ЗАЩИТА НА КАРСТА И ПЕЩКЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Карстът и карстовите явления са природна даденост, която има свои специфични характеристики, фауна и флора. Същевременно карстовите райони и най-вече пещерите в тях са носители на разностранна информация за развитие на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителния свят, населявали планетата в доисторическо и историческо време. Затова всяка непремерена човешка дейност в карста, включително и спелеоложката, може да доведе до нарушаване на естественото му състояние и да доведе до невъзвратими вреди за природата, науката и културата. За това опазването на карста има особена важност в системата на природозащитата в България, ето защо на първо място е необходимо да се знае Какво трябва да се опазва в карстовите райони и пещерите? Животински свят Тайнствата на пещерите са привличали и привличат поколения български спелеолози и любопитството на мнозина случайни посетители. За много от тях обаче животинският свят на пещерите остава почти незабелязан. Пещерите предлагат уникална среда за живот-специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно липсваща дневна светлина. От тази гледна точка животинският свят на пещерите условно се поделя на три основни групи: троглобионти - животни, които са изцяло приспособени за живот под земята; троглофили (пещеролюбиви видове, които намират временно убежище в пещерите) и троглоксени - случайно попаднали в пещерите. До сега са известни над 704 вида безгръбначни животни, които обитават българските пещери. От тях повече от 177 вида са троглобионти и стигобионти. Обикновено това са дребни бели или полупрозрачни същества, които могат да се видят по глинестите наслаги, стените, образуванията, локвите и подземните езера и реки или по струпванията на прилепно гуано. Голяма част от безгръбначните животни, обитателите на пещери са ендемити - видове, чието разпространение е ограничено само в даден район или отделна пещера.Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици. Ето защо унищожаването на фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове завинаги от лицето на земята. Затова всички видове безгръбначни пещерни животни са под закрила на Законите за защита на природата и за Биологичното разнообразие. Защитени са и всички видове прилепи в България. България е и страна по Международни конвенции за защита на природата включително прилепите. Както е известно те са единствените бозайници, приспособени за живот в пещерите. У нас се срещат 33 от известните в Европа видове. От тях 24 вида прилепи използват пещерите, нишите и скалните пукнатини за целогодишни или временни убежища. Редица български пещери са обявени за природни забележителности, именно като обиталища на големи прилепни колонии и уникална безгръбначна пещерна фауна. Такива “прилепни пещери” са Парниците при с. Бежаново, Понора при с.Чирен, Седларката при с.Ракита, Моровица край с.Гложене, Нанин камък при с.Муселиево, Деветашката пещера край с.Деветаки и много други. Забранява се улавянето и убиването им, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период, както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местообиталищата им. Някои птици също обитават пещерите. Те могат да бъдат разделени условно на две основни групи: гнездящи в пещерите и използващи пещерите само като укритие. Най-типични представители на първата група са белогърдият бързолет, червенокръстата скална лястовица, хайдушката гарга и скалният гълъб. При определени неблагоприятни климатични условия, в привходните части на пещерите намират подслон различните видове лястовици, кеклици, полски яребици, а през деня и различни видове сови. Някои от тях понякога гнездят и в привходните части. Трета