прилепи (ЕUROBATS), по което България е страна, и по препоръка 26/93 на ЕК, Министерството на околната среда и водите възложи на колектив на Българската федерация по спелеология да разработи проект за Закон за пещерите.

Целта на проектозакона бе да се постави опазването на пещерите в България пред всякакви други интереси. Той бе приет от Министерския съвет и депозиран в 39-тото Народно събрание. След като така и не достигна до пленарната зала, законът беше внесен за разглеждане и от 40-ото Народно събрание и бе приет на първо четене от Комисията по околната среда и водите. Времето за второ четене на проекта от комисията не стигна и отново не се стигна до обсъждането му в пленарна зала.
Какви са последствията?

Продължават с още по-разрушителна сила безобразията в българските пещери:
- неуредената им собственост поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване;
- непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещери;
- много пещери са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности;
- безнаказано се замърсяват карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници;
- нараства незаконната търговия с пещерни образувания;
- безскрупулната иманярска ръка непрекъснато унищожава безценни пластове от човешката история и цивилизация;
- нерегламентираната туроператорска дейност унищожава природната цялост на пещерите и влияе негативно върху местообитанията на редки и застрашени животински видове – прилепи, птици, подземна безгръбначна фауна.
Излагайки всички тези проблеми, а чрез това и нашите тревоги, ние считаме, че действителното опазване на българските пещери може да бъде решено единствено чрез приемането от Народното събрание на Закона за пещерите!

Надяваме се, че Българското народно събрание няма да допусне нашите пещери, които са неотменима част от българското и общочовешкото природно, културно и историческо наследство, да бъдат загубени за бъдещите поколения.

За това се обръщаме към г-жа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и към всички български народни представители да вземат присърце съдбата на българските пещери и да направят необходимото за внасянето и приемането на Закона за пещерите!

С текста на проектозакона можете да се запознаете в деловодството на Народното събрание или на www.parliament.bg/bills/39/502-01-10.rtf
Примери за разрушаване на българските пещери ще намерите на страницата на БФСп:

Вижте с очите си част от безобразията в карстовите райони и пещерите!

Нека с ум, воля и съвместни усилия съхраним 6-те хиляди български пещери!

Комисията по опазване на карста и пещерите и Управителният съвет на Българската федерация по спелеология призова всички български пещерняци, деятели, поддръжници и симпатизанти на пещерното дело и спелеологията , всички се вълнуват от съдбата на пещерите в България и българската природа да подкрепят усилията ни!

Нека всеки, с каквото може да помогне за оказването на обществен натиск върху държаните институции от които зависи приемането на закона и опазването на пещерите у нас. Нека информираме обществеността за неповторимостта и значението на пещерите и проблемите на тяхното опазване и направим гражданите съюзници в нашата борба.
Призоваваме ви да организирате на местно ниво пресконференции по проблема, срещи с обществеността и депутати от вашите райони, прожекции на филми и фотоси, изложби, публични акции за почистване на карстови обекти и всякакви други целенасочени тематични мероприятия!
Нека опазването на българските пещери ни обедини и сплоти за да запазим пещерите за идните поколения!
Материали по проблема за попазване на пещерите ще намерите тук:

ВЪ ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

(извадка от статия под горното заглавие публикувана в сп.”Български турист” ,1 бр.10, 1931, стр.149-152) ........................... Но докато за запазването на горите има закон и санкции на нарушителите, а също и за полезния дивеч, редките птици и рибите в реките и се издават от време на време наредби за закрилянето им, има редица отрасли на природата които са изложени на разрушителните и алчнихприщевки на човешката ръка и суета. Едни от тях са планинските цветя и пещерите, предимно сталактитните пещери. ............................... Разрушенията пъкъ които се правят въ пеищерите отъ техните посетители са още по-пакостни и непоправими. , десетки красиви сталактитни пещери у нас са превърнати благодарение на некои хунски нашествия 6ихъ казалъ, на гробища от грозни дупки, посещението на които въз6ужда само тъга и възмущение. Това което е най-жалкото въ случая е, че тия опустошения и грабежи въ пещерите не, се вършатъ отъ простолюдието, поради слабокултурностьта на което това 6и 6ило донякаде простимо, а се вършатъ отъ хора интелегентни, учащи се, чиновници, лекари и даже учители, отъ които би трябвало да се очаква да покровителствуватъ природата и да приучватъ другите къмъ сащото. Така въ Боснешката пещера (въ южнитt поли на Витоша) констатирахъ, че огра6ването й отъ сталактите се дължи предимно на учителите отъ околните села. Показаха ми се съ чувство на голtма гордость цели сандъци съ сталактити, отчупени отъ децата въ пещерата и носени въ чували отъ сащите по нареждане на учителите. А какво ще кажете за оня лекарь в Вършечкитt бани, които по миналата година наред да му се докаратъ отъ околните пещери няколко кола(!) сталактити, съ които е „украсилъ" парка на банята и фонтанитt вь него? Всичко това иде да каже, че трябва часъ по-скоро да се предприеме нещо за да се тури край, или се ограничатъ поне до минимумъ опустошенията на природнитt украси. 3а цельта не стигатъ добри думи и пожелания, които предполагатъ съзнателность и една по-широка култура на масата, а са належащи по-ефикасни мерки, закони и санкции. Ако Съюзътъ за 3акрила на Природата продължава все така да бездействува и да остава неотзивчив на крешящите викове за помощь оть страна на природата, нека нашия Туристически Съюзъ вземе въ ръцете си инициативата за организиране на бор6ата за закрилата имъ. Като едни оть първите и най-належащи ра6оти, които ще трябва да се извършатъ са по моето скромно мнение следните: Изработване на проектозаконъ за защита на природата и Настояване за по скорошното му разглеждане и гласуване въ Народното събрание и влизането му въ сила. Въ основитt на тоя трябва да легне отъ една страна защитата на флората, пещерите и др, природни красоти, а на второ място - въобще запазването на природата въ нейния първобитенъ видъ. Въ комисиите за разрешаване на въпросите по прокарване на пътища, железници (зъбчати и пр.) канали, водо-проводи и пр., Съюза за 3акрила на Природата да има обезателно свой представи-тель. Тоже и при раздаване на концесиите за използване на електрическа енергия отъ рекитe и водопадитe, тьй наречените хидроцентрали, да се иска и уважава всякога мнението на Съюза, като се запазва винаги принципа по възможност да се щади и запазва първо6итния видъ на природата, да не се загрозяват местностите, да не се осакатяват горите и пр. Пещерите въ цялата страна да 6ъдат о6явени за собственость на Б. Т. С, койт отъ своя страна ще предприеме нужните мерки за запазването им. Б. Т. С. заедно съ пещерното дружество да се заемат съ запазването поне на най-хубавите и интересни пещери отъ окончателно разрушение, като имъ се зазидат входовете и се поставять врати и катинари ; входа да бъде достъпен само съ во-дачъ срещу малко заплащане. Азъ вярвамъ, че гореизброените предупредителни мерки ще допринесатъ доста за цельта, ако се приложатъ и изпълняват ь добросъвестно. Нека всеки отъ насъ туристите да влезе въ ролята на покровител и закрилникъ на природните хубости, нека всеки я защитава отъ загрозявания и опустощавания и тогава няма да имаме нужда ни отъ закони, ни отъ глоби, и отъ „охрани". Инж. Х. Броксъ Препечата и подготви А.Жалов

