НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЦИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ
"ЕКО-МРЕЖА БЪЛГАРИЯ"
ОБОБЩЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
София,13-14 Май 2011г,ИНТЕРПРЕД СТЦ
Редакционна колегия 2


Предисловие 3

Обобщение на резултатите по тематични работни групи: 7

Изложения от работните групи 16

Защитени зони 16

Битови отпадъци 20

НПО представители 22

Промишлени замърсявания 27

Управление на природните ресурси 29

Приоритети за околна среда за програмен период 2014-2020 32

Електронни отпадъци 34

Енергия и климат 37

Устойчива градска среда 39

Използване на еврофондовете за постигане на устойчиво развитие 41

ОВОС 44

Карти за природозащита 45

Изложения от пленарните дискусии 47

Гражданско участие 47

Процеси и актьори в природозащитната общност 50

Заключение 51

АНЕКСИ 51

Списък участници: 51

Списък презентатори и фасилитатори от дискусиите: 54

Дискусионен материал „Проблеми и тендеции на гражданския сектор, еко-общността, и ролята на БлуЛинк” ………………………………………………………………………………………………..55





Редакционна колегия

Андрей Ковачев, Вера Стаевска, Веселин Дробенов, Георги Стефанов, Даниел Попов, Драгомир Константинов, Ивайло Хлебаров, Илиян Илиев, Калина Павлова, Катерина Раковска, Любомира Колчева, Петко Ковачев, Петко Цветков, Пламен Атанасов, Снежка Каратотева , Тома Белев, Юлиана Лазова



Предисловие

Ние, представители на 92 природозащитни организации от България, се събрахме в София и след 9 годишно прекъсване възобновихме годишните национални срещи на гражданската природозащитна общност в страната.

Националната конференция на природозащитните организации в България се проведе на 13 и 14 май 2011г в Интерпред СТЦ. Бяха представени ретроспективни презентации по 3 теми, проведоха се 3 пленарни и 12 тематични работни сесии.

Конференцията е част от проекта „Екомрежа България - природозащита чрез работа в мрежа и комуникация по проблеми като опазване на защитени зони, вредни емисии и битови отпадъци”. Той се осъществява в сътрудничество между три организации - Фондация Блулинк, Българска фондация „Биоразнообразие” и Лайбниц институт за регионална георгафия, град Лайпциг, с финансовото съдействие на Германската фондация за околна среда DBU. На конференцията взеха активно участие и представители на заинтересовани страни извън организациите от екологичната общност: Институт "Отворено Общество", Национално сдружение на общините в република България, Сдружение „Болкан Асист”, Международно дружество „Елиас Канети”, Българска платформа за международно развитие, Български център за нестопанско право, Европейски институт по труда и др.

Участниците изразяват принципното си неодобрение към отказа на МОСВ, МРРБ, МТИТС, МИЕТ и Столична община да излъчат упълномощени представители, за участие на експертно ниво в работните групи на Националната конференция.

През периода след последната национална среща се случиха важни за България и света събития:

• България стана пълноправен член на Европейския съюз. Като резултат страната ни се включи в общоевропейската мрежа от защитени зони НАТУРА 2000, покриваща приблизително 34% от територията й. ЕС осигури финансиране на различни програми в рамките на 7 милиарда евро по линия на структурните фондове и 6 милиарда евро по линия на Общата селскостопанска политика. Използването на европейските фондове в България на практика не цели по никакъв начин устойчиво развитие и природосъобразни публични политики.

• Климатичните промени станаха факт и човечеството вече започна да се подготвя за адаптация, демонстрирайки неспособността си да се справи с проблема. Никакви смислени договорености по проблемите, свързани с климатичните промени, не бяха постигнати на срещите на върха нито в Копенхаген през 2009, нито в Канкун през 2010.

• Свидетели сме на тотален отказ от поемане на отговорност и липса на диалог с българското общество от ресорните министерства (МОСВ и МРРБ) относно грубите посегателства върху българската природа през периода 2003-2009: презастрояването на Черноморието и планинските курорти, замяната на горски територии и пр.

• През 2008 г. светът влезе в глобална финансова криза, която помете не само жизнения стандарт на милиони хора, но и промени разбиранията за провеждане на икономически политики и управление на национални и международни структури. Цели държави в ЕС фалираха – Гърция, Ирландия, Португалия, Испания. България се оказа една от най-пострадалите страни от кризата.

• Свидетели сме на безпрецедентни протести в Близкия Изток и Северна Африка, в Европа и САЩ, дори в Русия, свързани с искания за промяна на политическото статукво и социалните политики.

• Загубата на биоразнообразие в света продължава със страшна скорост и прекратяването на този процес през 2010 г. не се случи;

• Европа преживя две газови кризи, породени от напрежения между страни извън ЕС – Русия и Украйна и разбра, че трябва да има обща енергийна стратегия и политика, за да гарантира сигурността си;

• Отбелязахме 20-та, а след това и 25-та годишнини от най-голямата индустриална катастрофа в света – на Чернобилската АЕЦ;

• Япония и светът бяха втрещени от катастрофата в АЕЦ „Фукушима – 1“, която поставя началото на преосмисляне на ядрената енергетика в глобален мащаб. Преди това Мексиканският залив се превърна в арена на най-големия нефтен разлив, който има и ще има ужасяващи последици за региона и за Атлантика, а вероятно и за световния климат.

• В същото време една от най-бързо развиващите се индустрии стана тази на възобновяемите енергийни източници; Европа заговори и започна да финансира макар и все още недостатъчно „зелените“ работни места като отговор на кризата.

• ЕС си поставя все по-амбициозни цели за развитие до 2050 г., с междинни цели за 2020 г., но тежката бюрократична машина в Брюксел и в страните-членки не дава повод за оптимизъм, че тези цели могат да бъдат постигнати.

• Маскирано зад политическо многообразие, в България на власт трайно се настани управление, обвинявано във връзки с мафията,; а страната попадна под тежка руска политическа и енергийна зависимост.

• Екологичната общност беше основен двигател на трудните процеси по дефиниране и одобряване на мрежата от зони по Натура 2000 в България, приемането на Закон за биологичното разнообразие и обявяването на нови защитени територии (ПП „Беласица”)

• Във връзка с опазването на националните природни територии се породиха спонтанно няколко ключови граждански кампании, подкрепени и от НПО - “Да спасим Иракли”, “Граждани за Рила”, „Да спасим Странджа”. По-късно тези иницативи дадоха начало на екологични обединения на неформални граждански групи и НПО. Ключов пример в това отношение е коалиция “За да остане природа в България”

• След 2002 г и до момента, въпреки силните граждански протести, се осъществяват проекти за застрояване в Рила и Пирин (ски курорти, пътища и др.) които нарушават българското и международно законодателство, по отношение плановете за управление на Националните паркове „Пирин” и „Рила”. Застрояването е заплаха и за природните паркове „Витоша”, „Странджа” и „Сините камъни” и множество защитени зони от Натура 2000. Тези негативни процеси бяха благоприятствани от действията на фалшиви „екологични НПО”, защитаващи инвеститорски интереси .

• През 2010 г. в страната беше постигнат успех от граждански групи от целия спектър на обществения живот по ключов за хората проблем, какъвто е отглеждането на ГМО в страната. Мълчанието за този успех, който показва, че гражданското общество в България продължава да се формира и защитава интересите си въпреки действията на държавата, показва, развитието на гражданството целенасочено не се представя като фактор в развитието на българското общество.

• Въпреки номинално утвърдените принципи за остойностяване на екосистемни услуги в новия закон за горите и започналия процес по сертификация, преобладават порочните практики при управлението на природните ресурси, особено по отношение на горите, водите и подземните богатства. Щети за държавата в особено големи размери се наблюдават в резултат на замени, приватизация и смяна на статута на гори и земеделски земи. Огромен проблем е и практически безплатното и непазарно отдаване на правата за ползване на всички природни ресурси.

• Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013г продължава да не дава никакви резултати (към 2009г 0% рециклиране, 100% депониране на отпадъците)

• Според социологичските изследвания, когато се обсъжда опазването на природата, екологичните НПО и граждански инициативи разполагат с най-голяма обществена подкрепа, в сравнение с другите заинтересовани лица (администрация, бизнес и др). Също така, екологичните организации са най-разпознаваемите структури на гражданското общество.

С оглед гореизложеното и:

• като отчитаме посочените и много други процеси, тенденции и факти;

• като отчитаме, че е необходимо гласът на гражданите и гражданските организации да се чува по-добре от институциите, а механизмите за реалното им участие в изготвянето и прилагането на политики да бъдат ефективни и прозрачни

• като отбелязваме необходимостта от спешни действия за изграждане на една нова, човечна и „зелена“ визия за България;

• като приемаме за възможно изграждането на нова политическа и обществена култура на управление и развитие на страната ни;

• като заявяваме твърдата си подкрепа за европейския път на България и вярваме, че една нова Европа на гражданите е възможна;

• като подчертаваме за пореден път важността от спазването на международните ангажименти, свързани с опазването на природата и биоразнообразието, борбата с климатичните промени и устойчивото ползване на природните ресурси

• като отчитаме слабостите на страната ни като член на ЕС и вярваме във възможностите за по-пълноценно и по-успешно за страната ни членство;

• като отбелязваме важността на процесите на реформи в ЕС – Европа 2020, Общата селскостопанска политика, кохезионната политика на ЕС и европейската енергийна политика

Ние стигнахме до следните изводи и предложения за действие, с които се обръщаме към институциите на правителството, местното самоуправление и към българското общество:



Обобщение на резултатите по тематични работни групи:

Защитени зони

1. Създаване на самостоятелна държавна агенция за опазване на природата, вкл. отговаряща и за управление на зашитените територии и зони

2. Създаване на специализирани администрации на защитените зони, вкл. чрез разнообразяване на схемите чрез използване капацитета на местните власти, НПО и бизнеса.