група птици са тези, които не гнездят в пещерите, но използват за това скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали. Към тях се отнасят редица редки и застрашени от изчезване птици с изключително ограничено разпространение в наши дни като: скалният орел, малкият лешояд, ловният сокол, бухалът, черният щъркел и др. Тези птици също са обект на защита от закона. Подземният пейзаж Сталактитите, сталагмитите и всички други минерални образувания са тези, които обуславят неповторимостта и красотата на пещерите. В зависимост от геоложките и хидрогеоложките предпоставки и климатичните условия навън и в пещерите образуванията нарастват с различна интензивност и придобиват разнообразна форма, големина и оцветяване. Във всички случаи образуването на вторичните карстови форми трае сравнително дълго, а унищожаването им може да стане само за един миг. До момента са установени над 53 минерала, образувани в нашите пещери, което ги определя като важни за минералогията обекти. Подземни води Карстовите подземни води са един от факторите на надземната и подземната среда, те създават условия за живот на пещерните организми и същевременно са ресурс, който задоволява различни потребности на човека (питейно и промишлено водоснабдяване). Според В. Попов (1982) водите на около 40 български пещери и множество карстови извори са каптирани за водоснабдяване на значителен брой селища. Замърсяването на подземните води ги прави опасни за човека и животинския свят. Ако се констатира изхвърлянето на каквито и да е органични, химически и механични замърсители във входовете на пропасти и пещери и водосборните области на карстовите извори следва да се сигнализира съответната Регионална инспекция по околната среда и водите и се алармират средствата за масово осведомяване. Археологически и палеонтологически останки Пещерните наслаги (седименти) съдържат материални останки от пребиваването на човека от палеолита (старокаменната епоха) до Средновековието и костен материал от животните живели преди и след появата на разумния човек (Homo sapiens). Обикновено наслагите добре са консервирали тези останки, защото находките на открито са подложени на дейността на ерозията и други външни фактори. Поради спецификата на пещерната седиментация всички съдържащи се в наслагите материали се намират в хронологическа последователност. Всяко нарушаване на последователността на пластовете в пещерните наслаги води до невъзможност да се датират откритите находки, както и провеждане на съпътстващите археологическите и палеонтоложките разкопки резултатни палеоботанически, седиментоложки и други важни изследвания. Както вероятно е станало ясно, пещерите имат важно, научно, културно, естетическо и стопанско значение предвид на това законодателят уредил правно тяхното Опазване и защита Най-широк обхват в това отношение имат Законът за защита на природата и Законът за защитените територии (ЗЗТ). Те позволяват пещерите, които имат особена научна, историческа или културна стойност или специфична природна красота да бъдат поставени под особена закрила . Съгласно ЗЗТ защитени територии са : резерват, национален парк, природна забележителност; поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В зависимост от това в коя от изброените категории защитени територии попадат пещерите, то те имат различен режим на защита и ползване. Особена значимост по отношение на опазването на пещерите като тип местообитания на животински видове има Законът за биологичното разнообразие. Той е изготвен в съответствие с Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Законът урежда и развитието и режима на екологичната мрежа в България – НАТУРА 2000, в която попадат немалко зони с наличие на пещери местообитания на прилепи както и