10 правила за защита на пещерите

ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ 10 правила за защита на пещерите Да уважаваш пещерната среда пещерите значи да уважавш живота. Един от начините за уравновесено пещерно дело може да бъде: 1. Като ценим естествената красота и археологическите и палеонтологичните богатства; 2. Като не оставяме нищо след нас в пещерата освен впечатленията си; 3. Като използваме щадящи околната среда техники за осветление; 4. Като се движим по вече установените в пещерата маршрути; 5. Като ходим по пещери заедно, като обучен екип с достатъчно знания; 6. Като не увреждаме околната среда и минимизираме риска от злополуки в пещерите; 7. Като използваме съоръжения , които засягат по-малко подземната среда; 8. Като използваме подземни пътища върху издръжлива повърхност за да се сведе до минимум въздействието върху пещерата докато я проучваме; 9. Като причиняваме минимални въздействия върху карстовите райони и ланшафти, където се намират пещерите. Те имат значение за естното устойчиво развитие; 10. Като образоваме другите хора за пещерите и карста и като сме движеща сила за тяхното опазване и защита.. Превод от английски: Алексей Жалов Редакция: Николай Симов

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ПЕЩЕРНЯЦИ

Изготвена по молба на Алексей Жалов (БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ) от Боян Петров (ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРИЛЕПИТЕ към НПМ-БАН) България притежава уникално високо разнообразие на прилепи. От установените в границите на континента 35 вида, у нас са известни 33 вида. От тях поне 10 вида се размножават, зимуват и живеят само в пещери. Прилепите са единствените бозайници, които образуват огромни колонии, чиято численост в България по време на зимуване може да достигне до 100 000 екземпляра само в една пещера! Размножителният период на прилепите у нас започва след 15 май и продължава до началото на август. В зависимост от климатичните особености е възможно изместване на този период. В зависимост от вида на прилепа и височината, на която се намира пещерата, най-критичният период през лятото продължава ок. 45 дни. Той обхваща дните непосредствено преди раждането на малките, самото раждане, тяхното израстване и първите им полети. Извършването на прониквания и особено провеждането на организирани мероприятия (пещерни сборове, тренировъчни лагери и проучвателни експедиции) в прилепните пещери в периода 15 май-30 юли и 1 декември-30 март е твърде рисковано за оцеляването на прилепите и е категорично в противоречие със законите, които ги защитават. Някои пещери са значими за прилепите само през лятото (за размножаване), други само през зимата (за зимуване), а трети се обитават целогодишно. От 93 значими подземни местообитания на прилепи в България, 51 имат национално, европейско и международно значение (Приложение 1). Отправяме апел към всички пещерни клубове членуващи в БФСп да планират проявите от годишния си календар съобразявайки се с обитанието на прилепите. През критичните периоди, значимите пещери от Приложение 1 трябва да се изключват от проявите, а проникването в тях през всички останали сезони трябва да става с повишена загриженост и отговорност. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО Всички видове прилепи в България са строго защитени от ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ (ЗБР) (Приложение № 2 и 3). В заповедта за обявяване на защитена местност или природна забележителност по силата на ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ изрично се забранява влизането в прилепните пещери по време на размножаването и зимуването, както и всички дейности, които безпокоят или прогонват прилепите. РИОСВ/МОСВ периодично само припомнят ограниченията, които са в сила още от публикуването на заповедта за защита. Според ТАРИФАТА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НАНЕСЕНИ ЩЕТИ НА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ, ВКЛЮЧЕНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 НА ЗБР, “за щетите нанесени на растителни и животински видове, виновните лица заплащат обезщетение в размер съгласно Приложения № 1 и 2” (50 лв за всеки прилеп). ЩЕТА по смисъла на тарифата е “нараняването, осакатяването или убиването на екземпляри или отнемането им от природата; унищожаването или вземането на яйца и разрушаването на гнезда”. КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С ПРИЛЕПИТЕ?  Да пазим тишина и преминаваме възможно най-бързо през залите и галериите с колонии.  Да не ги пипаме и тормозим по друг начин в състояние на летаргия.  Да не прекаляваме със снимането и осветяването им особено през зимата.  Внимаваме да не ги опърлим с карбидката.  Палене на огън в привходни части на пещерите, влизане с факли както и вдигането на шум водят до смърт и/или прогонване на много прилепи. КАК ДА ПОМОГНЕМ?  Ако установите наличие на голяма прилепна колония (над 100 екземпляра) в пещера, която не е изброена в Приложение 1, подайте сигнал до ЦИЗП по електронната поща с данни за пещерата, дата на наблюдението и по възможност изпратете далечни и близки снимки на колонията или отделни екземпляри.  Ако установите вандалски прояви или масова смърт на прилепи сигнализирайте в ЦИЗП.  Ако намерите опръстенен прилеп- запишете (или снимайте в макро-режим) номера без да сваляте пръстена и го съобщете електронно в ЦИЗП. Желателно е и снимка на вида.  