ВЪ ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

(извадка от статия под горното заглавие публикувана в сп.”Български турист” ,1 бр.10, 1931, стр.149-152) ........................... Но докато за запазването на горите има закон и санкции на нарушителите, а също и за полезния дивеч, редките птици и рибите в реките и се издават от време на време наредби за закрилянето им, има редица отрасли на природата които са изложени на разрушителните и алчнихприщевки на човешката ръка и суета. Едни от тях са планинските цветя и пещерите, предимно сталактитните пещери. ............................... Разрушенията пъкъ които се правят въ пеищерите отъ техните посетители са още по-пакостни и непоправими. , десетки красиви сталактитни пещери у нас са превърнати благодарение на некои хунски нашествия 6ихъ казалъ, на гробища от грозни дупки, посещението на които въз6ужда само тъга и възмущение. Това което е най-жалкото въ случая е, че тия опустошения и грабежи въ пещерите не, се вършатъ отъ простолюдието, поради слабокултурностьта на което това 6и 6ило донякаде простимо, а се вършатъ отъ хора интелегентни, учащи се, чиновници, лекари и даже учители, отъ които би трябвало да се очаква да покровителствуватъ природата и да приучватъ другите къмъ сащото. Така въ Боснешката пещера (въ южнитt поли на Витоша) констатирахъ, че огра6ването й отъ сталактите се дължи предимно на учителите отъ околните села. Показаха ми се съ чувство на голtма гордость цели сандъци съ сталактити, отчупени отъ децата въ пещерата и носени въ чували отъ сащите по нареждане на учителите. А какво ще кажете за оня лекарь в Вършечкитt бани, които по миналата година наред да му се докаратъ отъ околните пещери няколко кола(!) сталактити, съ които е „украсилъ" парка на банята и фонтанитt вь него? Всичко това иде да каже, че трябва часъ по-скоро да се предприеме нещо за да се тури край, или се ограничатъ поне до минимумъ опустошенията на природнитt украси. 3а цельта не стигатъ добри думи и пожелания, които предполагатъ съзнателность и една по-широка култура на масата, а са належащи по-ефикасни мерки, закони и санкции. Ако Съюзътъ за 3акрила на Природата продължава все така да бездействува и да остава неотзивчив на крешящите викове за помощь оть страна на природата, нека нашия Туристически Съюзъ вземе въ ръцете си инициативата за организиране на бор6ата за закрилата имъ. Като едни оть първите и най-належащи ра6оти, които ще трябва да се извършатъ са по моето скромно мнение следните: Изработване на проектозаконъ за защита на природата и Настояване за по скорошното му разглеждане и гласуване въ Народното събрание и влизането му въ сила. Въ основитt на тоя трябва да легне отъ една страна защитата на флората, пещерите и др, природни красоти, а на второ място - въобще запазването на природата въ нейния първобитенъ видъ. Въ комисиите за разрешаване на въпросите по прокарване на пътища, железници (зъбчати и пр.) канали, водо-проводи и пр., Съюза за 3акрила на Природата да има обезателно свой представи-тель. Тоже и при раздаване на концесиите за използване на електрическа енергия отъ рекитe и водопадитe, тьй наречените хидроцентрали, да се иска и уважава всякога мнението на Съюза, като се запазва винаги принципа по възможност да се щади и запазва първо6итния видъ на природата, да не се загрозяват местностите, да не се осакатяват горите и пр. Пещерите въ цялата страна да 6ъдат о6явени за собственость на Б. Т. С, койт отъ своя страна ще предприеме нужните мерки за запазването им. Б. Т. С. заедно съ пещерното дружество да се заемат съ запазването поне на най-хубавите и интересни пещери отъ окончателно разрушение, като имъ се зазидат входовете и се поставять врати и катинари ; входа да бъде достъпен само съ во-дачъ срещу малко заплащане. Азъ вярвамъ, че гореизброените предупредителни мерки ще допринесатъ доста за цельта, ако се приложатъ и изпълняват ь добросъвестно. Нека всеки отъ насъ туристите да влезе въ ролята на покровител и закрилникъ на природните хубости, нека всеки я защитава отъ загрозявания и опустощавания и тогава няма да имаме нужда ни отъ закони, ни отъ глоби, и отъ „охрани". Инж. Х. Броксъ Препечата и подготви А.Жалов