троглобионтна и стигобионтна фауна. Според закона, а нас сттрого са защитени всички видове прилепи както и безгръбначната пещерна фауна. Пещерите, попадащи в териториите на Резерватите имат най-ефективна защита. Това се аргументира от факта, че на територията на резерватите е забранена всякаква стопанска дейност и както всички онези действия, които нарушават естествения и самобитния характер на природната среда. На територията на биосферните резервати "Стенето" и "Боатин" в Средна Стара планина и "Алиботуш" (Славянка) в едноименната планина, "Врачански карст", "Байови дупки-Джинджерица" в Северен Пирин, "Купена" и "Кастракли" в Родопите, “Витаново” и “Средока” в Странджа попадат общо 173 пещери (Табл.1) В резервата “Стенето” се намира най-дълбоката пещера у нас Райчова дупка (дълбочина 377 м, дължина 3333) и пропасите Малката яма- 232 м, Борова дупка – 156 м, Голямата гърловина – 100 м , Птичата дупка - 108 м. Най-дълбоката вертикална пещера в резервата Алиботуш е Комарница – 56 м, а в Байови дупки Челюсница – 107 м На територията на “Купена” се намира една от дългите български пещери “Водната дупка” – 1114 м, а в обхвата на кастраклийския резерват се намира т.нар. Изворна пещера, чиято дължина от 2480 м също я нарежда в списъка на най-дългите в България. Посещението и извършването на каквато и да е било дейност на територията на резерватите се извършва само след специално разрешение от органите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Национални паркове (НП) са защитени територии с големи площи, в границите на които попадат райони с развит повърхностен и подземен карст. Ползването на природните богатства, в т.ч. и пещерите, на териториите на парковете е ограничено до степен, която не позволява нарушаването на равновесието на природната среда. Националните паркове у нас са "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан", като само в първия от тях няма пещери. В обхвата на другите два национални парка, включително и в намиращите се там строги резервати попадат 175 пещери и пропасти (125 в НП ”Пирин” и 70 в НП ”Централен Балкан”). Пиринският карст е характерен с развитието на вертикални пещери и не случайно в границите на парка попадат някой от най-дълбоките пещери у нас: Системата 9-11 в циркуса Бански суходол – 225 м, Вихрен - 173 м, Бъндерица – 125 м, 20 години Академик – 118; К14 – 103 м.; К18(Ледената) –126 м; К19 – 136 м; Идентично развитие има подземния карст на територията на НП “Централен Балкан” (Биосферен резерват”Стенето”). Природни паркове (ПП) Развитие на повърхностен и подземен карст се наблюдава на територията следните природни паркове "Българка"- Стара планина, “Витоша”, "Врачански Балкан", “Русенски Лом", “Сините камъни”, ”Странджа" , "Шуменско плато". Както е видно от приложената таблица (Табл.2) най-развит подземен карст се наблюдава на територията на ПП “Врачански Балкан”. Там се намират и едни от дългите и дълбоки пещери у нас , а именно Барките 14 - 356 м, Барките 8 – 208 м, Беляр – (дълбока 282 и дълга 2560 м), Темната дупка, Лакатник - дълга над 7 км , Пукоя –дълбока 178 м, Яворец дълбока 200 м, Панчови грамади и Хайдушката- дълбоки респективно 104 и 108 м. На територията на ПП ”Витоша” има най-малко пещери, но за сметка на това там се намират 3 от най-големите пещери у нас - Духлата, с. Боснек, която със своите 18 км е най-дългата в страната, Врелото, с. Студена с дължина 5 280 м. , както пропастната пещера ППД ( дължина - 1020 , дълбочина- 115 м ). Подземни карстови феномени с по-значими линейни и обемни характеристики има и на териториите на ПП “Шуменско плато” (пещерата “Тайните понори”, дължина 1916 м дълбочина 115 м. , пещ. Зандана (Бисерна) дълга 2716 м ) и на ПП “Странджа” – Голямата въпа, с.