Ако намерите прясно умрял прилеп може да го съберете в бурканче със спирт (или друг фиксатор). Черепи, кости и мумифицирани екземпляри може да събирате в кутийки. Всички събрани образци се етикетират надлежно и се носят в НПМ. ВАЖНО ДА СЕ ЗНАЕ На основание Чл. 49, ал. 1, т. 1 от ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ и по силата на Наредба № 8 (Обн. ДВ бр. 4/16.01.2004 г.) за реда и условията за издаване на разрешителни за изключения от забраните, въведени от ЗБР за животинските и растителни видове от Приложения № 3 и 4 и за използване на неселективни уреди, средства и методи за улавяне и убиване от Приложение № 5, всички, които се занимават с изследване на прилепи и имат пряк контакт с тях, трябва да притежават актуално разрешително, издадено от МОСВ. Разрешителните са срочни и се издават за конкретни лица (физически или юридически) и за точно определени територии от страната. В този документ се определят видовете, броят на екземплярите, времето и мястото, уредите, средствата и методите, начинът за разпореждане с екземплярите и други условия, при които се допуска изключението, както и органът или лицето, натоварено отговорно да осъществява контрола по спазването на условията. ЗДРАВЕН РИСК Както всички диви животни, прилепите също могат да са преносители на заболявания, които могат да засегнат човека. Въпреки че в цялата медицинска статистика на България няма отбелязан подобен случай, добре е да се знае, че прилепите са потенциални преносители на вируса на бяса. Заразяване може да стане само след ухапване от прилеп и в изключително редки случаи само чрез слюнка на заразено животно, попаднала право върху оголена човешка лигавица на око или рана. При възникване на подобно обстоятелство е необходима незабавна противобясна ваксинация в здравно заведение. ЗА КОНТАКТИ ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРИЛЕПИТЕ Национален природонаучен музей – БАН бул. Цар Освободител № 1, София 1000 http://nmnhs.com/ ел. поща: Боян Петров- координатор boyanpp@nmnh.bas.bg boyanpp@gmail.com Данните в инструкцията са актуални към 30.5.2009 г. Списък на подземни местообитания на прилепи в България с национална, европейска и международна значимост Име на обект Селище Област Ограничение за проникване Значимост 1. Айна ини Рибино Кърджали Зима/лято eвропейска 2. Андъка Дряново Габрово Зима национална 3. Бачо Киро Дряново Габрово Зима национална 4. Билерниците Ботуня Враца Лято национална 5. Божият мост Лиляче Враца Лято национална 6. Водната Дрънчи дупка Мелница Ямбол Лято национална 7. Водни Печ Горна Лука Монтана Зима национална 8. Въркан Цар Петрово Видин Зима/лято eвропейска 9. Гаргина дупка Мостово Пловдив Зима/лято национална 10. Голашка миннна галерия Голак София Зима/лято eвропейска 11. Голямата Микренска пещера Микре Ловеч Зима/лято национална 12. Гъбарника Красен Русе Зима/лято eвропейска 13. Деветашката пещера Деветаки Ловеч Зима/лято международна 14. Дервентската пещера Пролаз Търговище Зима/лято национална 15. Диневата пещера Гинци София Зима национална 16. Дяволското гърло Триград Смолян Зима международна 17. Еменската пещера Емен Велико Търново Зима/лято eвропейска 18. Зандана Шумен Шумен Зима/лято национална 19. Зандана (Дивдядовският зандан) Дивдядово Шумен Лято национална 20. Зоровица Червен Русе Лято eвропейска 21. Иванова вода Добростан Пловдив Зима/лято международна 22. Каленската пещера Кален Враца Лято национална 23. Кална мътница Бели Извор Враца Зима/лято eвропейска 24. Карангин Орешари Хасково Лято национална 25. Козарника Липница София Лято национална 26. Водната Липница София Зима/лято национална 27. Ледницата Котел Сливен Зима/лято национална 28. Лястовицата Гложене Ловеч Зима/лято национална 29. Магурата Рабиша Монтана Зима/лято национална 30. Мандрата Чавдарци Ловеч Зима/лято национална 31. Марина дупка Търговище Търговище Лято национална 32. Маслен нос Приморско Бургас Лято национална 33. Мишин камък Горна Лука Монтана Зима национална 34. Моровица Гложене Ловеч Зима/лято национална 35. Нанин камък Муселиево Плевен Зима/лято национална 36. Орлова чука Пепелина Русе Зима/лято международна 37. Орловата пещера Котел Сливен Зима/лято национална 38. Парниците Бежаново Ловеч Зима/лято международна 39. Понора Чирен Враца Зима/лято национална 40. Прилепната пещера Янтра Габрово Лято национална 41. Седларката Ракита Ловеч Лято национална 42. Серапионовата пещера Черепиш Враца Зима/лято национална 43. Суббаттъ Котел Сливен Зима национална 44. Сухи Печ Орешец Видин Зима/лято национална 45. Троевратица Карлуково Ловеч Зима/лято национална 46. Тюленовата пещера Българево Варна Лято национална 47. Урушка Маара Крушуна Ловеч Зима/лято национална 48. Хайдушката пещера Девенци Плевен Зима/лято национална 49. Хилядите очички Мадара Шумен Лято национална 50. Человечата Кунино Ловеч Лято национална 51. Яраса Ини Висока поляна Кърджали лято eвропейска Ограничение за проникване: указан е периодът, съответно ЗИМА (1 декември- 30 март) и ЛЯТО (15 май- 30 юли), когато проникването не е желателно, а в пещерите обявени като природни забележителности или защитени местности по Закона за защитените територии е забранено със заповедта им за обявяване. Незнанието не ви оправдава при установяване на нарушението от компетентния орган или след подаден сигнал. Забележки: 1) по различни причини, в някои пещери е възможно прилепите да са били прогонени временно или постояно, което не означава, че те губят статута си на значими убежища. Дългогодишният мониторинг на колониите показва, че след отстраняване на прогонващите фактори или намаляване на тяхната сила, прилепите обикновено се завръщат и ги заселват отново. 2) Напълно възможно е да съществуват пещери, които се обитават от големи колонии, но причината да не фигурират в таблицата е единствено липсата на данни. Списъкът е динамичен и се актуализира след постъпване на сигнал и теренна проверка от специалист-прилепар. 3) Значимостта е определена по критериите на EUROBATS и включва показатели като общ брой видове установени в пещерата, обща численост, сезонно или постоянно се обитава от прилепи и други фактори. Списък на някои от по-значимите НАТУРА 2000 зони обявени за опазване на прилепите № НАТУРА 2000 ID ИМЕ 1 BG0000266 Мандрата (Микре) 2 BG0000269 Лястовицата (Гложене) 3 BG0000304 Голак (Голак) 4 BG0000587 Варкан (Цар Петрово) 5 BG0000589 Марина дупка (Търговище) 6 BG0000591 Седларката (Ракита) 7 BG0000593 Билерниците (Ботуня 8 BG0000594 Божият мост- Понора (Лиляче-Чирен) 9 BG0000601 Каленската пещера (Кален) 10 BG0000605 Божкова дупка (Кривня) 11 BG0000615 Деветашко плато (Деветаки)

ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ОПАЗВАНЕТО НА ПЕЩЕРИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В

Мадалена СТАМЕНОВА & Алексей ЖАЛОВ Пещерен клуб “Хиликтит”- София - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com ABOUT SOME ASPECTS OF THE PROTECTION OF CAVES AS A PART OF THE CULTURAL HERIRAGE IN BULGARIA Magdalena STAMENOVA (1) & Alexey ZHALOV (2) SC”Helictit” – Sofia - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com Резюме Работата разглежда някои аспекти от статута и състоянието на карста и пещерите В България не само като карстови феномени, но и като археологически обекти – вахна част от нашето природно и културно наследство. Ключови думи: пещери, опазване, културно наследство Abstract The article resumes in short some aspects of the statute and present situation of caves and karst objects in Bulgaria, known not only as natural phenomena, but also as archaeological sites - a valuable part of the national natural and cultural heritage. Key words: caves, protection, cultural heritage 1. Добре известен факт е, че карстът (по-конкретно – пещерите) като феномен с уникални характеристики съдържа не само отложения/находки, които представляват интерес за природните науки, но също така и културни останки от далечни времена. Като цяло тези останки (обикновено разположени в ненарушен хронологичен порядък) са по-добре запазени в пещерите, отколкото в обекти на открито. Българските земи се оформят като контактен регион на хилядолетни културни взаимодействия и съответно, повечето археологически обекти в региона се характеризират с наличието на дълъг културен континюитет. Пещерите не правят изключение от това правило. По ирония на съдбата пещерите, където са запазени до днешни дни следи от човешката култура от далечното минало, са особено изложени на риск от разрушаване и увреждане поради не премерена човешка дейност. Непрофесионални и иманярски разкопки често правят невъзможно коректното определяне на откритите артефакти, както и провеждането на точни научни изследвания от всякакъв вид, което съответно води до безвъзвратна загуба на ценна информация и разрушаване на пещерите. Този нерадостен факт е бил добре разбран още в зората на проучването, опазването и социализацията на пещерите в България, което започва в началото на 20-тото столетие. По това време започва развитието на проучването, защитата и популяризирането на културното и природното наследство като цяло, подкрепено със съответните нормативни актове, приети в ранните години на развитие на сегашната българска държава – знак за високото ниво на културата и самосъзнанието на тогавашното общество. Един от първите изследователи на пещерите в България, който набляга на тяхното културно и историческо значение е Рафаил Попов, посветил много от творческите си усилия за представяне на пещерите пред широката публика. През 1935-1940 г. той работи върху идеята за създаването на народни паркове в карстови региони край Мадара, Търново и Дряново, където пещерите да бъдат представени като ценни природни и културни феномени. Дейността на Р. Попов в тази насока подсказва бъдещи тенденции в опазването и представянето на миналото в неговия природен контекст и в укрепването на връзката между културата и туризма (установени почти половин век по-късно в Конвенциите на ЮНЕСКО от 1972 и 1998 г.) СТАМЕНОВА (2001). 2. Българското законодателство и опазването на пещерите С течение на времето законодателството по опазване на културното и историческото наследство, включително и пещерите, се развива и специализира в редица нормативни актове, но до ден днешен те не се отнасят пещерите като основен обект на опазване. Днес съществуват няколко акта, които засягат в определена степен пещерите като обекти с природно и културно значение под закрилата на държавата. В Конституцията на Р България (1991) се постановява, че националните паркове, природните и археологическите резервати са изключителна държавна собственост и основно задължение на държавата е да опазва националното историческо и културно наследство (чл. 18, 23). Пещерите, които се намират в резерватите са също под тази най-висока степен на опазване. Законът за паметниците на културата и музеите (1969) определя като паметник на културата “всяко движимо и недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост” (чл. 3). Паметниците на културата се намират под закрилата на държавата (чл. 2). Нивото на защита се определя в низходящ ред съобразно значението на паметниците на културата, определени като паметници със световно, национално, регионално и т.н. значение (чл. 19). Тук са представени и пещерите, които са декларирани като недвижими паметници на културата. Наредба № 17 за определяне границите и режима на защита на недвижимите паметници на културата, които не са декларирани като резервати според горепосочения закон (No 17, 1979) и Наредбата за деклариране на недвижими паметници на културата (No 5, 1998) определят тези паметници, тяхната прилежаща територия, датировка, единични или групови обекти и тяхното значение (световно, национално и пр.) като защитени природни обекти и паметници. Необходимо е да се спомене и Наредбата за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997), която предписва правила и механизми за археологически проучвания в страната, включително и в пещерите. Такива проучвания могат да бъдат предприемани само с разрешение на АИМ – БАН. Друг закон, който се отнася до опазването на пещерите е Законът за защитените територии (1998), който е насочен главно към защитата на природата като национално и общочовешко богатство (чл. 2). Тук са включени няколко категории на защитени обекти и региони – резерват, национален парк, природна забележителност, защитена местност, включително и съответната обкръжаваща територия, която също е защитена (чл. 5). Например, броят на пещерите, включени в категорията на природните забележителности е 123 (Фиг.3). Според българското законодателство, всеки гражданин, обществена или държавна организация, при следването на определени процедури и правила, може да направи аргументирано предложение за деклариране на природни обекти (пещери или региони) като защитени територии пред компетентните органи (в регионалните инспекции на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Съществува възможност за временно ограничаване на достъпа и използването на определени пещери. Докато тече ограничителния режим, всеки акт на неговото нарушаване се подразбира като увреждане на защитена местност ЖАЛОВ (2006). Нашето законодателство предвижда още наказания за разрушаването на защитени обекти и региони. Например, Наказателният кодекс (1968) предвижда пробация, затвор до 3 години или глоба (до 2000 лв) за разрушаване на защитени местности, растителни и животински видове, включително и пещери (чл. 278в). Опазването на обекти с културно значение, включително и пещерите се прилага практически чрез органите на отговорните за това институции като Министерствата на културата и околната среда и водите. В случаите на извършено престъпление спрямо защитени обекти са ангажирани също така и право прилагащи органи като Министерството на вътрешните работи. Днес в Главната картотека на българските пещери на Българската федерация по спелеология са регистрирани 5550 проучени и картирани пещери. Общият брой на защитените пещери в България (съгласно който и да е закони) е над 1000 (почти 1/5 от проучените пещери в страната). Тук са включени защитени и карстови обекти като ждрела, извори, археологически паметници, хабитати на животински видове в карстови екосистеми. Много от тях са защитени също и като паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки (Фиг.1 ) 3. Някои проблеми Съществуват множество проблеми в областта на опазването на пещерите, в резултат на различни причини, сред които и несъвършенства в сегашното законодателство. Нормативните актове като цяло гарантират (често само на теория) опазване само на обекти, които са декларирани като защитени. На практика, всички пещери-природни забележителности и тези в защитени местности и природни паркове са защитени само чрез поставяне на табели. За разлика от практиката в други страни, в България посещенията на защитени пещери-природни забележителности са свободни и извън стриктен контрол. Това често причинява сериозни (и ненаказуеми) разрушения на подземните екосистеми – чупене на образувания, драскане по стените, замърсяване и пр. (Типични примери за това са Темната дупка край Лакатник и Духлата край с. Боснек). В допълнение всички незащитени пещери са изложени на разрушителна (и ненаказуема) човешка дейност. Като се има предвид че пещерите са специфични и уникални обекти, 9 членове на Българската федерация по спелеология разработиха Проектозакон за пещерите, внесен в Народното събрание през 2005 г. Този закон цели да регулира проучването, опазването и използването на пещерите като неотделима част от природното и общочовешко богатство и като обекти от особено значение за геологията, биологичното разнообразие, водоснабдяването, културното и историческото наследство, науката и туризма (чл. 2). Тук опазването на пещерите е насочено към обекти от културното и историческо наследство, като скални манастири, пещери, използвани и оформяни от човека и други обекти от културно и историческо значение, включително различни категории пещери и режими на опазване и защита (чл. 3, 4, 5). 4. Заключение Бъдещите насоки в дейността по опазването на пещерите трябва да включват обединените усилия на различни специалисти в опазването на карста – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр., чрез които да бъдат обявявани и декларирани нови карстови региони за защитени територии. Тук е мястото да се провежда систематична и координирана политика в областта на образованието от всички държавни и обществени организации за определянето на защитата на карста като важна част от нашето природно и културно национално и световно наследство! Няма съмнение, че най-ефикасното средство за опазване е образованието на всеки член на спелеоложките общества (клубове, общества, национални федерации и асоциации) с акцент към младото поколение – нашето бъдеще – в проучването и опазването на карста, в споделянето на радостта от посещение на тези уникални природни и културни обекти в идващите дни! За спелеоложката общност е много по-важно и да работи (чрез използване на всички възможни средства в организиране на специални кампании в училищата, медиите и пр.) за образование и популяризиране на значението на пещерите и карста като част от културното наследство. По този начин могат да бъде постигнато формирането на проактивен подход сред обществото като цяло по отношение на проблемите на опазването на карста. Необходимо е също така да се търсят европейски измерения в законовата база за опазване на пещерите. Становището на Българската федерация по спелеология е че Европейската федерация би трябвало да инициира и да разработи Директива на Съвета на Европа за опазване на пещерите като цяло и в частност – за тяхната защита като паметници с културно значение. Най-малко тези проблеми биха могли да се регулират в страните-членки на Европейския съюз чрез създаване на Препоръка на ЕС по примера на Препоръка No 36/1992 за консервацията на подземните хабитати на ЕС JUBERTHIE (1995). Библиография : UNESCO Recommendation of protecting of the cultural and natural heritage on national level, 1972. UNESCO Recommendation for the cultural politics of development, 1998. Конституциа на РБългариа (13.07.1991, l1.03.2006). Наказателен кодекс (1968, 16.11.2007). Закон за паметниците на културата и музеите (1969, - 12.07.2006). Закон за зищитените територии (1998, 31.07.2007). Наредба № 17 за определяне на границите на недвижимите паметници на културата (1979). Наредба № 5 за деклариране на неджижимите паметници на културата (1998, 06.03.2001). Наредба за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997). Закон за пещерите (проект) депозиран в Парламента на Р България (2005). JUBERTHIE, CH. (1995). Underground habitats and their protection. – Council of Europe Press, Nature and Environment, 72, 158 p. СТАМЕНОВА, М(2005) Рафаил Попов (1876-1940) – Идеи за представяне на пещерите в контекста на Българското историческо и културно наследство, - В: Сборник материали на Първата национална конференция за Природно и културно богатство в карста, София , 10-11 ноември 2000, Национален музей за Земата и хората , София, с. 176-181. ЖАЛОВ , A. (2006)Опазване на ткарста и пещерите в България в: География 21, Издание на Министерството на образованието , 1: 12-19.

ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩКЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Карстът и карстовите явления са природна даденост, която има свои специфични характеристики, фауна и флора. Същевременно карстовите райони и най-вече пещерите в тях са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителния свят, населявали планетата в доисторическо и историческо време. Затова всяка непремерена човешка дейност в карста, включително и спелеоложката, може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзвратими вреди за природата, науката и културата. За това опазването на карста има особена важност в системата на природозащитата в България, ето защо на първо място е необходимо да се знае Какво трябва да се опазва в карстовите райони и пещерите? Животински свят Тайнствата на пещерите са привличали и привличат поколения български спелеолози и любопитството на мнозина случайни посетители. За много от тях обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан. Пещерите предлагат уникална среда за живот-специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно липсваща дневна светлина. От тази гледна точка животинският свят на пещерите условно се поделя на три основни групи: троглобионти - животни, които са изцяло приспособени за живот под земята; троглофили (пещеролюбиви видове, които намират временно убежище в пещерите) и троглоксени - случайно попаднали в пещерите. До сега са известни над 704 вида безгръбначни животни, които обитават българските пещери. От тях повече от 177 вида са троглобионти и стигобионти. Обикновено това са дребни бели или полупрозрачни същества, които могат да се видят по глинестите наслаги, стените, образуванията, локвите и подземните езера и реки или по струпванията на прилепно гуано. Голяма част от безгръбначните животни, обитателите на пещери са ендемити - видове, чието разпространение е ограничено само в даден район или отделна пещера.Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици. Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята. Затова всички видове безгръбначни пещерни животни са под закрила на Законите за защита на природата и за Биологичното разнообразие. Защитени са и всички видове прилепи в България. България е и страна по Международни конвенции за защита на природата включително прилепите. Както е известно те са единствените бозайници, приспособени за живот в пещерите. У нас се срещат 33 от известните в Европа видове. От тях 24 вида прилепи използват пещерите, нишите и скалните пукнатини за целогодишни или временни убежища. Редица български пещери са обявени за природни забележителности, именно като обиталища на големи прилепни колонии и уникална безгръбначна пещерна фауна. Такива “прилепни пещери” са Парниците при с. Бежаново, Понора при с.Чирен, Седларката при с.Ракита, Моровица край с.Гложене, Нанин камък при с.Муселиево, Деветашката пещера край с.Деветаки и много други. Забранява се улавянето и убиването им, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период, както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им. Някои птици също обитават пещерите. Те могат да бъдат разделени условно на две основни групи: гнездящи в пещерите и използващи пещерите само като укритие. Най-типични представители на първата група са белогърдият бързолет, червенокръстата скална лястовица, хайдушката гарга и скалният гълъб. При определени неблагоприятни климатични условия, в привходните части на пещерите намират подслон различните видове лястовици, кеклици, полски яребици, а през деня и различни видове сови. Някои от тях понякога гнездят и в привходните части. Трета група птици са тези, които не гнездят в пещерите, но използват за това скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали. Към тях се отнасят редица редки и застрашени от изчезване птици с изключително ограничено разпространение в наши дни като: скалният орел, малкият лешояд, ловният сокол, бухалът, черният щъркел и др. Тези птици също са обект на защита от закона. Подземният пейзаж Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези, които обуславят неповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия навън и в пещерите образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. До момента са установени над 53 минерала, образувани в нашите пещери, което ги определя като важни за минералогията обекти. Подземни води Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са ресурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване). Според В. Попов (1982) водите на около 40 български пещери и множество карстови извори са каптирани за водоснабдяване на значителен брой селища. Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. Ако се констатира изхвърлянето на каквито и да е органични, химически и механични замърсители във входовете на пропасти и пещери и водосборните области на карстовите извори следва да се сигнализира съответната Регионална инспекция по околната среда и водите и се алармират средствата за масово осведомяване. Археологически и палеонтологически останки Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновековието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. Както вероятно е станало ясно, пещерите имат важно, научно, културно, естетическо и стопанско значение предвид на това законодателят уредил правно тяхното Опазване и защита Най-широк обхват в това отношение имат Законът за защита на природата и Законът за защитените територии (ЗЗТ). Те позволяват пещерите, които имат особена научна, историческа или културна стойност или специфична природна красота да бъдат поставени под особена закрила . Съгласно ЗЗТ защитени територии са : резерват, национален парк, природна забележителност; поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В зависимост от това в коя от изброените категории защитени територии попадат пещерите, то те имат различен режим на защита и ползване. Особена значимост по отношение на опазването на пещерите като тип местообитания на животински видове има Законът за биологичното разнообразие. Той е изготвен в съответствие с Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Законът урежда и развитието и режима на екологичната мрежа в България – НАТУРА 2000, в която попадат немалко зони с наличие на пещери местообитания на прилепи както и троглобионтна и стигобионтна фауна. Според закона, а нас