13.02.2010 г.

ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ОПАЗВАНЕТО НА ПЕЩЕРИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В

Мадалена СТАМЕНОВА & Алексей ЖАЛОВ Пещерен клуб “Хиликтит”- София - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com ABOUT SOME ASPECTS OF THE PROTECTION OF CAVES AS A PART OF THE CULTURAL HERIRAGE IN BULGARIA Magdalena STAMENOVA (1) & Alexey ZHALOV (2) SC”Helictit” – Sofia - m_stamenova65@yahoo.co.uk - alex@speleo-bg.com Резюме Работата разглежда някои аспекти от статута и състоянието на карста и пещерите В България не само като карстови феномени, но и като археологически обекти – вахна част от нашето природно и културно наследство. Ключови думи: пещери, опазване, културно наследство Abstract The article resumes in short some aspects of the statute and present situation of caves and karst objects in Bulgaria, known not only as natural phenomena, but also as archaeological sites - a valuable part of the national natural and cultural heritage. Key words: caves, protection, cultural heritage 1. Добре известен факт е, че карстът (по-конкретно – пещерите) като феномен с уникални характеристики съдържа не само отложения/находки, които представляват интерес за природните науки, но също така и културни останки от далечни времена. Като цяло тези останки (обикновено разположени в ненарушен хронологичен порядък) са по-добре запазени в пещерите, отколкото в обекти на открито. Българските земи се оформят като контактен регион на хилядолетни културни взаимодействия и съответно, повечето археологически обекти в региона се характеризират с наличието на дълъг културен континюитет. Пещерите не правят изключение от това правило. По ирония на съдбата пещерите, където са запазени до днешни дни следи от човешката култура от далечното минало, са особено изложени на риск от разрушаване и увреждане поради не премерена човешка дейност. Непрофесионални и иманярски разкопки често правят невъзможно коректното определяне на откритите артефакти, както и провеждането на точни научни изследвания от всякакъв вид, което съответно води до безвъзвратна загуба на ценна информация и разрушаване на пещерите. Този нерадостен факт е бил добре разбран още в зората на проучването, опазването и социализацията на пещерите в България, което започва в началото на 20-тото столетие. По това време започва развитието на проучването, защитата и популяризирането на културното и природното наследство като цяло, подкрепено със съответните нормативни актове, приети в ранните години на развитие на сегашната българска държава – знак за високото ниво на културата и самосъзнанието на тогавашното общество. Един от първите изследователи на пещерите в България, който набляга на тяхното културно и историческо значение е Рафаил Попов, посветил много от творческите си усилия за представяне на пещерите пред широката публика. През 1935-1940 г. той работи върху идеята за създаването на народни паркове в карстови региони край Мадара, Търново и Дряново, където пещерите да бъдат представени като ценни природни и културни феномени. Дейността на Р. Попов в тази насока подсказва бъдещи тенденции в опазването и представянето на миналото в неговия природен контекст и в укрепването на връзката между културата и туризма (установени почти половин век по-късно в Конвенциите на ЮНЕСКО от 1972 и 1998 г.) СТАМЕНОВА (2001). 2. Българското законодателство и опазването на пещерите С течение на времето законодателството по опазване на културното и историческото наследство, включително и пещерите, се развива и специализира в редица нормативни актове, но до ден днешен те не се отнасят пещерите като основен обект на опазване. Днес съществуват няколко акта, които засягат в определена степен пещерите като обекти с природно и културно значение под закрилата на държавата. В Конституцията на Р България (1991) се постановява, че националните паркове, природните и археологическите резервати са изключителна държавна собственост и основно задължение на държавата е да опазва националното историческо и културно наследство (чл. 18, 23). Пещерите, които се намират в резерватите са също под тази най-висока степен на опазване. Законът за паметниците на културата и музеите (1969) определя като паметник на културата “всяко движимо и недвижимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост” (чл. 3). Паметниците на културата се намират под закрилата на държавата (чл. 2). Нивото на защита се определя в низходящ ред съобразно значението на паметниците на културата, определени като паметници със световно, национално, регионално и т.