Стоилово – дълбочина 125 м . Защитени местности (ЗМ) са отделни райони с прояви на повърхностния и подземния карст. По-известните защитени местности у нас са каньонът на р. Чернелка при с. Горталово и карстовата долина край с. Петърница, Плевенско; каньонът на р. Негованка заедно с Еменската пещера и пещерата Баба чутурка, местността "Понорите" край с. Мусина, В. Търновско; местността "Злостен" край Котел; Триградското ждрело с пещерите Дяволското гърло и Харамийската, Буйновското ждрело, “Казаните” в Родопите, “Заскоко” в Зап. Стара планина, Велека в Странджа и Калиакра. Така например според Д. Райчев (1983) в защитената местност “Буйновско ждрело” се намират 4 скални арки, 34 различни по възраст и геоморфоложко развитие пещери и множество ниши. В защитената местност “Заското” се намират 4 пещери, сред които най-дълга е Кривата пещ - 1500 м. В защитената местност “Злостен” се намират големите български пещери “Ледника”дълбока 242 м и дълга1367 м , Мъгливата – дълбока 220 м, както и Субатта и пещерата на Раковски. В каньонът на р. Чернелка са известни 28 пещери, между които е и Аладжанска пещера дълга 1083 м една дългите наши пещери. Към защитените местности са причислени и 9 карстови извора. По-значими от тях са: изворът в местността "Ямата", Сторозагорско, “Кьошката", гр. Разлог; "Медвенските извори", с. Медвен, Котленско и "Глава Панега", край село Златна Панега в Ловешко, изворите на р. Младежка в Странджа. Режимът на ползване защитените местности позволява извършването на стопански дейности в тях, които не трябва да влошават състоянието на естествения ландшафт. Природни забележителности (ПЗ) са общо 111 български пещери. Те са защитени заедно с прилежащата им площ, указана в заповедта за тяхното обявяване, която се подписва от Министъра на околната среда и водите и се публикува в Държавен вестник. В заповедта се съдържат защитената площ около обекта и забранените дейности около него, които обикновено са следните: разкриване на кариери в близост до тях, чупенето на образувания, драскането по стените, паленето на огън, замърсяването и други действия увреждащи естествената им цялост. В пещерите, които са защитени като местообитания на прилепни колонии се забранява влизането по време на размножителния им период и отглеждането на малките. Други закони за опазване Някои карстови райони и пещери са защитени и по силата на други закони. С цел опазването от разрушение, унищожение на останките от човешката култура и древния животински свят и запазване на научната и културна стойност на находките законодателят е приел "Закон за паметниците на културата и музеите" и "Правилник за неговото приложение". На основата на закона някои български пещери са обявени за паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки. Законът регулира и провеждането на сондажи и разкопки в страната, включително и в пещерите. Според него те се извършват само от Археологическия институт при БАН или с негово разрешение от компетентни институти и специалисти. По силата на Закона за водите има забранителен режим за проникване в изворните пещери, чиито води се ползват за питейно водоснабдяване и попадат във водосборните области и най-вече санитарно-охранителните зони на карстови извори, които се използват за същата цел. По-известни пещери от тази категория са Водната пещера и пещерата Майаница при с. Церово, Софийско; Гарваница при с. Косово, Асеновградско; Водни печ при с. Долни Лом, Видинско; пещерата при Котленските карстови извори; пещерата край с. Галата, Ловешко, пещерите във вододайната зона на карстовия извор Куманица край с. Черни Осъм, Троянско, пещерата Врелото, край с. Студена, пещерата в с. Бучин проход, Софийско и др. Проникването в пещерите-източници на питейни води се извършва със специалното разрешение на компетентните органи по водите, местните структури на ХЕИ и МОСВ и общинските администрации. Нарушителите се санкционират. Като обект на охрана пещерите са застъпени и от Закона за горите (Чл. 4., ал.2.