сттрого са защитени всички видове прилепи както и безгръбначната пещерна фауна. Пещерите, попадащи в териториите на Резерватите имат най-ефективна защита. Това се аргументира от факта, че на територията на резерватите е забранена всякаква стопанска дейност и както всички онези действия, които нарушават естествения и самобитния характер на природната среда. На територията на биосферните резервати "Стенето" и "Боатин" в Средна Стара планина и "Алиботуш" (Славянка) в едноименната планина, "Врачански карст", "Байови дупки-Джинджерица" в Северен Пирин, "Купена" и "Кастракли" в Родопите, “Витаново” и “Средока” в Странджа попадат общо 173 пещери (Табл.1) В резервата “Стенето” се намира най-дълбоката пещера у нас Райчова дупка (дълбочина 377 м, дължина 3333) и пропасите Малката яма- 232 м, Борова дупка – 156 м, Голямата гърловина – 100 м , Птичата дупка - 108 м. Най-дълбоката вертикална пещера в резервата Алиботуш е Комарница – 56 м, а в Байови дупки Челюсница – 107 м На територията на “Купена” се намира една от дългите български пещери “Водната дупка” – 1114 м, а в обхвата на кастраклийския резерват се намира т.нар. Изворна пещера, чиято дължина от 2480 м също я нарежда в списъка на най-дългите в България. Посещението и извършването на каквато и да е било дейност на територията на резерватите се извършва само след специално разрешение от органите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Национални паркове (НП) са защитени територии с големи площи, в границите на които попадат райони с развит повърхностен и подземен карст. Ползването на природните богатства, в т.ч. и пещерите, на териториите на парковете е ограничено до степен, която не позволява нарушаването на равновесието на природната среда. Националните паркове у нас са "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан", като само в първия от тях няма пещери. В обхвата на другите два национални парка, включително и в намиращите се там строги резервати попадат 175 пещери и пропасти (125 в НП ”Пирин” и 70 в НП ”Централен Балкан”). Пиринският карст е характерен с развитието на вертикални пещери и не случайно в границите на парка попадат някой от най-дълбоките пещери у нас: Системата 9-11 в циркуса Бански суходол – 225 м, Вихрен - 173 м, Бъндерица – 125 м, 20 години Академик – 118; К14 – 103 м.; К18(Ледената) –126 м; К19 – 136 м; Идентично развитие има подземния карст на територията на НП “Централен Балкан” (Биосферен резерват”Стенето”). Природни паркове (ПП) Развитие на повърхностен и подземен карст се наблюдава на територията следните природни паркове "Българка"- Стара планина, “Витоша”, "Врачански Балкан", “Русенски Лом", “Сините камъни”, ”Странджа" , "Шуменско плато". Както е видно от приложената таблица (Табл.2) най-развит подземен карст се наблюдава на територията на ПП “Врачански Балкан”. Там се намират и едни от дългите и дълбоки пещери у нас , а именно Барките 14 - 356 м, Барките 8 – 208 м, Беляр – (дълбока 282 и дълга 2560 м), Темната дупка, Лакатник - дълга над 7 км , Пукоя –дълбока 178 м, Яворец дълбока 200 м, Панчови грамади и Хайдушката- дълбоки респективно 104 и 108 м. На територията на ПП ”Витоша” има най-малко пещери, но за сметка на това там се намират 3 от най-големите пещери у нас - Духлата, с. Боснек, която със своите 18 км е най-дългата в страната, Врелото, с. Студена с дължина 5 280 м. , както пропастната пещера ППД ( дължина - 1020 , дълбочина- 115 м ). Подземни карстови феномени с по-значими линейни и обемни характеристики има и на териториите на ПП “Шуменско плато” (пещерата “Тайните понори”, дължина 1916 м дълбочина 115 м. , пещ. Зандана (Бисерна) дълга 2716 м ) и на ПП “Странджа” – Голямата въпа, с.Стоилово – дълбочина 125 м . Защитени местности (ЗМ) са отделни райони с прояви на повърхностния и подземния карст. По-известните защитени местности у нас са каньонът на р. Чернелка при с. Горталово и карстовата долина край с. Петърница, Плевенско; каньонът на р. Негованка заедно с Еменската пещера и пещерата Баба чутурка, местността "Понорите" край с. Мусина, В. Търновско; местността "Злостен" край Котел; Триградското ждрело с пещерите Дяволското гърло и Харамийската, Буйновското ждрело, “Казаните” в Родопите, “Заскоко” в Зап. Стара планина, Велека в Странджа и Калиакра. Така например според Д. Райчев (1983) в защитената местност “Буйновско ждрело” се намират 4 скални арки, 34 различни по възраст и геоморфоложко развитие пещери и множество ниши. В защитената местност “Заското” се намират 4 пещери, сред които най-дълга е Кривата пещ - 1500 м. В защитената местност “Злостен” се намират големите български пещери “Ледника”дълбока 242 м и дълга1367 м , Мъгливата – дълбока 220 м, както и Субатта и пещерата на Раковски. В каньонът на р. Чернелка са известни 28 пещери, между които е и Аладжанска пещера дълга 1083 м една дългите наши пещери. Към защитените местности са причислени и 9 карстови извора. По-значими от тях са: изворът в местността "Ямата", Сторозагорско, “Кьошката", гр. Разлог; "Медвенските извори", с. Медвен, Котленско и "Глава Панега", край село Златна Панега в Ловешко, изворите на р. Младежка в Странджа. Режимът на ползване защитените местности позволява извършването на стопански дейности в тях, които не трябва да влошават състоянието на естествения ландшафт. Природни забележителности (ПЗ) са общо 111 български пещери. Те са защитени заедно с прилежащата им площ, указана в заповедта за тяхното обявяване, която се подписва от Министъра на околната среда и водите и се публикува в Държавен вестник. В заповедта се съдържат защитената площ около обекта и забранените дейности около него, които обикновено са следните: разкриване на кариери в близост до тях, чупенето на образувания, драскането по стените, паленето на огън, замърсяването и други действия увреждащи естествената им цялост. В пещерите, които са защитени като местообитания на прилепни колонии се забранява влизането по време на размножителния им период и отглеждането на малките. Други закони за опазване Някои карстови райони и пещери са защитени и по силата на други закони. С цел опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел "Закон за паметниците на културата и музеите" и "Правилник за неговото приложение". На основата на закона някои български пещери са обявени за паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки. Законът регулира и