3. Разработване и приемане на Национална устройствена схема и Национална устройствена схема на черноморското крайбрежие.

4. Въвеждане на действащи механизми за плащане на екосистемни услуги.

5. Създаване на Специализиран държавен екологичен фонд насочен към опазването на приородата основан на средства от приватизирането на държавната собственост и плащанията за екосистемни услуги на държавните имоти по примера на DBU.

6. Създаване на мехнизми и специализран фонд за подпомагане усилията на НПО за опазване на българската природа. Реализиране на програми за обучение на НПО и създаване на лидери с цел увеличаване на капацитета им за опазване на природата.



Битови отпадъци

1. До 2020 г. достигане на ниво на рециклиране от 60% от всички битови отпадъци в страната

2. Въвеждане на задължително разделно събиране близо до източника включително на биоразградимите битови отпадъци, с включване на клошарите в системата за разделно събиране и на забрана за депониране и изгаряне на рециклируеми материали.

3. Въвеждане на система при която определянето на такса смет да се извършва на база изхвърляното количество отпадъци, както и на високи такси за депониране и изгаряне.

4. Да се въведе ИСО стандартизирана оценка на жизнения цикъл на отпадъците.

5. Да се постигне консенсус за въвеждането на подхода „нулеви отпадъци“ в политика по управление на битовите отпадъци.

НПО представители

1. Отхвърляне на едностранно въведените регламентите на МОСВ за избор на НПО представители поради непрозрачност и нелегитимност.

2. Отправяне на покана към МОСВ за обсъждане на единен механизъм, основаващ се на прозрачна и демократична вътрешна селекция на НПО общността за нейните представители в структурите на държавните институции, по образеца на нейния утвърден механизъм за вътрешни онлайн избори за НПО представителство- http://www.vote.bluelink.net/

3. НПО настояват за официално утвърждаване на единния механизъм за всички комитети, свързани с околна среда, независимо от кое министерство, включително, но не само, МЗХ, МРРБ, МЗ, МТИТС.

4. НПО настояват за регламентиране на единни механизъм и критерии в правителството за избор на НПО представители, както и за представители в консултативни комисии към местната власт.

5. Консултативният съвет ще изработи и постави на гласуване чрез www.vote.bluelink.net на обновени вътрешни правила за функциониране на механизма за НПО представителство.

6. Екологичните организации ще предприемат стъпки за координация с всички заинтересовани НПО и граждански обединения, включително извън еко общността, за широко ползване на онлайн гласуването и за подкрепа за регламентиране на единен механизъм в правителството за избор на НПО представители.

Промишлени замърсявания

1. Осъществяване до края на 2013 г. на детайлно проучване на здравното състояние на населението и елементите на околната среда в горещите екологични точки (последните такива са от 2005 г.)

2. Предприемане на необходимите мерки за възстановяване на качеството на околната среда – рекултивация на замърсени земи, прочистване на утайки на водни тела съдържащи вредни в-ва до края на 2020 г.

3. Рестриктивен режим по отношение на нови инвестиционни предложения в горещите екологични точки – прилагане на Принципа на предпазливостта.

4. При системно (6 месеца в годината) неспазване на условията по комплексното разрешително спиране на дейността до установяване на възможността на предприятието да работи в рамките на разрешителното в съответствие с чл. 121 ал. 3 от ЗООС

5. Възстановяване на отменената Наредба 7/1992 на МЗ за здравната защита на селищна среда при инсталации и съоръжения подлежащи на комплексно разрешително

6. Определяне на санкции за институциите, които са отговорни за налагането на гореописаните мерки, при неизпълнението на ангажимента им пред обществото

7. Иницииране на обществена дискусия относно застраховане на местната общност/общности срещу авария от страна на инвеститора и практика за оценка и компенсиране за пропуснати ползи при замърсени компоненти на околната среда

Природни ресурси

1. Народното събрание спешно да подготви и приеме национален стратегически документ посочващ политиката за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси. В неговите задължения е и приемането на специални закони посветени на пещерите и опазването на ландшафта.

2. Министерски съвет трябва да приеме актуално остойностяване на всички ползвани публични природни ресурси, включително и на екосистемните услуги оказвани от горите, водните площи и земеделските земи. Да се извърши преразглеждане на всички концесии и други права на ползвания с цел въвеждане на реалните цени на ползваните ресурси и заплащане за ползваните екосистемни услуги.

3. Недостатъчния капацитет за контрол върху ползването и опазването на природните ресурси от страна на изпълнителната власт може да се неутрализира чрез неговата диверсификация, включително чрез прехвърляне (аутсорсинг) на недържавни субекти като НПО и бизнеса. Това би създало конкуренция и премахнало съществуващата корупция при реализирането на контрола. Един държавен или общински орган е лесно да бъде корумпиран, но кагато едно ползване може да бъде контролирано от няколко органа, тогава корупцията е безсмислена – не може да купиш всички. Ползвания на ресурси, които не могат да бъдат ефективно измервани и контролирани, не трябва да бъдат отдавани.

4. Изпълнителната власт трябва да се откаже от финансиране и субсидиране на добивната индустрия от национални и европейски източници на средства до въвеждането на реални цени и реално измерване на ползваните природни ресурси.

5. Законодателната власт носи отговорността за въвеждане във всички ресурсни закони на следните принципи:

• потребителят плаща – всеки който ползва природен ресурс за своята икономическа дейност трябва да го заплаща на собственика му;

• замърсителят плаща;

• въвеждане на плащане на екосистемните услуги, които благоприятстват стопанските дейности;

• при ползването на възобновими природни ресурси да се поощрява ползването което води до най-бързо възстановяване на ресурса.

Приоритети за околна среда за програмен период 2014-2020

1. Опазването на биоразнообразието да бъде включено задължително като приоритет за национална и европейска финансова подкрепа.

2. Да се заложи подпомагане включването на НПО за осъществяване на дейността - по приоритета за Техническа помощ (понастоящем приоритетна ос 4) на ОПОС.

3. Да се предвиди включване финансиране и на меки мерки - информационни кампании – вкл. по НАТУРА; осигуряващи системи по въвеждане системите за разделяне и оползотворяване на отпадъците; обмен и промотиране/ползване опита на други ЕС държави. Да се сложи акцент върху дейности, свързани с широкомащабно и непрекъснато екологично образование (вкл. за адаптиране към климатичните изменения, др.)

4. Да се обвърже предоставянето на финансиране на проекти с приноса им по отношение на хоризонталните политики (вкл. да се обвърже с приноса към намаляване изменението на климата). Да се заложи конкретно изискване всички финансирани по ОПОС проекти да имат разработена и одобрена оценка за енергийна ефективност и ВЕИ (т.е. да отговарят на изискванията). Да се включат конкретни индикатори за измерването на ефекта.

5. Да се разнообразят възможните механизми за съфинансиране от страна на НПО при участие в ОПОС (за да се направи възможно реалното им включване) – напр. чрез нисколихвени заеми, др.

Електронни отпадъци

1. Законът за управление на отпадъците да осигури широк спектър от възможности за предаване на отпадъците от гражданите, с цел постигане на максимална събираемост

2. Регулирането на площадките за електронни отпадъци да не е обвързано с общите устройствени планове на общините (ОУП) поради слабо покритие на приетите ОУП

3. С цел гарантиране здравето на служители и граждани в закона да залегне задължителен регулярен мониторинг от контролните органи по места върху законността на площадките, която да се оценява според ясни и обновени критерии и изисквания към площадките, които да включват задължително ползване на съвременни технологии

4. Обвързване на закона с допълнения и изменения на свързани закони – ЗУТ, ЗБУТ, Закон за защита на конкуренцията, НК.

5. Да се гарантират механизми за предоставяне на прозрачност и отчетност на разходването на продуктовите такси.

6. Процент от продуктовите такси да се използва за фонд за проекти на НПО за информационни дейности и за граждански мониторинг.

Енергия и Климат

1. Да се набляга на изграждането на малки ВЕИ мощности в урбанизирани територии, без конфликт с околната среда и водещи до енергийна независимост на общности, населени места и фирми и отделни граждани (семейства). С този подход е възможно да постигнем по-високи цели от 16% ВЕИ до 2020 г. (например 25 – 26%), което се основава на мерките и действията на Road Map 2050 на EK, и многото други доклади и проучвания, които ясно затвърждават че е възможно до 2050 г. да намалим емисиите си 95% и да преминем изцяло към алтернативни възобновяеми енергийни източници.

2. Критично необходимо е държавните структури да изработят планове (стратегии) за адаптация на всички нива, но основно земеделие, биоразнообразие, гори, води, човешки дейности и заплахите за хората, като тези планове трябва да включват широко експертно мнение при тяхното изготвяне, срокове за постигане на целите и резултатите в тях, както и период на ревизия и контрол от страна на гражданските структури, бизнеса и научните среди.

3. Участниците в конференцията смятат, че България може да направи необходимия преход и бърз скок сега към днешна дата и да пропусне модела базиран на икономическо развитие на изкопаеми горива на развитите страни, като премине изцяло към нови нисковъглеродни технологии и решения на всички нива, което ще направи българската икономика конкурентоспособна, добре функционираща и на поносима цена ще успеем да се справим с предизвикателствата от промените в климата, и да излезем от дълбоката криза обхванала държавата и икономиката през последните две десетилетия. Другата причина това да се случи ще е на базата на нормативни ограничения и стимули от страна на европейските и глобалните структури, и на практика след 10 – 20 години ще трябва да се налага чрез други механизми този преход, като България ще и е невъзможно да постигне тези цели и пак ще се озове на дъното на страните с успешни икономически модели.