т.4) като част от т.нар рекреационни гори. Направеният кратък преглед показва, че общият брой на защитените от българския законодател пещери е над 1000 , което съставлява почти 1/5 от проучените досега пещери в България (5 184 към 12.12.2005 г.). Успоредно с това са защитени и други карстови обекти ( ждрела, извори, археологически паметници) както и животински видове обитаващи карстовата екосистема. Би било интересно, а и полезно в бъдеще да се направи флористична характеристика на карстовите райони от гледна точка на още по-цялостно опазване. Нарушителите на разпоредбите на законите за Защита на природата, Защитените територии, Биологичното разнообразие, Водите, Отпадъците, Паметниците на културата и музеите, които третират пещерите в една или друга степен носят гражданска, административна или наказателна отговорност. Нарушителите на ЗПКМ носят административна и наказателна отговорност. По силата на българската Конституция и законите на страната, всеки български гражданин, обществена или държавна организация могат да направят по определен ред аргументирано предложение до компетентните органи за обявяване на природни обекти (пещери или райони) за защитени територии (в Районните инспекции на МОСВ или Института за паметниците на културата). Съществува и възможност временно да се ограничи ползването на отделни пещери, като се уведомят за това съответните собственици, държавни или обществени организации. По време на ограничаването всяко самоволно действие в обектите се смята за повреждане на защитените територии. Необходимо е да се знае, че обявяването на природни обекти за защитени не изменя режима на собственост, а само поставя стопанисването, ползването и опазването им под особения режим на законите. Проблемите Антропогенното влияние върху карста и пещерите в България предизвиква редица практически проблеми, отнасящи се до тяхната охрана и защита. На първо място това са несъвършенствата на правната уредба. Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи теоретически, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са защитени територии. Практическата охрана на всички пещери природни забележителности и значителна част от тези, които попадат на териториите на ЗМ и ПП в повечето случаи се свежда до поставянето на обозначителни табели. За разлика от практиката в много други страни (САЩ, Франция, Унгария, Туркменистан (Туркмения) и др) посещението в пещерите ПЗ е свободно и неконтролируемо, което създава предпоставки за сериозни и безнаказани нарушения в подземната екосистема (чупене на пещерни образувания, драскане по стените, замърсяване и пр.). Типични примери в това отношение са най-дългата българска пещера “Духлата”, с.Боснек и Темната дупка, г.Лакатник. Безспорно е, че за съществуващите държавните природозащитни органи е трудно да обхванат големия брой пещери ПЗ и попадащи в обхвата на ЗМ и ПП, но и нямаме впечатление, че в това отношение се правят някакви сериозни усилия. Със значително по-сериозни последствия е факта, че всички карстови райони и отделни пещери, които не са обект на защита от съществуващите закони, могат да бъдат, и в много случаи са, обект на разрушителна и безнаказана антропогенна дейност. Според К. Костов (2001) тази дейност се свежда до: изменение на физическата структура на карстовите форми, изменение на карстовата хидрогеология, разрушаване на вторичните карстови образувания, изменение на въздушните течения и микроклимата в пещерите, унищожаване на пещерната фауна (пряко и косвено), въздействие върху подземните карстови