н. значение (чл. 19). Тук са представени и пещерите, които са декларирани като недвижими паметници на културата. Наредба № 17 за определяне границите и режима на защита на недвижимите паметници на културата, които не са декларирани като резервати според горепосочения закон (No 17, 1979) и Наредбата за деклариране на недвижими паметници на културата (No 5, 1998) определят тези паметници, тяхната прилежаща територия, датировка, единични или групови обекти и тяхното значение (световно, национално и пр.) като защитени природни обекти и паметници. Необходимо е да се спомене и Наредбата за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997), която предписва правила и механизми за археологически проучвания в страната, включително и в пещерите. Такива проучвания могат да бъдат предприемани само с разрешение на АИМ – БАН. Друг закон, който се отнася до опазването на пещерите е Законът за защитените територии (1998), който е насочен главно към защитата на природата като национално и общочовешко богатство (чл. 2). Тук са включени няколко категории на защитени обекти и региони – резерват, национален парк, природна забележителност, защитена местност, включително и съответната обкръжаваща територия, която също е защитена (чл. 5). Например, броят на пещерите, включени в категорията на природните забележителности е 123 (Фиг.3). Според българското законодателство, всеки гражданин, обществена или държавна организация, при следването на определени процедури и правила, може да направи аргументирано предложение за деклариране на природни обекти (пещери или региони) като защитени територии пред компетентните органи (в регионалните инспекции на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Съществува възможност за временно ограничаване на достъпа и използването на определени пещери. Докато тече ограничителния режим, всеки акт на неговото нарушаване се подразбира като увреждане на защитена местност ЖАЛОВ (2006). Нашето законодателство предвижда още наказания за разрушаването на защитени обекти и региони. Например, Наказателният кодекс (1968) предвижда пробация, затвор до 3 години или глоба (до 2000 лв) за разрушаване на защитени местности, растителни и животински видове, включително и пещери (чл. 278в). Опазването на обекти с културно значение, включително и пещерите се прилага практически чрез органите на отговорните за това институции като Министерствата на културата и околната среда и водите. В случаите на извършено престъпление спрямо защитени обекти са ангажирани също така и право прилагащи органи като Министерството на вътрешните работи. Днес в Главната картотека на българските пещери на Българската федерация по спелеология са регистрирани 5550 проучени и картирани пещери. Общият брой на защитените пещери в България (съгласно който и да е закони) е над 1000 (почти 1/5 от проучените пещери в страната). Тук са включени защитени и карстови обекти като ждрела, извори, археологически паметници, хабитати на животински видове в карстови екосистеми. Много от тях са защитени също и като паметници на културата. Например, броят на пещерите, декларирани като паметници на културата от национално значение е 138. сред тях са Деветашката пещера, Ловешко ; скалните църкви и отшелнически килии край с. Иваново, Русенско (включени в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно и историческо наследство); 32 пещери с графити (от епохата на неолита до средновековието) в м. Говедарнкиа край с. Царевец, Врачанско; 28 пещери в природно-археологическия резерват Яйлата край с. Камен бряг, Добричко; 13 пещери в района на археологическо-историческия резерват Сборяново, Разгардско и 7 пещери в резервата Калиакра, Варненско; Магурата край с. Рабиша, Видинско с нейните монохромни рисунки (Фиг.1 ) 3. Някои проблеми Съществуват множество проблеми в областта на опазването на пещерите, в резултат на различни причини, сред които и несъвършенства в сегашното законодателство. Нормативните актове като цяло гарантират (често само на теория) опазване само на обекти, които са декларирани като защитени. На практика, всички пещери-природни забележителности и тези в защитени местности и природни паркове са защитени само чрез поставяне на табели. За разлика от практиката в други страни, в България посещенията на защитени