4. Участниците в конференцията не подкрепят изграждането на АЕЦ, Carbon Capture and Storage технологии за улавянето на СО2, добива на шистов газ, както и сегашния модел на търговията с емисии не включващ улавянето на СО2 от екосистемите. Тези инвестиции и механизми не дават практически решения за справяне с промените в климата. Освен другото АЕЦ, CCS и добива на шистов газ са скъпи и носят огромни рискове за природата и хората. Търговията с емисии показа огромни слабости и се разглежда като потенциален финансов балон от рода на дот-комите или ипотечния балон.

5. Участниците в конференцията смятат че мерките за повишаване на енергийна ефективност на всички нива сред населението (жилищен сектор, транспорт и т.н.), както и в икономиката са приоритетни, и едва след тях идват плановете за нови ВЕИ мощности или изграждането на ненужни конвенционални мощности, базирани на изкопаеми горива и атомна енергия. Замяната на мощностите на уран, въглища, нефт и газ е процес, който може да се осъществи плавно до 2050 г. и никой не очаква, че това е въпрос на „една нощ“.

Устойчива градска среда:

1. Да се провеждат обществени обсъждания за бъдещи промени в градоустройствените планове, преди да се започне правенето на такива. Мнението на гражданите да се взима под внимание при направата на тези планове и това да е ясно регламентирано в закона, а да не зависи от субективната оценка на някой в градската администрация.

2. Предложения за промени в Закона за устройство на територията с цел гарантиране в съда на правото да се обжалват устройствените планове:

• Да се считат за заинтересована страна неправителствените организации с предмет на дейност, свързан с градоустройството, екологията и т.н.

• Да се считат за заинтересована страна гражданите - живущи през улица спрямо предвидено ново застрояване /това право го имаше, но отпадна/

• Да се допускат промени на плановете за вече изградени части от града само след положително становище от проведено обществено обсъждане.

3. Когато се планира развитието на града да се прави с цел запазване на културно историческото наследство и характерния облик на населеното място, чрез изработване на ясни критерии за съответствие за всички елементи на градската среда, включително и озеленяването. Да се предвиждат достатъчно средства в бюджетите на общините за тази цел.

4. Да се осъществи на практика заложената в ЗУТ взаимообвързаност между устройствените схеми и планове, плановете за развитие и бюджетите на общините, за да има реалистични планове с ясна програма за реализацията им. Така ще се ограничи значително необходимостта от непрекъснати промени в тези неприложими градоустройствените планове и ще се намали корупцията, тъй като бивайки нежелани промените в плановете най-често се допускат на тъмно и се реализират посредством корупционни практики. В тази връзка от първостепенна важност е да има отчетност и контрол за изпълнението и прилагането на градоустройствените планове и за сроковете, в които става това.

5. Национална стратегия за развитие – да бъде интегрирана схема от всички секторни политики и това да даде препратка към националната комплексна устройствена схема, по градове да се направят обсъждания с хората и да кажат какво искат да се случи с техния град.

6. Законът за етажната собственост да бъде променен, така че да бъдат улеснени гражданите да използват покривите на сградите за поставянето на соларни панели, а всички новопостроени сгради да отговарят до максимална степен на характеристиките на пасивни сгради.

Еврофондове

Общият принцип при използването на европейските средства, трябва да бъде: „Обществените средства – само за обществени проекти и за екосистемни плащания“.

1. Препоръките от Доклад – 2010 на КУПФЕС да влязат и като позиции на природозащитните НПО за подобряване работата по използване на европарите.

2. Да бъдат създадени и прилагани критерии за устойчивост на еврофондовете, които да включват:

• екологичните политики;

• зелени работни места;

• подкрепа за ВЕИ и ЕЕ;

• ЕЕ оценка на всички проекти;

• зелени обществени поръчки;

• по-малко на брой и по-фокусирани цели;

• интегрирано управление на градските и крайградските зони и интегриран подход при финансирането на тези територии.

3. Необходим е всеобхватен граждански мониторинг – от началото на процесите до техния завършек, а не само за конкретни корупционни или други „лоши“ схеми. Сегашното състояние на АФКОС като структура, подчинена на министъра на вътрешните работи е проблематично и пречи за разкриване на корупционни и други „лоши“ практики.

4 За да се избегне повторение на грешките, трябва да се риемат няколко елементарни принципа.

• За следващия период се планират средства, съобразно постигнатото текущо усвояване.

• Децентрализацията на функции по управлението на еврофондовете се разбира еднозначно. Трябва да се дават повече права за управление на програми, мерки и т.н. на партньорите – НПО, бизнеса и т.н.

• Да се допуска финансиране на европроекти, на бенефициенти, съобразено със съществуващия им капацитет, (пропорционално на досега администрираното от тях).

5. Улесняване достъпа на НПО до финансова подкрепа чрез опростяване на административните изисквания до минимума в ЕС.

6. Необходимо е проактивно участие на гражданския сектор в програмирането за 2014 – 2020 г.



ОВОС

1. Съществуващата практика по ОВОС в България трябва да се актуализира, за да отговаря на европейските стандарти по отношение на прилагането на принципа на предпазливост (оценка на риска от вероятни въздействия), и да не позволява заобикаляне или неприлагане на правилата за осъществяване на обществени обсъждания и консултации.

2. Процедурата по ОВОС трябва да осигури качествена оценка на положителните ефекти при неосъществяване на инвестиционното намерение (т.нар. нулева алтернатива), както и пълноценното разглеждане на алтернативи относно технологии и местоположение

3. Необходима е промяна на системата и въвеждане на независима структура за потвърждаване на резултатите от оценката на въздействията и риска. Досегашната практика в България докладите по ОВОС, докладите по Екологична оценка и докладите по съвместимост с НАТУРА 2000 да се възлагат от инвеститора на наети пряко от него „независими” експерти. Тя е порочна и при специфичните български условия и води до узаконена корупция и до необективни доклади в полза на инвеститора.

4. Необходимо е гарантирането на достъпа и сигурността на гражданите, осигуряване на достатъчен период за консултации и създаване на правила за отчитане на становищата, подадени по съгласувателната процедура.

5. За по-добра публичност настояваме заседанията на ВЕЕС да са отворени за присъствие, съществено да се увеличи броят на представителите на НПО в различните структури в процеса на вземане на решения по ОВОС.

6. Необходимо е да се въведе механизъм за контрол и санкции за изготвилите некачествен ОВОС, който да ангажира инвеститорите и контролните институции (РИОСВ и МОСВ) за мерки относно конфликт на интереси.

7. Да се създаде нова процедура по ОВОС, чрез която да се отменят издадени разрешения при несъответствие на предвижданията за въздействие и неизпълнение на условията в докладите по ОВОС. Да се въведе специален текст в ЗООС, който да урежда възстановяване от инвеститора на нанесените щети и пропуснатите ползи по силата на Закона за екологичната отговорност.

8. Необходимо е да се създаде единен електронен регистър към страницата на МОСВ с текущите процедури по ОВОС, ОС и ЕО, който да включва и решенията по тях, както и архив на предишни такива.



Карти за природозащита

1. За да се улесняват гражданите в достъпа им до публична информация за заплахите и процесите по опазване на околната среда в България в лесен за ползване визуален вид, са необходими картите, включително в онлайн формати.

2. Необходимо е отговорните по темата институции да осигурят проследяемостта на сигналите, подадени от гражданите, включително и чрез онлайн карти.

3. По проект „Екомрежа България – Природозащита чрез работа в мрежа и комуникация по проблеми като опазване на защитени зони, вредни емисии и битови отпадъци” ще бъде създадена интерактивна онлайн екологична карта на България с основна визуална информация по целевите теми. Предвижда се тази карта да бъде осъществена на платформа с отворен код, ще има възможност за непрекъснато допълване и редактиране на съдържанието от регистрираните потребители. Ще има филтрация по „добри” и „лоши” критерии, според която ще се визуализират определени категории обекти.

4. България изостава в поетите ангажименти по изпълнението на Директивата INSPIRE, по силата на която българските институции трябва да осигурят публичен достъп до наличните си картографски дани в единен формат, който достъп да гарантира спазване на изискванията на Закона за личните данни и да позволи генериране на приходи.

5. Участниците в конференцията установиха, че е необходим единен геопортал, който да обединява създадените различни картографски ресурси, включително с връзки към карти, поддържани от НПО и други недържавни заинтересовани страни.

Гражданско участие

• Да се осигури достъпът и участието на НПО и гражданите в процесите на създаване на политики.

• Да се подобрят процедурите, времето и достъпа до участието на НПО и граждани в обществени дискусии и консултативни процеси по отношение изпълнението и последващ контрол и мониторинг върху изпълнението на политики и работата на администрацията.

• Разработените от Министерски съвет правила за обществени консултации да се подложат на обществено обсъждане и след това да се приемат и прилагат задължително от всички структури на държавната администрация с НПО и граждани, за да са единни, прозрачни и демократични, като вкл. предвиждат механизми за гарантирана обратна връзка към гражданите (напр. да се предоставят удачни и съвременни методи на информирането им, като напр. RSS, ел. съобщения по мейлинг листи, др.) Задължителният им характер е необходимо да се разпише в предстоящия Закон за нормативните актове.

• Да се създаде тематичен прозрачно управляван фонд за подкрепа усилията на НПО за опазване на българската природа, който да подпомага и подобрява капацитета на гражданския сектор за опазване на природата.

• Да се създадат прозрачни контролни механизми, включващи гражданите както за ефективността от работата на администрацията (на експертно и гражданско ниво), така и върху независимостта и дейността на правораздавателните органи.













Изложения от работните групи

Защитени зони

В рамките на пленарната сесия и специализираната дискусия, всички оценки и предложения свързани с опазването на билогичното разннобразие, защитените територии и защитените зони и ролята на екологичните НПО в тази област бяха групирани в следните основни теми:

Основните усилия на природозащитните организации за периода бяха насоченик към изграждане на адекватна система от защитени зони НАТУРА 2000 в България. Като най-голям успех се идентифицира изграждането на мрежата НАТУРА 2000 извършено на основата на проучванията и предложенията на НПО и достигането на нейния размер до 35% от националната територия. В рамките на тези усилия бяха усъвършенствани законодателството и научната основа за мрежата, вкл. Закона за биологичното разнообразие, като бяха разработени ръководства за определяне на типовете природни местообитания, за разработване на планове за управление на защитени зони от НАТУРА 2000, за финансиране на НАТУРА 2000, за прилaгане на оценки за съвместимост и за управление на горите в НАТУРА 2000.