форми от повърхността (смяна на растителната покривка). Посочените негативни дейности са в резултат на кариерна дейност, иманярство, нерегламентирано изхвърляне на всякакви отпадъци в карстови форми и водосборите на карстови извори, използването на пещери за производствени цели, туризъм и рекреация в пещерите. Насоки за бъдещата работа Със сигурност ще бъде по-добре опазването защитата на карста и пещерите в тяхното многообразие да бъдат обхванати в специален закон или закони. В това отношение през 2004 г. колектив на Българската федерация по спелеология разработи Закон за пещерите. Същият бе приет от Министерския съвет и депозиран в Народното събрание, където чака своята съдба. Специалистите в областта на проучването на карста и пещерите – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр. следва да обединят усилията си и да направят необходимото за обявяване на нови карстови райони и пещери за защитени територии. Министерствата на околната среда и водите, на земеделието и горите и образованието, неправителствените организации от природозащитата подпомогнати от експерти в областта на проучването на карста и пещерите следва да провеждат координирана и целенасочена образователна политика относно значението на карста и пещерите и необходимостта от тяхното опазване. Няма никакво съмнение, че най-ефективното средство за опазване е именно чрез образование и възпитание на членовете на обществото, като акцентът трябва да бъде поставен върху образованието на подрастващото поколение! Природен парк Пещери (бр.) Българка 3 Витоша 16 Врачански Балкан 540 Русенски Лом 125 Сините камъни 5 Странджа 75 Шуменско плато 53 Общо: 817 Табл. 1 Пещери на територията на природните паркове в България (вкл.на резерватите попадащи в тях) Резерват Пещери бр. Байови дупки-Джинджереца - Пирин 18 Боатин . Ст.Планина 2 Велека - Странджа 2 Врачански карст – Ст.Планина 42 Кастракли - Родопи 8 Купена - Родопи 2 Северен Джендем – Ст.планина 1 Славянка (Али Ботуш) - Славянка 17 Стенето – Ст.Планина 32 Соколна – Ст.планина- 1 Средока -Странджа 1 Витаново-Странджа 1 Яйлата – Добуждански бряг 48 Общо: 173 Табл.2 Пещерите на територията на резерватите в България № ИМЕ ЗЕМЛИЩЕ ОБЛАСТ 1. ЮЧ ПЕЩЕРА с. ТОПЧИИ РАЗГРАД 2. КОВАН КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 3. КОМИТСКИ ДУПКИ М. БЪРДОТО с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 4. НОВАТА ПЕЩЕРА с. ЛЮТИ БРОД ВРАЦА 5. КУШ КАЯ с. ВЪЛЧЕ ПОЛЕ ХАСКОВО 6. ЛЕДЕНИКА гр. ВРАЦА ВРАЦА 7. ГЯУР ПЕЩЕРА с. ГОЛЕШ СИЛИСТРА 8. КАЛОЯН с. ПЧЕЛИНОВО ДН.ЗАГОРА 9. ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ - ЕР КЮПРИЯ с. ЗАБЪРДО СМОЛЯН 10. ЛЯСТОВИЦАТА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 11. ГОЛАШКА ПЕЩЕРА с. ГОЛАК СОФИЙСКА 12. ПЕЩЕРАТА В МЕСТНОСТТА ЦАРЕВЕЦ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 13. БОРИКОВСКАТА с. МОГИЛИЦА СОЛЯНВ 14. ТЮЛЕНОВАТА НА МАСЛЕН НОС гр. ПРИМОРСКО БУРГАС 15. МЕЧАТА ДУПКА с. ЛЯВА РЕКА ХАСКОВО 16. ГОВЕДАРНИКА с. ЦАРЕВЕЦ ВРАЦА 17. ДУХЛАТА с. БОСНЕК СОФИЙСКА 18. КОВАН КАЯ (КОДЖА-ИН) с. ДОЛНО ЧЕРКОВИЩЕ ХАСКОВО 19. МОРОВИЦА с. ГЛОЖЕНЕ ЛОВЕЧ 20. МИШИН КАМЪК Г с. ОРНА ЛУКА МОНТАНА 21. ГОРНА И ДОЛНА КОПЛАДЖА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 22. КУМАНИЦА с. ЧЕРНИ ОСЪМ ЛОВЕЧ 23. МЕЧА ДУПКА с. КАМЕННА РИКСА МОНТАНА 24. ЛЕПЕНИЦА гр. РАКИТОВО ПАЗАРДЖИК 25. ЛЕВИ И ДЕСНИ СУХИ ПЕЧ с. ДОЛНИ ЛОМ ВРАЦА 26. ЛЕДЕНИЦАТА с. ГЕЛА СМОЛЯН 27. ЛЕДНИЦАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 28. МАХАРАТА (КЕРЕЧИЙНИЦАТА) с. КОСТИ БУРГАС 29. МАЛКАТА МААРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 30. ЕЛАТА с. ЗИМЕВИЦА СОФИЙСКА 31. МАГУРАТА с. РАБИША ВИДИН 32. МААРАТА с. МЕДВЕН СЛИВЕН 33. КЪРВАВАТА ЛОКВА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 34. ДЕРВЕНТСКАТА ПЕЩЕРА с. ПРОЛАЗ ТЪРГОВИЩЕ 35. БАНКОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 36. БАЧО КИРО гр. ДРЯНОВО ГАБРОВО 37. БИЛЯРНИКА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 38. БОЖИТЕ МОСТОВЕ с. ЛИЛЯЧЕ ВРАЦА 39. БРАТАНОВА с. БРЪШЛЯН БУРГАС 40. БЪНДЕРИЦА гр.