пещери-природни забележителности са свободни и извън стриктен контрол. Това често причинява сериозни (и ненаказуеми) разрушения на подземните екосистеми – чупене на образувания, драскане по стените, замърсяване и пр. (Типични примери за това са Темната дупка край Лакатник и Духлата край с. Боснек). В допълнение всички незащитени пещери са изложени на разрушителна (и ненаказуема) човешка дейност. Като се има предвид че пещерите са специфични и уникални обекти, 9 членове на Българската федерация по спелеология разработиха Проектозакон за пещерите, внесен в Народното събрание през 2005 г. Този закон цели да регулира проучването, опазването и използването на пещерите като неотделима част от природното и общочовешко богатство и като обекти от особено значение за геологията, биологичното разнообразие, водоснабдяването, културното и историческото наследство, науката и туризма (чл. 2). Тук опазването на пещерите е насочено към обекти от културното и историческо наследство, като скални манастири, пещери, използвани и оформяни от човека и други обекти от културно и историческо значение, включително различни категории пещери и режими на опазване и защита (чл. 3, 4, 5). 4. Заключение Бъдещите насоки в дейността по опазването на пещерите трябва да включват обединените усилия на различни специалисти в опазването на карста – географи, геолози, зоолози, археолози, спелеолози и пр., чрез които да бъдат обявявани и декларирани нови карстови региони за защитени територии. Тук е мястото да се провежда систематична и координирана политика в областта на образованието от всички държавни и обществени организации за определянето на защитата на карста като важна част от нашето природно и културно национално и световно наследство! Няма съмнение, че най-ефикасното средство за опазване е образованието на всеки член на спелеоложките общества (клубове, общества, национални федерации и асоциации) с акцент към младото поколение – нашето бъдеще – в проучването и опазването на карста, в споделянето на радостта от посещение на тези уникални природни и културни обекти в идващите дни! За спелеоложката общност е много по-важно и да работи (чрез използване на всички възможни средства в организиране на специални кампании в училищата, медиите и пр.) за образование и популяризиране на значението на пещерите и карста като част от културното наследство. По този начин могат да бъде постигнато формирането на проактивен подход сред обществото като цяло по отношение на проблемите на опазването на карста. Необходимо е също така да се търсят европейски измерения в законовата база за опазване на пещерите. Становището на Българската федерация по спелеология е че Европейската федерация би трябвало да инициира и да разработи Директива на Съвета на Европа за опазване на пещерите като цяло и в частност – за тяхната защита като паметници с културно значение. Най-малко тези проблеми биха могли да се регулират в страните-членки на Европейския съюз чрез създаване на Препоръка на ЕС по примера на Препоръка No 36/1992 за консервацията на подземните хабитати на ЕС JUBERTHIE (1995). Библиография : UNESCO Recommendation of protecting of the cultural and natural heritage on national level, 1972. UNESCO Recommendation for the cultural politics of development, 1998. Конституциа на РБългариа (13.07.1991, l1.03.2006). Наказателен кодекс (1968, 16.11.2007). Закон за паметниците на културата и музеите (1969, - 12.07.2006). Закон за зищитените територии (1998, 31.07.2007). Наредба № 17 за определяне на границите на недвижимите паметници на културата (1979). Наредба № 5 за деклариране на неджижимите паметници на културата (1998, 06.03.2001). Наредба за провеждане на теренни археологически проучвания в България (1997). Закон за пещерите (проект) депозиран в Парламента на Р България (2005). JUBERTHIE, CH. (1995). Underground habitats and their protection. – Council of Europe Press, Nature and Environment, 72, 158 p. СТАМЕНОВА, М(2005) Рафаил Попов (1876-1940) – Идеи за представяне на пещерите в контекста на Българското историческо и културно наследство, - В: Сборник материали на Първата национална конференция за Природно и културно богатство в карста, София , 10-11 ноември 2000, Национален музей за Земата и хората , София, с. 176-181. ЖАЛОВ , A. (2006)Опазване на ткарста и пещерите в България в: География 21, Издание на Министерството на образованието , 1: 12-19.

Няма коментари:

Публикуване на коментар