Нашата дейност не би могла да съществува без наличието на ясна обществена подкрепа за опазването на природата, която се изрази в организирането и събирането на подписки срещу промени в ЗЗТ и ЗБР (2005) – 15 000 човека; за спиране на незаконното строителство в Странджа (2006) – 18 000 човека; срещу орязването на НАТУРА 2000 (2007) - 50 000 човека; “За да остане природа в България” (2007) – 48 000 човека; за защита на Черноморското крайбрежие (2007) – 30 000 човека; за защита на Иракли (2008) – 17 000 човека; срещу незаконното застрояване на Рила (2008) – 170 000 човека; срещу застрояването на Природен парк Витоша (2009) – 40 000 човека; подписка за опазването на горите (2010) – 75 000 човека и подписка срещу ГМО (2010) – 16 000 човека. Обществента подкрепа се изрази и в множество шествия, протести, флаш-мобове целящи спирането на застрояването на защитените територии и зони.

Освен изграждането на мрежата НАТУРА 2000 у нас, като успехи на дейноста на екологичните НПО бяха посочени:

• Съхраняването на Природен парк Странджа като защитена територия.

• Да спиране на порочната система на заменки в горите и земите и тяхното застрояване.

• Спиране на либерализирането на режимите за ГМО.

• Забавяне на процеса и темпа на застрояване на защитените територии и зони.

• Обявяване на няколко защитени територии, вкл. Природен парк Беласица.

• Създаване и прилагане на първите планове за управление на видове.

• Създаване на мрежа от работещи посетителски и информациони природозащитни центрове.

• Съхраняване от изчезване на няколко вида.

• Изработване на над 20 плана за управление на защитени територии и зони.

• Създаване на работещи модели за регионално развитие, съобразяващо се с природата.

• Изграждането на Спасителния център за диви животни и CITES центъра в Стара Загора.

• Организиране на първите възстановявания на реки, блата, ливади и т.н.

• Гласът на екологичните НПО се чува в Европейския съюз и неговите структури.



В резултат на НПО инциативи държавата и общините поеха сериозни ангажименти по управление и възстановяване на природата и природните ресурси, вкл:

- сертификацията на гори – 217 000 ха до момента

- защитата и възстанояването на влажните зони по р. Дунав, Марица и Черноморието.

- спиране на изземването на инертни материали от речните легла и строителството на ВЕЦ в защитените зони

- осигуряване на средства за опазване на природата в оперативните програми и ПРСР



Със съжаление всички участници определиха факта, че най-значимите успехи в областта на опазване на биологичното разнообразие са постигнати вследствие на натиска от страна на ЕС (вкл и финансов) и уличния натиск.

Като основни неуспехите в нашата работа за последните 9 години се определиха:

• Процеса на застрояване на Национален парк Пирин продължава.

• Незаконните строежи край Иракли, Варвара, Паничище, Бодрост, Калиакра, Витоша все още стоят.

• Няма нито един осъден за увреждане на защитени територии и зони.

• Зоните “Рила буфер” и “Калиакра” все още не е част от НАТУРА 2000.

• Над 10 плана за управление на защитени територии все още не са приети.

• Процеса на обявяване на нови защитени територии практически е спрял от 10 години.

• Увреждането и застрояването на защитените зони все още продължават.

• Предствителите на НПО в управляващия орган на ПУДООС бяха заменени с предствители на бизнеса.

Като най актуални бяха идентифицирани следните проблеми:

• Липса на единна и обща национална политика свързани с НАТУРА 2000.

• Недостатъчен капацитет в МОСВ, ресорните министерства и администрации и НПО касаещ проблемите на НАТУРА 2000.

• Продължава да е проблем липсата на интеграция на целите на НАТУРА 200 в секторните политики, като най-значими са липсите в секторите териториално развитие, туризъм, спорт и земеделие.

• Държавата отделя достатъчно средства за разработването на планови документи за опазване на природата и недостатъчно з атяхното прилагане.

• Неработеща система на оценките за съвместимост на инвестиционните предложение и проекти с целите на НАТУРА 2000.

• Продължава да е затруднен достъпа до информация и правосъдие свързани с опазване на биологчиното разнообразие.

• МОСВ монополизира и „затваря” дейностите свързани с опазването на НАТУРА 2000 единствено в държавните структури.

• Най-голямата инвестиция в областта на НАТУРА 2000 – Проекта за картиране на мрежата финансиран от ОПОС има голяма вероятност да бъде копрометирана поради недостатъчно финансиране и време за изпълнение, комбинирани с ограничения експертен потенциал.

• Продължава да липсват подходящи нормативни и политически документи насояени към опазването на ландшафта и пещерите.

• Режимите за опазване на защитените територии са остарели и неотговарят на съвременните заплахи пред тях.

• Държавата абдикира от охраната на националните природни ресурси – гори, дивеч, води, лечебни растения и т.н.

• Екологичните НПО нямат достатъчен капацитет за да отговорят на изискванията на обществото. Все още са малко сериозните партньорства между бизнеса и НПО.

• Продължава да липсва национална политика за подкрепа на структурите на гражданско общество.

• Предствители на сенчестия бизнес започнаха кампании за натиск срещу НПО и активни граждани, вкл. използване на заплахи, и действие довели до увреждане на здравето и имуществото им.



Като основни причини за тези неуспехи бяха определени:

• Корумпирана и нефункциониращата съдебна система (вкл. прокуратура) в България.

• Накачествено законодателство.

• Корупция, некомпетеност и недостатъчен капацитет в местните и централни власти.

• Зависимост на медиите и полическите партии.

• Наличието на 40 % сива икономика, лесни условия за изпиране на мръсни пари и поощряване на офшорните компании.

• Множество опити за подмяна на граждански глас и неговото скриване.

• Опазването на природата все още не е приоритет за държавата, общините и бизнеса.

• Недостатъчен капацитет на екологичните организации във всички аспекти.

• Умората от многогодишни усилия по едни и същи проблеми.



Предложения:

Създаване на самостоятелна държавна агенция за опазване на природата, вкл. отговаряща и за управление на ззашитените територии и зони

Създаване на специализирани администрации на защитените зони, вкл. чрез разнообразяване на схемите чрез използване капацитета на местните власти, НПО и бизнеса.

Създаване на консултантски звена за попдпомагане на местните общности за формиране на ползи от защитените тритории и зони.

Промяна на законодателството насочено към приемане на интегрирани планове за управление на защитените територии и зони.

Разработване и приемане на Национална устрйствена схема и Национална устройствена схема на черноморското крайбрежие.

Приемане на закони за опазване на ландшафта и пещерите.

Въвеждане на действащи механизми за плащане на екосистемни услуги.

Промяна на финансовите механизми опазващи националната екологична мрежа и целящи осигуряване на стабилност във това финансиране, включително от държавния бюджет и фондовете на ЕС.

Създаване на Специализиран държавен екологичен фонд насочен към опазването на приородата основан на средтва от приватизирането на държавната собственост и плащанията за екосистемни услуги на държавните имоти на примера на DBU.

Създаване на мехнизми и специализран фонд за подпомагане усилията на НПО за опазване на българската природа. Реализиране на програми за обучение на НПО и създаване на лидери с цел увеличаване на капацитета им за опазване на природата.

Подобряване на основния инструмент за опазван ена НАТУРА 2000 мрежата – оценката за съвместимост, чрез осигуряване на независимо зплащане на експертите извършващи ОС.

Битови отпадъци

Анализ и констатации

През периода 2003-2011 заложените национални политики в сферата на управлението на Битовите отпадъци трябваше да доведат до: намаляване на генерирането на отпадъци; увеличаване на рециклирането и оползотворяването; подобряване на разделното събиране; екологосъобразно обезвреждане; намаляване на риска от стари замърсявания; увеличаване участието на обществеността и др. Постигането на заложените цели трябваше да стане чрез прилагането различни програми. Те обаче бяха прилагани на парче, хаотично, в много случаи само на хартия. Общата липса на политическа воля за решаването на проблемите с отпадъците доведе до:От планираните за изграждане до 2010 година 57 нови регионални депа, в плановете за финансиране на ОПОС попадат реално между 23-27, като до момента само за депото в Ботевград са изплатени 1.38% от средствата.Няма изграден на Национален център за обезвреждане на опасни отпадъци, въпреки заложеният краен срок декември 2008.

Въпреки кризата в София от 2005, все още няма въведено разделно събиране освен нанякои видове опаковки. Например през 2007 г. От общо събрани 15201 т. битови отпадъци, за рециклиране са събрани 454385 т. Което представлява 3.35%. Картината в останалите населени места не е по оптимистична.

Към края на май 2011 все още не е променена методиката за определяне на такса “битови отпадъци” в зависимост от количествата образувани отпадъци, въпреки че заложеният за това краен срок е юни 2005. Поради тази причина могат да се наблюдават парадоксални ситуации в образуването на цените за третиране на единица отпадък в различните общини. В определени райони заплащането на таксите за единица отпадък е три пъти в повече сравнено с други райони.

Съществува всеобщо недоволство от дейността на Предприятията по оползотворяване на отпадъците (ПОО)

Системата за събиране на данни за отпадъците си остава все така ненадежна, въпреки подобряването и за определени потоци отпадъци.

Административния капацитет по управление на отпадъците е все още далеч от необходимото ниво. Слабото звено в системата са общините, които реално осъществяват управлението на отпадъците непрекъснато им се вменяват нови и нови задължения.