БАНСКО БАЛАГОЕВГРАД 41. ВЕНЕЦА гара ОРЕШЕЦ ВИДИН 42. ВОДНАТА ПЕЩЕРА (ЮЛЕН ИРЕ) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 43. ГИНИНАТА ПЕЩЕРА с. САДОВЕЦ ПЛЕВЕН 44. ЗМЕЕВАТА ДУПКА с. ЗМЕЕВО СТ. ЗАГОРА 45. ГЪЛЪБАРНИКА с. КУНИНО ВРАЦА 46. КАЗАНА (ВИХРЕНСКАТА) гр. БАНСКО БЛАГОЕВГРАД 47. ДОЛНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 48. ДОЛНА МААЗА с. БЯЛА БУРГАС 49. ДРЪНЧИ ДУПКА с. МЕЛНИЦА БУРГАС 50. ДРЯНОВСКА ПЕЩЕРА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 51. ДУПКАТА гр. ИВАЙЛОВГРАД КЪРДЖАЛИ 52. ЕВКАЯ - КАМЕННАТА КЪЩА с. СКОБЕЛЕВО СТ.ЗАГОРА 53. ЕЛЕНИНА ДУПКА с. БЯЛА ВОДА БУРГАС 54. МРАМОРНАТА ПЕЩЕРА гр. БЕРКОВИЦА МОНТАНА 55. ЗМЕЕВИ ДУПКИ гр. СЛИВЕН БУРГАС 56. ЗМЕЮВА ДУПКА гр. ВРАЦА МОНТАНА 57. ГОРНИЯ ПАРНИК с. БЕЖАНОВО ПЛЕВЕН 58. ЧЕРНИТЕ ИЗВОРИ с. МЕДВЕН СЛИВЕН 59. МУСИНА ПЕЩЕРА с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 60. ТЕПАВИЦАТА гр. БЕЛОСЛАВ ВАРНА 61. ТОПЛАТА ДУПКА гара БОРУЩИЦА СТ.ЗАГОРА 62. ТОПЛЯ с. ГОЛЯМА ЖЕЛЯЗНА ЛОВЕЧ 63. ТОПЧИКА с. ДОБРОСТАН ПЛОВДИВ 64. ХАЙДУШКА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 65. ХАЙДУШКАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 66. ХАЙДУШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВИНЦИ ПЛЕВЕН 67. ХЛАДИЛНАТА с. ЛЮБИНО ХАСКОВО 68. ЧЕРНАТА ДУПКА с. ОРЛОВЦИ ГАБРОВО 69. ЧЕТИРИДЕСЕТ КОРИТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 70. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 71. ПАРТИЗАНСКАТА гр. АСЕНОВГРАД ПЛОВДИВ 72. ТЕМНАТА ДУПКА гара ЛАКАТНИК СОФИЙСКА 73. УХЛОВИЦА (УЛЦАТА) с. МОГИЛИЦА СМОЛЯН 74. ЧАТЪРЛЪКА (ХАЙДУШКАТА) с. ДОБРАЛЪК ПЛОВДИВ 75. ОЖДРЕН с. ПЧЕЛИНОВО СТ.ЗАГОРА 76. БЪЧВАТА гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 77. ПЯСЪЧНИК гр. СЛИВЕН СЛИВЕН 78. ДЕВЕТАШКАТА ПЕЩЕРА с. ДЕВЕТАКИ ЛОВЕЧ 79. НАНИН КАМЪК с. МУСЕЛИЕВО ПЛЕВЕН 80. СВЕТИ 40 МЪЧЕНИЦИ с. КИПИЛОВО СЛИВЕН 81. 3-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 82. 4-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 83. 5-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 84. ВОДНАТА ПЕЩЕРА с. ЛИПНИЦА СОФИЙСКА 85. РАКОВСКИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 86. МЪГЛИВАТА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 87. 6-6 ПЕЩЕРИ В МЕСТНОСТТА МОСТА -6БР. с. ОРЕШАРИ ХАСКОВО 88. ОРЛОВА ЧУКА с. ПЕПЕЛИНА РУСЕ 89. ОРЛОВИТЕ ПЕЩЕРИ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 90. БЕЛОПОЛЯНСКАТА ПЕЩЕРА с. БЕЛОПОЛЯНЕ ХАСКОВО 91. БОЙЧОВА СКАЛА с. СТАНКЕ ЛИСИЧКОВО БЛАГОЕВГРАД 92. ЕЗЕРОТО с. МЛАДЕЖКО БУРГАС 93. ПОНОРА с. ЧИРЕН ВРАЦА 94. ПОНОРИТЕ (ПРОПАСТИТЕ) с. МУСИНА В.ТЪРНОВО 95. ПРИКАЗНА гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 96. ПРОХОДНА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 97. ТЕМНАТА ДУПКА с. КАЛОТИНА СОФИЙСКА 98. РАЗБИТИЦА гр. ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 99. ТУЛУМОВАТА ПЕЩЕРА (БОТУРА) с. АРКОВНА ВАРНА 100. ЛЕДНИКА гр. КОТЕЛ БУРГАС 101. РУШОВАТА (ГРАДЕШНИЦА) с. ГРАДЕШНИЦА ЛОВЕЧ 102. САМУИЛИЦА I И II (ВАСИЛИЦА) с. КУНИНО ВРАЦА 103. БЕНКОВСКАТА ПЕЩЕРА с. РИБАРИЦА ЛОВЕЧ 104. СВЕТА ТРОИЦА (ВЕТАТА ЧЕРКВА) с. УСТРЕМ БУРГАС 105. СВИРЧОВИЦА с. КАРЛУКОВО ЛОВЕЧ 106. СЕДЛАРКАТА с. РАКИТА ПЛЕВЕН 107. СНЕЖАНКА гр. ПЕЩЕРА ПАЗАРДЖИК 108. СУБАТТЪ гр. КОТЕЛ СЛИВЕН 109. СУХАТА ПЕЩЕРА (МААЗАТА) с. ХРИСТО ДАНОВО ПЛОВДИВ 110. СЪЕВА ДУПКА с. БРЕСТНИЦА ЛОВЕЧ 111. РАДИНАТА (ГОЛЯМАТА)| ПЕЩЕРА с. ИЛИЯ КЮСТЕНДИЛ Таблица 3. Списък на пещерите природни забележителности Автор: Алексей Жалов alex@speleo-bg.com