провеждането на сондажи и разкопки в страната, включително и в пещерите. Според него те се извършват само от Археологическия институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. По силата на Закона за водите има забранителен режим за проникване в изворните пещери, чиито води се ползват за питейно водоснабдяване и попадат във водосборните области и най-вече санитарно-охранителните зони на карстови извори, които се използват за същата цел. По-известни пещери от тази категория са Водната пещера и пещерата Майаница при с. Церово, Софийско; Гарваница при с. Косово, Асеновградско; Водни печ при с. Долни Лом, Видинско; пещерата при Котленските карстови извори; пещерата край с. Галата, Ловешко, пещерите във вододайната зона на карстовия извор Куманица край с. Черни Осъм, Троянско, пещерата Врелото, край с. Студена, пещерата в с. Бучин проход, Софийско и др. Проникването в пещерите-източници на питейни води се извършва със специалното разрешение на компетентните органи по водите, местните структури на ХЕИ и МОСВ и общинските администрации. Нарушителите се санкционират. Като обект на охрана пещерите са застъпени и от Закона за горите (Чл. 4., ал.2.т.4) като част от т.нар рекреационни гори. Направеният кратък преглед показва, че общият брой на защитените от българския законодател пещери е над 1000 , което съставлява почти 1/5 от проучените досега пещери в България (5 184 към 12.12.2005 г.). Успоредно с това са защитени и други карстови обекти ( ждрела, извори, археологически паметници) както и животински видове обитаващи карстовата екосистема. Би било интересно, а и полезно в бъдеще да се направи флористична характеристика на карстовите райони от гледна точка на още по-цялостно опазване. Нарушителите на разпоредбите на законите за Защита на природата, Защитените територии, Биологичното разнообразие, Водите, Отпадъците, Паметниците на културата и музеите, които третират пещерите в една или друга степен носят гражданска, административна или наказателна отговорност. Нарушителите на ЗПКМ носят административна и наказателна отговорност. По силата на българската Конституция и законите на страната, всеки български гражданин, обществена или държавна организация могат да направят по определен ред аргументирано предложение до компетентните органи за обявяване на природни обекти (пещери или райони) за защитени територии (в Районните инспекции на МОСВ или Института за паметниците на културата). Съществува и възможност временно да се ограничи ползването на отделни пещери, като се уведомят за това съответните собственици, държавни или обществени организации. По време на ограничаването всяко самоволно действие в обектите се смята за повреждане на защитените територии. Необходимо е да се знае, че обявяването на природни обекти за защитени не изменя режима на собственост, а само поставя стопанисването, ползването и опазването им под особения режим на законите. Проблемите Антропогенното влияние върху карста и пещерите в България предизвиква редица практически проблеми, отнасящи се до тяхната охрана и защита. На първо място това са несъвършенствата на правната уредба. Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи теоретически, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са защитени територии. Практическата охрана на всички пещери природни забележителности и значителна част от тези, които попадат на териториите на ЗМ и ПП в повечето случаи се свежда до поставянето на обозначителни табели. За разлика от практиката в много други страни (САЩ, Франция, Унгария, Туркменистан (Туркмения) и др) посещението в пещерите ПЗ е свободно и неконтролируемо, което създава предпоставки за сериозни и безнаказани нарушения в подземната екосистема (чупене на пещерни образувания, драскане по стените, замърсяване и пр.). Типични примери в това отношение са най-дългата българска пещера “Духлата”, с.Боснек и Темната дупка, г.Лакатник. Безспорно е, че за съществуващите държавните природозащитни органи е трудно да обхванат големия брой пещери ПЗ и попадащи в обхвата на ЗМ и ПП, но и нямаме впечатление, че в това отношение се правят някакви сериозни усилия. Със значително по-сериозни последствия е факта, че всички карстови райони и отделни пещери, които не са обект на защита от съществуващите закони, могат да бъдат, и в много случаи са, обект на разрушителна и безнаказана антропогенна дейност. Според К. Костов (2001) тази дейност се свежда до: изменение на физическата структура на карстовите форми, изменение на карстовата хидрогеология, разрушаване на вторичните карстови образувания, изменение на въздушните течения и микроклимата в пещерите, унищожаване на пещерната фауна (пряко и косвено), въздействие върху подземните карстови форми от повърхността (смяна на растителната покривка). Посочените негативни дейности са в резултат на кариерна дейност, иманярство, нерегламентирано изхвърляне на всякакви отпадъци в карстови форми и водосборите на карстови извори, използването на пещери за производствени цели, туризъм и рекреация в пещерите. Насоки за бъдещата работа Със сигурност ще бъде по-добре опазването защитата на карста и пещерите в тяхното многообразие да бъдат обхванати в специален закон или закони. В това отношение през 2004 г. колектив на Българската федерация по спелеология разработи Закон за пещерите. Същият бе приет от Министерския съвет и депозиран в Народното събрание, където чака своята съдба. Специалистите в областта на проучването на карста и пещерите – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр. следва да обединят усилията си и да направят необходимото за обявяване на нови карстови райони и пещери за защитени територии. Министерствата на околната среда и водите, на земеделието и горите и образованието, неправителствените организации от природозащитата подпомогнати от експерти в областта на проучването на карста и пещерите следва да провеждат координирана и целенасочена образователна политика относно значението на карста и пещерите и необходимостта от тяхното опазване. Няма никакво съмнение, че най-ефективното средство за опазване е именно чрез образование и възпитание на членовете на обществото, като акцентът трябва да бъде поставен върху образованието на подрастващото поколение! Природен парк Пещери (бр.) Българка 3 Витоша 16 Врачански Балкан 540 Русенски Лом 125 Сините камъни 5 Странджа 75 Шуменско плато 53 Общо: 817 Табл. 1 Пещери на територията на природните паркове в България (вкл.