Предстоящите промени в Закона за отпадъците (Промените Караджова) във вида, в които се оповестяват ще доведат до монополизиране на пазара от големите компании и ще намалят ефективността на разделното събиране.

Участие на обществеността – обучения, информационни и образователни кампании (бизнес, учащи) – не и в разписването на политики

Наред с изпълнението на все още непостигнатите цели от анализирания период на България ще и се наложи да се съобразява и с тенденции според новото европейско законодателство:

6. Да се въведе „Намаляване генерирането на отпадъци“, като основен, първостепенен приоритет (1) в политиката по управление на отпадъците в България.

7. Да се въведе прилагането на 5 степенната йерархия при която повторната употреба (приоритет 2) и рециклирането (приоритет 3) са с по-висок приоритет спрямо изгарянето с оползотворяване на енергия (приоритет 4) и депонирането(приоритет 5)

8. Задължителни цели за рециклиране и подготовката за повторна употреба на отпадъци от хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и отпадъци от други източници, наподобяващи домакинските на минимум 50% от общото тегло на образуваните битови отпадъци до 2020 г

9. Задължителни цели за рециклиране и повторна употреба на строителните отпадъци минимум 70% от общото тегло - до 2020 г

10. Въвеждане на задължително разделно събиране вкл. и на биоразградимите

11. Да се въведе задължително оценка на жизнения цикъл на пр

12. Въвеждане на количествени цели и разработване на планове за предотвратяване образуването на отпадъци

13. Продължаващ фокус върху депата и голяма инфраструктура (МБТ) – финансово също – регионални сдружения – съпротива

Препоръки за развитие на политиките

14. Задължително въвеждане на 5 степенната йерархия

15. Въвеждане на задължително разделно събиране близо до източника включително на биоразградимите битови отпадъци.

16. До 2020 г. достигане на ниво на рециклиране от 60% от всички битови отпадъци в страната

17. Да се въведе на забрана за депониране и изгаряне на рециклируеми материали.

18. Да се въведе система при която определянето на такса смет да се извършва на база изхвърляното количество отпадъци.

19. Да се въведат високи такси за депониране и изгаряне.

20. Да се въведе система за разделно събиране на отпадъците с Включване на клошарите в системата за разделно събиране

21. Да се въведе ИСО стандартизирана оценка на жизнения цикъл на отпадъците.

22. Да се постигне консенсус за въвеждането на подхода „нулеви отпадъци“ в политика по управление на битовите отпадъци.

23. Да се следи здравния статус на населението живеещо в близост до депа и заводи, съвместно са МЗ.

Препоръки за бъдещи съвместни действия на НПО

24. Провеждане на Застъпнически действия за повишаване качеството на разделно събиране и рециклиране по общини.

25. Застъпничество за гражданско участие при разработване на ЗУО и НПДУО Провеждане на кампания срещу планирани промени от МОСВ в Закона за отпадъците.

26. Провеждане на активни действия за противопоставяне срещу проекти за изграждане на инсинератори – Пазарджик, Кюстендил, София и т.н.

27. Провеждане на активни действия за противопоставяне срещу практиките за съвместно изгаряне в циментови пещи – гуми, опасни отпадъци, рециклируеми материали, модифицирани горива от отпадъци RDF, SRF

28. Провеждане на активни действия за противопоставяне срещу изграждане на регионални депа без да има оценени други алтернативи – Гуцал, Монтана, Самоков

29. Създаване на Интернет страница (форум) за интересуващите се от проблемите еко нпо

30. Провеждане на граждански мониторинг на общините относно спазването на действащото законодателството.

31. Провеждане на Застъпнически действия за запазване на Наредба №7 от 1992г. на МЗ за отстоянията

32. Провеждане на Застъпнически действия за използването на “Такса битови отпадъци” единствено по определеното от закона предназначение.

НПО представители

Вътрешното гласуване на екологичната НПО общност е въведено през 2002г, администрирано от фондация Тайм, а от 2004г е онлайн, администрирано от БлуЛинк информационна мрежа. То е прието от природозащитните организации като общ механизъм, който осигурява легитимност на НПО представителите като избрани от всички заинтересовани НПО. Механизмът дава възможност за вътрешна селекция от общността на легитимните й представители и е отворен за всички НПО, регистрирани с цели по опазване на околната среда. Има организации, които не ползват изборния механизъм и ползват неофициални канали за участие в консултативни съвети, без преминаване през вътрешната селекция на еко общността.

Гласуването чрез www.vote.bluelink.net е развито, за да осигурява достъпност до процедурата, независимо от мястото на организацията. То изисква идентификация на участниците чрез съдебен акт, в който са вписани цели за опазване на природата и се ползва за избор на представители към всички министерства, които имат отношение към околната среда – МОСВ, МЗХ, от 2009 г и МРРБ и МЗ. През 2011 г екологичната НПО общност констатира ключови проблеми, които затрудняват избора на легитимни представители и изискват общи действия:

1. Едностранно въведените регламентите на МОСВ за избор на НПО представители без консултация с НПО общността на пирродозащитниците.

2. Новите регламенти на МОСВ, освен приети без консултации със заинтересованите срани, се характеризират и с непрозрачност и нелегитимност

3. НПО настояват за официално утвърждаване на онлайн изборите на еко общността чрез утвърдения механизъм www.vote.bluelink.net за всички комитети, свързани с околна среда, независимо в кое министерство.

4. НПО настояват за регламентиране на единни механизъм и критерии за избор на НПО представители в правителствени работни групи и в комисии към местната власт.

5. Екологичните НПО ще прецизират вътрешните си правила за работа на излъчените НПО представители в правителствени консултативни съвети.

Основни тенденции, обобщени от анализа на участниците са:

1. Нови заинтересовани лица от институциите за работа с онлайн изборите на екологичните НПО

- През 2009 и 2010г чрез www.vote.bluelink.net бяха осъществени процедури на МРРБ и МЗ, които разпознават НПО изборите като отговарящи на тяхната нужда от осигуряване на легитимност на представителите

- През 2010-2011 г започна сътрудничество между различни НПО коалиции и актьори за изискване на участие на НПО в програмирането. НПО изборите www.vote.bluelink.net се разпознават като работещ механизъм, който може да даде легитимен механизъм за осигуряване на НПО представителство извън природозащитата

2. Външен натиск върху правилата и вътрешната селекция на общността чрез www.vote.bluelink.net

- Комисия ГМО – неприети избрани представители, опит за произволно включване на участник, който не е избран от общността

- ВЕЕС – налагане на допълнителни правила, които изключват конкретен

- представител и са валидни само за НПО участниците в съвета.

- МВРГ за дива коза - налагане на изискване за образователен ценз, който

- дискриминира ненужно (неоправдано от естеството на работа на комисията) определен НПО представител

- МОСВ - налагане на регламенти без консултация с НПО и отказ от диалог

3. Неприемливи регламенти на МОСВ за НПО избори, изработени през февруари 2011

3.1. Липса на съгласуване с НПО общността, от която се очаква да ползва регламентите

- Разработени от МОСВ в отговор на неуспешния им опит да приемат за НПО представител човек, който не е преминал през вътрешните НПО избори, след протести от НПО общността и питане към министъра на парламентарен контрол през януари 2011г, МОСВ решава да узакони работата си с неизбрани представители, като разработва съответни правила

- До онлайн платформата е изпратено уведомително писмо от февруари с черновите на регламенти, отговор на консултативния съвет към www.vote.bluelink.net плюс подкрепа от НПО, регистрирани в онлайн платформата през март чрез писмо с възражения и предложения, на което няма отговор

- Приети през април 2011г регламенти без коментари към изказаните предложения от НПО общността и без публични консултации.

3.2. Съдържателни възражения към регламентите:

- Създават условия за неравнопоставеност между членовете на съветите. Всички изисквания, които важат само за представителите на НПО, но не и за останалите членове, са дискриминиращи на основание членство в НПО;

- Предполагат нарушаване гражданските права на представителите на НПО. Такива си онези забрани, които действат само за представителите на НПО, като загуба на права при нетрудоспособност, членство в политически партии и др.;

- Не разрешават проблема за избор на представители на различни платформи, когато броят на платформите е по-голям от броя на местата;

Не разграничават НПО, занимаващи се с опазване на околната среда от други НПО;

- Липса на определение на качествените критерии за „Платформа за гражданско участие”, включително и, на които те трябва да отговарят;

- В настоящата дефиниция на МОСВ за „платформи за гражданско участие” е изцяло количествена – всяка платформа трябва да декларира поне 10 регистрирани НПО члена. Този критерий дава възможност за легитимация като „платформа на НПО” на формални обединения без реални дейности по опазване на околната среда и съответно без представителство на реален граждански интерес и експертиза за участие в консултативните съвети.

- С изравняването като „платформи” на качествено различни обединения принципът на вътрешна селекция на екологичната общност отпада и всички организации ще бъдат принудени да се декларират като членуващи в такова обединение. Това условие за участие в излъчването на НПО представители дискриминира организациите, които не желаят да членуват в обединения.

- Гарантирани квоти от един представител за всяка количествено определена „платформа” - МОСВ задава възможност за гарантирано участие с 1 представител на обединения, които нямат реални дейности по опазване на околната среда. Те могат и в този случай да отговарят на количествения критерий и да получат представителство чрез един сигурен , но нелегитимен представител, който няма да има реална общност зад себе си.

- Предлаган качествен критерий – вътрешен избор на общността въз основа на автобиография и мотивационно писмо и обсъждания в общността, както това се осъществява чрез настоящия единен механизъм на НПО www.vote.bluelink.net, администриран от БлуЛинк. Такъв избор е отворен за участие от всички екологични НПО в страната и гарантира представителност и легитимност според качествени критерии. Участниците в Националната конференция предлагат онлайн механизмът за гласуване www.vote.bluelink.net, да бъде развит така, че да бъде от полза на всички заинтересовани от избор на НПО представители, включително на МОСВ, и същевременно да запази логиката на вътрешен подбор на общността по качествени критерии.

