28.04.2010 г.

Мнението на един специалист относно Закона за пещерите

В брой 3 на в-к “Ехо” е публикувано интервю с г-н Венцислав Удев, озаглавено “Големите лъжи на БФСп за пещерите”. В него се обсъжда проектозакона за пещерите, внесен за обсъждане в 40-то Народно събрание от депутатите Петър Берон и Георги Божинов и приет на първо четене, като са изписани твърде тежки думи по адрес на създателите му. От позицията на специалист по карста и пещерняк с четвъртвековна практика, бих искал да обърна внимание на някои неточности в изложеното от г-н Удев, както и на някои проблеми в опазването на нашите пещери.

Изпълнителният секретар на БТС е споделил вижданията си, че закона за пещерите трябвало да обхване карста и карстовите образувания. Подчертано е, че: “Затова ние от БТС, нашите туристически дружества, ще настояваме за истински закон, изготвен със съдействието на всички заинтересовани страни и подложен на публично обсъждане. Закон, който разглежда пещерите като част от карста и карстовите територии в РБългария.”, както и “...този закон трябва да обхване карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.”. Искам да напомня, че пещерите съвсем не е задължително да са карстови. В нашата страна има вулкански пещери, както и такива с тектонски произход. Означава ли това, че ако се приеме Закон за карста и карстовите образувания (какъвто, между другото, няма никъде по света), въпросните пещери с висока геоморфоложка и историческа стойност ще бъдат оставени на произвола на съдбата?
В интервюто е споменато, че Българската федерация по спелеология лъже, посочвайки свои 900 члена, организирани в 35 пещерни клуба. Според Венцислав Удев през 80-те години пещерняците в България били около 900 човека, а сега само 150. БФСп може най-добре и аргументирано да се защити от тези твърдения, но по личните ми спомени от 80-те години, пещерните клубове в България бяха около 60, а организираните в тях пещерняци – до 3000 души.
Не разбирам защо г-н Удев опитва да противопостави пректозакона за пещерите на стопанисваните от БТС шест пещери? Според мен никакво противоречие няма. Всред благоустроените пещери в България има такива с грижовни стопани, които развиват и подобряват инфраструктурата на обектите. Твърдения, че прозирали интересите на шепа хора, а целта била “да се отнемат години наред стопанисвани от БТС обекти” са абсолютно безпочвени и в интервю, дадено от сериозен човек, би трябвало да се посочат какви интереси и за каква шепа хора става дума. В противен случай се хвърля с лека ръка сянка на съмнение върху труда на достойни и почтени хора, работили по изготвянето на проектозакона - известни и уважавани специалисти в спелеоложките среди на цяла Европа.
В множество български пещери се провежда нерегламентирана туроператорска дейност. Деветашката пещера е една от най-значимите в археоложко и геоморфоложко отношение пещери в Югоизточна Европа. В резултат на масови посещения срещу заплащане, организирани от туристическа фирма, този уникален природен феномен е силно замърсен. Подобни комерсиални посещения в “диви” пещери се извършват на много места в страната, като не се вземат никакви мерки за опазване на деликатния пещерен ландшафт. В Интернет могат да бъдат открити примамливи анонси за “вълнуващи подземни приключения”, предложени от “професионални инструктори” в пещерите Академик до с. Боснек, Темната дупка при с. Беренде извор, Водопада при с. Крушуна, Тайните понори на Шуменското плато и др. Въпреки усилията на ръководството на природен парк “Витоша” за ограничаване на достъпа, дори и седеметажния лабиринт на най-дългата българска пещера Духлата не е пощаден от комерсиални пещерни екскурзии от години насам. Следите от влизането на големи групи необучени хора в лабиринтите на тази уязвима и красива пещера личат особено ясно!
Зачестила практика в пещерата Магурата е допускането на групи посетители без екскурзовод – недопустимо нехайство в стопанисването на обект от списъка на българското геоложко наследство. Г-н Д. Петров от Айтос пише в сайта http://www.caves.bg: “Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността, а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е, разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21 век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталагмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас.”.
Стените на пещерата Типицето до с. Бориково в Родопите са наплескани с ярка блажна боя в рамките на местен проект за благоустрояване на местността. Вероятно с образователна цел и по модел на Ласко и Алтамира, с размах са изрисувани прасторически животни, наподобяващи фауната на планетата Пандора от филма “Аватар”. Дефиницията на подобни инициативи и прояви на художествена самодейност е една навсякъде на запад от Калотина – вандализъм!
Основна цел на проектозакона за пещерите е да бъдат въведени ясни и точни правила в тази дейност, както е в останалите страни от ЕС. В проектозакона изрично е посочено, че туризмът е ЕДИНСТВЕНАТА разрешена категория природоползване по отношение на пещерите. Но туризъм, подчиняващ се на европейски норми. При съществуващото положение, което можем да наречем беззаконие, пещерите са просто юридически несъществуващ субект. Пред използването им за гъбарници, мандри, сметища, заведения за обществено хранене, платени разходки на групи или за каквото се сети даден предприемач, не съществуват абсолютно никакви пречки. Мнението ми е, че проектозакона в този си вид е добър и надежден инструмент за защита на българските пещери и въвеждане на най-добрите практики от аналогични закони в чужбина и съпътстващите ги норми. Без правила не може!
Предложен през 2005 г. в 40-то Народно събрание, проектозаконът бе тогава категорично подкрепен от българската спелеоложка общност след дълъг период на обсъждане и дискусии. Личното ми мнение е, че е абсолютно закъснял и е налице крещяща нужда от приемането му. За съжаление това едва ли ще стане в близките години, за което съществена роля играят материали, като този от бр. 3 на любимия ми “Ехо” (абонат съм от 1984 г.), пресконференции, шумни изяви на екоактивисти, вероятно непрочели проектозакона нито веднъж, петиция на граждани и т.н. Щом и в пътепис за Понор планина в авторитетен всекидневник прочетох зашеметаваща глупост, че проектозаконът предвиждал ползването на пещери за складиране на ядрени отпадъци...положението наистина е безнадеждно, като беззаконието и ловенето на риба в мътна вода ще продължат дълго.
Дано е останало все пак нещо за защита в тази най-уязвима категория българска природа, когато някога се приеме български Закон за пещерите.
д-р Константин Костов
Геологически институт при БАН
ProGEO – Европейска асоциация за защита на геоложкото наследство