на резерватите попадащи в тях) Резерват Пещери бр. Байови дупки-Джинджереца - Пирин 18 Боатин . Ст.Планина 2 Велека - Странджа 2 Врачански карст – Ст.Планина 42 Кастракли - Родопи 8 Купена - Родопи 2 Северен Джендем – Ст.планина 1 Славянка (Али Ботуш) - Славянка 17 Стенето – Ст.Планина 32 Соколна – Ст.планина- 1 Средока -Странджа 1 Витаново-Странджа 1 Яйлата – Добуждански бряг 48 Общо: 173 Табл.2 Пещерите на територията на резерватите в България № ИМЕ ЗЕМЛИЩЕ ОБЛАСТ 1. ЮЧ ПЕЩЕРА с. ТОПЧИИ РАЗГРАД 2. КОВАН КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 3. КОМИТСКИ ДУПКИ М. БЪРДОТО с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 4. НОВАТА ПЕЩЕРА с. ЛЮТИ БРОД ВРАЦА 5. КУШ КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 6. ЛЕДЕНИКА гр. ВРАЦА ВРАЦА 7. ГЯУР ПЕЩЕРА с. ГОЛЕШ СИЛИСТРА 8. КАЛОЯН с. ПЧЕЛИНОВО ДН.ЗАГОРА 9. ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЕР КЮПРИЯ с. ЗАБЪРДО СМОЛЯН 10. ЛЯСТОВИЦАТА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 11. ГОЛАШКА ПЕЩЕРА с. ГОЛАК СОФИЙСКА 12. ПЕЩЕРАТА В МЕСТНОСТТА ЦАРЕВЕЦ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 13. БОРИКОВСКАТА с. МОГИЛИЦА СОЛЯНВ 14. ТЮЛЕНОВАТА НА МАСЛЕН НОС гр. ПРИМОРСКО БУРГАС 15. МЕЧАТА ДУПКА с. ЛЯВА РЕКА ХАСКОВО 16. ГОВЕДАРНИКА с. ЦАРЕВЕЦ ВРАЦА 17. ДУХЛАТА с. БОСНЕК СОФИЙСКА 18. КОВАН КАЯ (КОДЖА-ИН) с. ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ ХАСКОВО 19. МОРОВИЦА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 20. МИШИН КАМЪК Г с. ОРНА ЛУКА МОНТАНА 21. ГОРНА И ДОЛНА КОПЛАДЖА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 22. КУМАНИЦА с. ЧЕРНИ ОСЪМ ЛОВЕЧ 23. МЕЧА ДУПКА с. КАМЕННА РИКСА МОНТАНА 24. ЛЕПЕНИЦА гр. РАКИТОВО ПАЗАРДЖИК 25. ЛЕВИ И ДЕСНИ СУХИ ПЕЧ с. ДОЛНИ ЛОМ ВРАЦА 26. ЛЕДЕНИЦАТА с. ГЕЛА СМОЛЯН 27. ЛЕДНИЦАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 28. МАХАРАТА (КЕРЕЧИЙНИЦАТА) с. КОСТИ БУРГАС 29. МАЛКАТА МААРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 30. ЕЛАТА с. ЗИМЕВИЦА СОФИЙСКА 31. МАГУРАТА с. РАБИША ВИДИН 32. МААРАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 33. КЪРВАВАТА ЛОКВА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 34. ДЕРВЕНТСКАТА ПЕЩЕРА с. ПРОЛАЗ ТЪРГОВИЩЕ 35. БАНКОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 36. БАЧО КИРО гр. ДРЯНОВО ГАБРОВО 37. БИЛЯРНИКА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 38. БОЖИТЕ МОСТОВЕ с. ЛИЛЯЧЕ ВРАЦА 39. БРАТАНОВА с. БРЪШЛЯН БУРГАС 40. БЪНДЕРИЦА гр.БАНСКО БАЛАГОЕВГРАД 41. ВЕНЕЦА гара ОРЕШЕЦ ВИДИН 42. ВОДНАТА ПЕЩЕРА (ЮЛЕН ИРЕ) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 43. ГИНИНАТА ПЕЩЕРА с. САДОВЕЦ ПЛЕВЕН 44. ЗМЕЕВАТА ДУПКА с. ЗМЕЕВО СТ. ЗАГОРА 45. ГЪЛЪБАРНИКА с. КУНИНО ВРАЦА 46. КАЗАНА (ВИХРЕНСКАТА) гр. БАНСКО БЛАГОЕВГРАД 47. ДОЛНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 48. ДОЛНА МААЗА с. БЯЛА БУРГАС 49. ДРЪНЧИ ДУПКА с. МЕЛНИЦА БУРГАС 50. ДРЯНОВСКА ПЕЩЕРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 51. ДУПКАТА гр. ИВАЙЛОВГРАД КЪРДЖАЛИ 52. ЕВКАЯ - КАМЕННАТА КЪЩА с. СКОБЕЛЕВО СТ.ЗАГОРА 53. ЕЛЕНИНА ДУПКА с. БЯЛА ВОДА БУРГАС 54. МРАМОРНАТА ПЕЩЕРА гр. БЕРКОВИЦА МОНТАНА 55. ЗМЕЕВИ ДУПКИ гр. СЛИВЕН БУРГАС 56. ЗМЕЮВА ДУПКА гр. ВРАЦА МОНТАНА 57. ГОРНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 58. ЧЕРНИТЕ ИЗВОРИ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 59. МУСИНА ПЕЩЕРА с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 60. ТЕПАВИЦАТА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 61. ТОПЛАТА ДУПКА гара БОРУЩИЦА СТ.ЗАГОРА 62. ТОПЛЯ с. ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА ЛОВЕЧ 63. ТОПЧИКА с. ДОБРОСТАН ПЛОВДИВ 64. ХАЙДУШКА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 65. ХАЙДУШКАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 66. ХАЙДУШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВИНЦИ ПЛЕВЕН 67. ХЛАДИЛНАТА с. ЛЮБИНО ХАСКОВО 68. ЧЕРНАТА ДУПКА с. ОРЛОВЦИ ГАБРОВО 69. ЧЕТИРИДЕСЕТ КОРИТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 70. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 71. ПАРТИЗАНСКАТА гр. АСЕНОВГРАД ПЛОВДИВ 72. ТЕМНАТА ДУПКА гара ЛАКАТНИК СОФИЙСКА 73. УХЛОВИЦА (УЛЦАТА) с. МОГИЛИЦА СМОЛЯН 74. ЧАТЪРЛЪКА (ХАЙДУШКАТА) с. ДОБРАЛЪК ПЛОВДИВ 75. ОЖДРЕН с. ПЧЕЛИНОВО СТ.ЗАГОРА 76. БЪЧВАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 77. ПЯСЪЧНИК гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 78. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВЕТАКИ ЛОВЕЧ 79. НАНИН КАМЪК с. МУСЕЛИЕВО ПЛЕВЕН 80. СВЕТИ 40 МЪЧЕНИЦИ с. КИПИЛОВО СЛИВЕН 81. 3-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 82. 4-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 83. 5-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 84. ВОДНАТА ПЕЩЕРА с. ЛИПНИЦА СОФИЙСКА 85. РАКОВСКИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 86. МЪГЛИВАТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 87. 6-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 88. ОРЛОВА ЧУКА с. ПЕПЕЛИНА РУСЕ 89. ОРЛОВИТЕ ПЕЩЕРИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 90. БЕЛОПОЛЯНСКАТА ПЕЩЕРА с. БЕЛОПОЛЯНЕ ХАСКОВО 91. БОЙЧОВА СКАЛА с. СТАНКЕ ЛИСИЧКОВО БЛАГОЕВГРАД 92. ЕЗЕРОТО с. МЛАДЕЖКО БУРГАС 93. ПОНОРА с. ЧИРЕН ВРАЦА 94. ПОНОРИТЕ (ПРОПАСТИТЕ) с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 95. ПРИКАЗНА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 96. ПРОХОДНА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 97. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАЛОТИНА СОФИЙСКА 98. РАЗБИТИЦА гр. ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 99. ТУЛУМОВАТА ПЕЩЕРА (БОТУРА) с. АРКОВНА ВАРНА 100. ЛЕДНИКА гр. КОТЕЛ БУРГАС 101. РУШОВАТА (ГРАДЕШНИЦА) с. ГРАДЕШНИЦА ЛОВЕЧ 102. САМУИЛИЦА I И II (ВАСИЛИЦА) с. КУНИНО ВРАЦА 103. БЕНКОВСКАТА ПЕЩЕРА с. РИБАРИЦА ЛОВЕЧ 104. СВЕТА ТРОИЦА (ВЕТАТА ЧЕРКВА) с. УСТРЕМ БУРГАС 105. СВИРЧОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 106. СЕДЛАРКАТА с. РАКИТА ПЛЕВЕН 107. СНЕЖАНКА гр. ПЕЩЕРА ПАЗАРДЖИК 108. СУБАТТЪ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 109. СУХАТА ПЕЩЕРА (МААЗАТА) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 110. СЪЕВА ДУПКА с. БРЕСТНИЦА ЛОВЕЧ 111. РАДИНАТА (ГОЛЯМАТА)| ПЕЩЕРА с. ИЛИЯ КЮСТЕНДИЛ Таблица 3. Списък на пещерите природни забележителности Автор: Алексей Жалов alex@speleo-bg.com