- Прозрачност и легитимност - Запазването на правото на НПО общността да определи своите представители, ще освободи МОСВ от възможни съмнения за непрозрачност на избора на представители в комисиите на министерството.

- НПО общността не приема настоящите регламенти, които признават паралелни неравностойни механизми за излъчване на представители по формални признаци.

3.3. Предложение - Участието на гражданските организации и начина на избиране на техните представители трябва да се основава на общи принципи. Смятаме, че тези принципи трябва да се гарантират от използване на единен механизъм за избор на НПО представители. Това може да си постигне чрез платформа, администрирана в момента от БлуЛинк, или чрез подобна, администрирана централно от МОСВ. Важното е този механизъм да следва общи, подробно разписани правила и качествени критерии, на които трябва да отговаря изборът на НПО представители. Това ще бъде гаранция, че министерството няма да има проблем за идентифициране на онези представители, които са събрали най-голяма подкрепа, независимо от броя на организациите, които желаят да се включат в избора. Участниците в националната конференция са отворени за диалог с МОСВ относно разписването на такива правила и критерии.

4. Структурни проблеми пред участието на НПО представителите в консултативните съвети

- Създаване на система за квотно и равно участие на основните заинтересовани групи – МОСВ, други органи на изпълнителна власт, местни власти, граждански организации, научни среди и бизнес. Участието на отделните групи се съобразява с целите и функциите на отделните съвети, като консултативните съвети трябва да дават възможност за реално участие във взимането на решения на външните членове. Понастоящем те действат като вътрешноведомствени комисии, като присъствието на НПО представителите рядко се взима предвид, поради неравностойния им брой спрямо представителите на институциите;



- Необходими ясни и еднакви права и отговорности за всички членове на съветите, да не се прилагат правила, които да важат само за НПО представителите;

5. Вътрешни правила на онлайн механизма за НПО избори www.vote.bluelink.net, които се нуждаят от подобрение:

- пропускат нерегистрираните и неформални активисти в природозащитата

- не дава достъп на малки организации, които не ползват онлайн комуникация

- дълъг процес на уточнение на избрания/те представител/и до 30 дни

- Липсваща или едностранна комуникация от представителите към общността и нужда от повече средства за общуване и реална консултация с общността по обсъжданите в работните групи въпроси

- Обсъждане преди гласуване: да има задължително дискусия, с цел информиран избор, да има възможност за задаване на въпроси и отговори преди гласуване, включително чрез публикации на онлайн платформата www.vote.bluelink.net.

- Един и същи представител да може да участва в до 3 комисии едновременно, защото липсва експертен капацитет – в момента може да участва само в 1 комисия.

- Самоиздръжка и съответно - трудности

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Ниска плоска такса, плащането и е условие за участие в изборите. Възможност за диференциран подход в бъдеще (според доходите на различните НПО).

- Условията към участници, които се налагат от министерствата.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Не се приемат изисквания от органа за квалификация на НПО представителя и при избора не се съобразяваме с такива.

-Мандатност на представителите за момента не съществува.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Мандатът на НПО представителя съвпада с мандата на органа, за който е избран, но не може да бъде по-дълъг от 4 години.

- Възобновяване на консултативната група и редовна връзка с участващите НПО. Консултативната група изработва актуализирани правила и ги предлага за одобрение чрез процедура на гласуване в www.vote.bluelink.net

Решения на Националната конференция по темата „НПО представители”:

1. Отхвърляне на едностранно въведените регламентите за на МОСВ за избор на НПО представители поради непрозрачност и нелегитимност и стартиране на срещи по обсъждане на адекватен механизъм, включващ принципа на вътрешна селекция на НПО общността и нейния утвърден механизъм за вътрешни онлайн избори за НПО представителство- http://www.vote.bluelink.net/

2. НПО настояват за официално утвърждаване на онлайн изборите на еко общността за всички комитети, свързани с околна среда, независимо от кое министерство, включително, но не само, МЗХ, МРРБ, МЗ, МТИТС.

3. НПО настояват за регламентиране на единни механизъм и критерии в правителството за избор на НПО представители, както и за представители в консултативни комисии към местната власт.

4 Консултативният съвет ще изработи и постави на гласуване чрез www.vote.bluelink.net на обновени вътрешни правила за функциониране на механизма за НПО представителство.

5.Екологичните организации ще предприемат стъпки за координация с всички заинтересовани НПО и граждански обединения, включително извън еко общността, за широко ползване на онлайн гласуването и за подкрепа за регламентиране на единен механизъм в правителството за избор на НПО представители.



Промишлени замърсявания

Проблеми, принципни пропуски в политиките, казуси

 Стари замърсявания – горещи екологични точки (Решение на МС 822/19/12.2008 г.)

 Съвпадението им с нови инвестиционни намерения – принцип на предпазливостта

 Неспазване на законовите задължения – комплексни разрешителни и нарушаване на условията по тях – непропорционалност на санкциите, елиминиране на принципа “замърсителя плаща”

 Консултации с обществеността както на ниво политики така и по проекти – право на участие във вземането на решения

 Сега съществуващите формули за определяне на санкциите за замърсяванията в наредбите не отразяват правилно въздействието на даден замърсител върху компонентите на околната среда – единствено за по сериозните замърсители има по-висок коефициент – но това само вкарва замърсяването в законова форма без да отразява реално негативния ефект

Тенденции и рискове при настоящото състояние

 Неспазване на конституционните права (чл. 55) на гражданите в горещите екологични точки

 Неизпълнение на държавни ангажименти със произтичащите от това санкции (Рамкова директива за водите)

 Загуба на земеделска земя и екосистемни услуги

 Систематично отнемане на правото на гражданите да вземат отношение по добива на невъзстановяеми ресурси (т. нар. подземни богатства)

Препоръки и предложения

 Осъществяване до края на 2013 г. на детайлно проучване на здравното състояние на населението и елементите на околната среда в горещите екологични точки (последните такива са от 2005 г.)

 Предприемане на необходимите мерки за възстановяване на качеството на околната среда – рекултивация на замърсени земи, прочистване на утайки на водни тела съдържащи вредни в-ва до края на 2020 г.

 Рестриктивен режим по отношение на нови инвестиционни предложения в горещите екологични точки – прилагане на Принципа на предпазливостта, засилване и стриктно спазване на Наредба 7/1992 на МЗ за здравната защита на селищна среда

 До края на 2013 г. определяне на адекватни критерии за размера на санкциите по вид и степен на замърсяване и записването им в съответните закони и наредби. В изпълнение на принципа “замърсителя плаща”, при разписани такива (като чл. 164 от ЗООС) да се налагат по-скоро на горната граница. Санкциите съизмерими с размера на необходимата инвестиция за премахването на проблема.

 При системно (6 месеца в годината) неспазване на условията по комплексното разрешително спиране на дейността до установяване на възможността на предприятието да работи в рамките на разрешителното в съответствие с чл. 121 ал. 3 от ЗООС

 Възстановяване на скоро отменената Наредба 7/1992 на МЗ и задължително спазване на нейните изисквания за здравната защита на селищна среда при инсталации и съоръжения подлежащи на комплексно разрешително.

 Определяне на санкции за институциите които са отговорни за налагането на гореописаните мерки при неизпълнението на ангажимента им пред обществото

 До края на 2012 г. привеждане на електронните страници на институциите (вкл. Общините) в удобен за ползване от всеки потребител вид и публикуване в електронен формат на всички документи подлежащи на консултации – стратегически и проектни – за по лесен и своевременен достъп в съответствие с изискването за равнопоставеност заложено в чл. 126 от ЗООС

 Ясно определяне на понятия като “засегнати страни” и “заинтересовани страни”. Елиминиране на възможността за субективно определяне (от анонимни администратори) на обхвата за обществени обсъждания и консултации.

 До края на 2012 г. формулиране на ясни критерии за отхвърляне на становища подадени по процедура за обществено обсъждане и записване на задължение за отразяването на останалите в документацията

 Задължение за публикуване в електронен формат на обсъждания и решения на консултативни съвети, технически оценки (при КПКЗ) и др. органи и документи които са свързани с вземането на крайните решения по процедурите.

 Иницииране на обществена дискусия относно застраховане на местната общност/общности срещу авария от страна на инвеститора и практика за оценка и компенсиране за пропуснати ползи при замърсени компоненти на околната среда.

 Иницииране на обществена дискусия – “безопасни нива” срещу “нива на допустими емисии (НДЕ)”

 Информиране и подкрепа на местните общности от страна на НПО за повишаване на капацитета (познанията) им.



Управление на природните ресурси

В рамките на дискусията посветена на природни ресурси бяха идентифицирани следните основни проблеми :

1. Всички природни ресурси с които разполага България – гори, води, земеделски земи, подземни богатства, лечебни растения, гъби, инертни материали, дивеч и други са в лимитирани количества и с времето тези количества намаляват.

2. Липсва единен национален стратегически документ за природните ресурси, по подобие на ЕС, който да формира обща национална политика за природните ресурси и тяхното устойчиво използване.

3. За някои природни ресурси като пещерите и ландшафта не съществува нормативна база която да регламентира тяхното управление, опазване и ползване.

4. Публичните природни ресурси (собственост на държавата и общините) не са оценени финансово и ползвателите им ги ползват практически безплатно или на нереално ниски цени в сравнение с природните ресурси собственост на частни лица и организации

5. За ползванията от различните природни и полуприродни териториии не се извършва оценка на екосистемните услуги, което не само води до загуба на финансови средства, но и до съществени загуби на екосистемни услуги.

6. Държавата и общините раздават права на ползване на природни ресурси без да имат институционален капацитет да оказват контрол върху размера и начина на тяхното ползване, което е довело до огромни корупционни схеми и разграбване на ресурсите. За някои от ползванията не са регламентирани и методи за установяване на размера на ползвания ресурс.

7. Местните общности и цялото общество, които са реалните собственици на частните и публични общински и държавни ресурси, нямат законово регламентирана възможност да участват в процесите на вземане на решения при отдаването им за ползване на трети лица. Това създава основа за корупция.

8. При отдаване ползването на природните ресурси държавата и общините определят целта на тяхното ползване, което ограничава конкуренцията, намалява приходите за собственика и води до по-бързо изчерпване на невъзобновите природни ресурси или загуба на природа при възобновимите.

9. Независимо от възможностите посочени в чл. 169 на Закона за опазване на околната среда, държавата все още не използва капацитета на НПО при прилагането му и контрола върху ползването на природните ресурси.

В рамките на дискусията бяха направени следните предложения з аразрешаване на проблемите:

6. Народното събрание е необходимо спешно да подготви и приеме национален стратегически документ посочващ политиката за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси. В неговите задължения е и приемането на специални закони посветени на пещерите и опазването на ландшафта.

7. Министерски съвет трябва да приеме актуално остойностяване на всички ползвани публични природни ресурси, включително и на екосистемните услуги оказвани от горите, водните площи и земеделските земи. На това основание е необходимо да се извърши преразглеждане на всички концесии и други права на ползвания с цел въвеждане на реалните цени на ползваните ресурси и заплащане за ползваните екосистемни услуги.

8. Недостатъчния капацитет за контрол върху ползването и опазването на природните ресурси от страна на изпълнителната власт може да се неутрализира чрез неговата диверсификация, включително чрез прехвърляне (аутсорсинг) на недържавни субекти като НПО и бизнеса. Това би създало конкуренция и премахнало съществуващата корупция при реализирането на контрола. Един държавен или общински орган е лесно да бъде корумпиран, но кагато едно ползване може да бъде контролирано от няколко органа, тогава корупцията е безсмислена – не може да купиш всички. Ползвания на ресурси, които не могат да бъдат ефективно измервани и контролирани, не трябва да бъдат отдавани.

9. Изпълнителната власт трябва да се откаже от финансиране и субсидиране на добивната индустрия от национални и европейски източници на средства до въвеждането на реални цени и реално измерване на ползваните природни ресурси.

10. Законодателната власт трябва да създаде правна възможност на ЮЛНЦ да бъдат обществен наказателен обвинител при случаите с незаконно ползване на природни ресурси. С цел развитие на възможността за участие на обществеността в процесите за взимане на решения при ползването на природни ресурси трябва да се предвиди създаване на институцията на екологичен омбудсман избиран от НПО.

11. Законодателната власт носи отговорността за въвеждане във всички ресурсни закони на следните принципи:

6. потребителят плаща – всеки който ползва природен ресурс за своята икономическа дейност трябва да го заплаща на собственика му;

7. замърсителят плаща;

8. въвеждане на плащане на екосистемните услуги, които благоприятстват стопанските дейности;

9. законите поощряват намаляване използването на съответните ресурси;

10. при процедурите, когато публичните ресурси собственост на държавата и общинисте се отдават за ползване (концесии, търгове, конкурси, учредяване на вещни права) не трябва да се определя целта на ползване, като се поощрява онова ползване което води до по-бавното му изчерпване (при невъзобновимите ресурси) и до запазване производителните функции на екосистемите (при възобновимите природни ресурси) – алтернативни ползвания.

11. при ползването на възобновими природни ресурси да се поощрява ползването което води до най-бързо възстановяване на ресурса.

12. Изпълнителната власт в лицето на МОСВ и МЗХ носят отговорност за изпълнение на законовите възможности за въвеждане на плащанието на екосистемни услуги при ползването на горите, водите, водните обекти и земеделските земи.

13. Законодателната власт е необходимо да развие законите за държавната и общинска собственост като въведе принципите на информиране и участие на обществото при вземане на решения чрез разпоредби които при :

12. Ползването на природни ресурси на местно ниво общинска и държавна собственост продължаващо над 1 година и над минимален количетвен праг специфичен за отделните ресурси да се подлага на местен съгласувателен референдум.

13. Ползването на природни ресурси публична държавна собственост над 1 година и над минимален количетвен праг специфичен за отделните ресурси да се подлага на национален съгласувателен референдум.

Приоритети за околна среда за програмен период 2014-2020

Анализ и констатации – Околна среда

Обхватът на държавните дейности за управление на околната среда продължава да е крайно незадоволителен, конкретно в областите на управление на отпадъците, водоснабдяването и канализацията, управлението на защитените територии. Друга незадоволителна практика, която противоречи на редица европейски политики и приоритети, е начинът на включване на гражданския сектор и местните общности. Към момента не се осигурява своеременна реакция за изпълнение на поетите държавни ангажименти в тези области, което в непосредствено бъдеще ще доведе до масивни финансови санкции от страна ЕК. Туризмът, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост страдат от ниското качество на осигуряваните обществени екологични услуги. Продължава да не е въведена практиката за „хоризонталност” на екологичните мерки, които да бъдат интегрално координирани в осъществяваните секторни, териториални и местни политики и инициативи. Остава неадресиран и без развитие и въпросът за почистването и рекултивацията на съществуващите стари промишлени почвени и други замърсявания. Въпросите на политиките за околна среда до момента продължават да се неглижират и в текущия процес на ново програмиране на националните и европейските програми за околна среда за периода след 2013 г. Изцяло е пренебрегнат и аспектът на обществената и социалната роля при осъществяването на дейностите за околна среда. Не се търси развитие на обществената информираност, нито на нивото на заетост и професионалан квалификация по тези въпроси.

Важен елемент в сегашния програмен период, които трябва да бъде преодолян, е неглежиране участието на НПО в процесите на програмиране и гараждански мониторинг. Нерешаването на този проблем ще затвърди съществуващите практики: формално отношение на Управляващия орган при отчитането на постигнатите резултати към обществеността;липса на механизми за осигуряване съфинансиране от страна на НПО при участие в ОПОС; невъзможност да бъде упражняван качествен контрол и мониторинг от страна на НПО като коректив, което води след себе си до слаб натиск при неизпълнението им.

Препоръки – Околна среда

1. Опазването на биоразнообразието да бъде включено задължително като приоритет за национална и европейска финансова подкрепа.

2. Да се заложи подпомагане включването на НПО за осъществяване на дейността - по приоритета за Техническа помощ (понастоящем приоритетна ос 4) на ОПОС.

3. Да се предвиди включване финансиране и на меки мерки - информационни кампании – вкл. по НАТУРА; осигуряващи системи по въвеждане системите за разделяне и оползотворяване на отпадъците; обмен и промотиране/ползване опита на други ЕС държави. Да се сложи акцент върху дейности, свързани с широкомащабно и непрекъснато екологично образование (вкл. за адаптиране към климатичните изменения, др.)

4. Да се обвърже предоставянето на финансиране на проекти с приноса им по отношение на хоризонталните политики (вкл. да се обвърже с приноса към намаляване изменението на климата). Да се заложи конкретно изискване всички финансирани по ОПОС проекти да имат разработена и одобрена оценка за енергийна ефективност и ВЕИ (т.е. да отговарят на изискванията). Да се включат конкретни индикатори за измерването на ефекта.

5. Да се разнообразят възможните механизми за съфинансиране от страна на НПО при участие в ОПОС (за да се направи възможно реалното им включване) – напр. чрез нисколихвени заеми, др.

6. Да се продължи общественото партньорско противодействие срещу проектите за изграждане на инсинератори за изгаряне на отпадъците, за сметка на тяхното рециклиране и оползотворяване

7. Да се търси по-нататъшна интеграция на съществуващия организиран граждански сектор, и неговото значително отваряне за взаимодействие, популяризаторски дейности и съвместни кампании към местните общности и други потенциално заинтересовани целеви групи.

8. Да се използва държавната образователна политика и професионалното обучение за широко „зелено образование”, което да осигури популяризиране и повишаване на трудовия капацитет за въпросите, проблемите, глобалните и местни проблеми, гражданското включване, възможностите за обществените и частни (автономни) инициативи за опазване на околната среда.

По отношение на методическата организация на програмното изпълнение, ние препоръчваме да се заложи включване на НПО експерти с подходяща квалификация за подпомагане на дейността по приоритетна ос „Техническа помощ”.

Приоритет в новият програмен период трябва да бъде и опростяването на бюрократични процедури, които в предходния планов период, караха организациите да съсредоточват усилията си основно по изпълнение на техническите аспекти, вместо за постигане на същинските резултати по дадена мярка/проект. Тежкият режим на отчитане и не адекватното административно управление на програмата, особено по отношение на адекватност на сроковете трябва да бъде избегнато. Например: отчет за приключен отчетен период да се отчита на първия ден от следващия периода месец. Трябва да отпаднат практиките допълнително да се изисква документация след изтичане на определен срок за това.

Още една препоръчителна приоритетна тема за подкрепа извън програмата за околна среда (евентуално възможно като самостоятелна бюджетна кредитна линия) касае по-интензивното изграждане на системи и осигуряването на стимули за въвеждане на енерго-ефективни мерки на микро-ниво – домакинства, малки фирми.

Необходимо е също така програмното изпълнение и подготовка да станат много по-прозрачни, като на обществеността систематично се предоставят редовни и изчерпателни отчети от отговорните институции. Това изискване важи и за всички други европрограми.



Електронни отпадъци

Контекст

Националната конференция на еко организациите в България събра през 2011г НПО, интересуващи се от работа по темата за електронните отпадъци. НПО участниците в тази работната сесия бяха изцяло членове на Национална застъпническа мрежа по управление на електронни отпадъци, (част от проект „Балканска застъпническа мрежа за управление на електронни отпадъци”, който се провежда в четири балкански държави -Хърватия, Сърбия, Македония и България), като към тях се присъедини и представител на бизнеса, в лицето на директора на фирма Тонер Дайрект. Те обсъдиха анализа на националната мрежа върху практиките по управление на е-отпадъци в България , както и идеи за бъдещи съвместни застъпнически дейности и препоръки към политиките, засягащи този проблем. Националната мрежа декларира, че проблемът с електронните отпадъци все още не е достатъчно познат на обществеността и практиките по управлението на този тип отпадък не отговарят напълно на законовите норми. Необходими са както законодателни подобрения, така и засилен граждански контрол, сътрудничество между различните заинтересовани лица и популяризационни усилия по тази тема.

Основни тенденции, обобщени от анализа на участниците са:

Анализът стъпва на изследване на Националната застъпническа мрежа от декември 2010г и бе допълнен от практическия опит на представителя на Тонер Дайрект.

1. Потребителите не познават действащата законова уредба по отношение на е-отпадъците.

2. Тъй като законодателството в сферата на ИУЕЕО е в самото начало на своето прилагане, трудно може да се направи равносметка. То се радва на принципно одобрение, което базирано най-вече на факта, че законовата рамка е транспонирана от общоевропейската. Това по презумпция се приема като нещо добро, но има и негативни изказвания, че при транспонирането й не са отчетени някои родни специфики.

3. Съществуват големи разлики между отделните общини - не между малките и големи общини, а в нивото на прилагане на мерките за управление на ИУЕЕО на територията им. Тези различия съществуват в широк спектър - от общини, в които още не са предприети стъпки за обявяване на конкурс за избор на предприятия по оползотворяване на ИУЕЕО до общини, на които вече им предстои да направят първа ревизия на изпълнението на сключените договори с такива предприятия.

4. Нерегламентирани практики за управление на е-отпадъка съществуват :

- изхвърляне на ИУЕЕО в контейнерите за битова смет.

- ИУЕЕО се изхвърля на нерегламентираните сметища, които са типични за селата.

- практиката на клошарите, които се възползват от изхвърляните ИУЕЕО в контейнерите за битова смет, като извличат ценните им компоненти, чупейки ги на улицата и оставайки след себе си разпилени ненужните компоненти.

- нерегламентирани практики сред операторите на оползотворяване на ИУЕЕО: при разкомплектоване на ИУЕЕО в самите цехове, при оформянето на статистическите документи на някои от фирмите в бранша.

Колкото населеното място е по-голямо, толкова възможността да се натъкнеш на тях е по-висока. Решенията са изцяло в прерогативите на общините. Те обаче не се крият само в засилването на контрола или провеждането на повече образователни кампании. Повечето общини изпитват трудности при определянето на площадки за временно складиране на ИУЕЕО. Разчита се основно на методите за събиране „От врата до врата“ и „Извозване на старата техника срещу закупуване на нова“. Колкото и да са добре приемани двата метода, те технически не могат да обхванат всички групи желаещи да се освободят от бракуваното си ЕЕО, а това вече е предпоставка за наличието на описаните нерегламентирани практики.

5. Третирането на ИУЕЕО е многокомпонентна, саморегулираща се система. Доброто й функциониране изцяло зависи от пълното сработване на всички звена. Не трябва да се чака, докато някое звено прекрати дейността си, системата трябва да се наблюдава и изучава перманентно. Това ще позволи взимането на правилни решения, водещи до стабилност в работата й.

Двете звена, които най-често получават критики, са контролът и информирането на заинтересованите страни. На преден план при изследването върху различните заинтересовани лица на Националната мрежа се откроява големият брой анкетирани, които не познават системата, дори и сред лица, чиято работа е пряко свързана с тази проблематика. Така като основна слабост на системата се очертава нейното информационно обезпечаване при положение, че средства за това има.

6. Продуктовите такси за управление на електронните отпадъци са определени от законовите разпоредби. Те са задължителни за всеки производител или вносител на дадена стока. Системата допуска свобода при избора на получател на таксата. Производителите и вносителите могат да избират между частните организации за оползотворяване на ИУЕЕО или държавното ПУДООС. Трети вид оползотворяване на продуктовите такси е индивидуалното управление на отпадъка, директно от производителя/вносителя.Таксите трябва да се разходват целево за събиране, транспортиране, обезвреждане на отпадъците и цялостно информационно обезпечаване на системата.

Въпреки това, предоставената от организациите по оползотворяване на ЕЕО информация за изразходването на продуктовите такси е доста уклончива. При ПУДООС политиката е друга - въпреки че по закон продуктовите таксите, събрани от ЕЕО, трябва да се изразходват за третиране на ИУЕЕО, то те се харчат приоритетно, тоест могат да отидат например за строеж на пречиствателна станция, ако това е наложеният от МОСВ приоритет. Липсата на информация по разходването на продуктовата такса е фактор за непрозрачни практики и неправилно управление не е-отпадъка.

7. Законът регламентира практиките на контрол както следва: Министерството на околната среда и водите контролира изпълнението на националната политика и утвърдените програми от него, както и изпълнението им от организациите по оползотворяване на ИУЕЕО. Програмите на лицата, които индивидуално си изпълняват задълженията, се контролират от директора на РИОСВ, инспекцията е и отговорна за правилното начисляване на продуктова такса и своевременното й заплащане. Представителите на държавната агенция по метрология и технически надзор (ДАМТН), както и Комисията за защита на потребителите (КЗП) извършват контрол по отношение на пускането на пазара на ЕЕО. Контролът върху дейностите по оползотворяване се извършва от РИОСВ, на чиято територия е разположена съответната инсталацията за третиране на ЕЕО.

Анализът на националната мрежа поставя въпроса за контролните функции на общините, които се ограничават върху изпълнението на договорите, сключени между тях и предприятията за третиране на ИУЕЕО. Неодобрението към качеството на системата за контрол произлиза както от пропуски в законовата система, така и от пропуски в работата на самите контролни органи. Препоръчва се разширяването на контролните функции на общините, както и да се търси подобрение на системата за контрол чрез активизиране на гражданския контрол.

8. Националната мрежа анализира критично предлагания нов Закон за управление на отпадъците и формулира предложения към него с цел гарантиране управление на електронните отпадъци.

9. Въвеждането на допълнителни разходи за потребителя за изхвърляне на електронния отпадък извън вече заплатената продуктова такса – транспортиране до отдалечена площадка и др – засилват нерегламентираните практики

10. Очакването за заплащане при предоставяне на електронен отпадък е необосновано, тъй като са редки случаите, когато оползотворяващата организация добива от изхвърленото оборудване ресурс, който да надвишава нейните разходи по рециклирането му.

Препоръки:

7. Законът за управление на отпадъците да осигури широк спектър от възможности за предаване на отпадъците от гражданите, с цел постигане на максимална събираемост

8. Регулирането на площадките за електронни отпадъци да не е обвързано с общите устройствени планове на общините (ОУП) поради слабо покритие на приетите ОУП

9. С цел гарантиране здравето на служители и граждани в закона да залегне задължителен регулярен мониторинг от контролните органи по места върху законността на площадките, която да се оценява според ясни и обновени критерии и изисквания към площадките, които да включват задължително ползване на съвременни технологии

10. Обвързване на закона с допълнения и изменения на свързани закони – ЗУТ, ЗБУТ, Закон за защита на конкуренцията, НК.

11. Да се гарантират механизми за предоставяне на прозрачност и отчетност на разходването на продуктовите такси.

12. Процент от продуктовите такси да се използва за фонд за проекти на НПО за информационни дейности и за граждански мониторинг.

13. Законът за управление на отпадъците трябва да предвижда регулация на съществуващите паралелни нелегални дейности по управление на отпадъците – клошарски практики и ръчно извличане на ценни ресурси – с цел интегрирането на всички актьори в законовия цикъл.

Енергия и климат

Участниците в Националната конференция на природозащитните НПО, констатираха, че е необходима ясна държавна политика и визия за дългосрочно устойчиво развитие на България в следващите няколко десетилетия за справяне с климатичните промени и преминаване към нисковъглеродна икономика и енергетика.

България се нуждае от поставяне на конкретни цели за устойчиво развитие в по-дългосрочен план (30-50 години минимум), каквито през последните две десетилетия не бяха ясно поставени от нито едно правителство.

В България прилагането на политиките, решенията и действията на всички нива не са достатъчно съобразени с глобалната динамика на развитие основно обхващащи - социалните, икономическите, технологичните, и екологичните аспекти.

За справянето с промените в климата, предизвикани от човешката дейност и за преминаване към нисковъглеродна енергетика трябва да предвидят ясни механизми за ефективното използване на обществените средства за иновативно развитие на енергетиката и енергийната ефективност, включително и външно финансиране. Динамиката в развитието на технологиите в областта на енергийната ефективност (ЕЕ) и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) налага приоритетно да се предвидят начини за финансиране на научно-приложни и инвестиционни проекти. В тези области все още не съществуват пазарно доминиращи продукти и това може да се използва за технологичен и пазарен пробив в България и извън нея.

Потенциалът на страната ни за бърз преход и справяне с проблемите на национално ниво в тази сфера е огромен, предвид големия брой фактори, като наличие и достъп до все по-ограничени и скъпи природни ресурси; все по-честите проблеми съпътствани от политически и монополни предизвикателства; увеличаващи се заплахи за околната среда; навлизането на нови решения на поносима цена, водещи до независимост на всички нива.

България има шанс да се поучи от вече съществуващите успешни държавни ходове на редица страни, които могат да бъдат внимателно анализирани и след детайлен преглед на специфичните ни условия в момента, може да се набележат конкретни пътища за постигане на пазарен успех в производството в сферата на ВЕИ и ЕЕ.

Изключително важно за България е да се предвидят начини за финансова подкрепа на научните, научно-приложните и инвестиционните предложения. В същото време трябва ясно да се укаже, че с обществени средства не могат да се финансират или индиректно да се подкрепят енергийни проекти на базирани на основата на изкопаемите горива, включително ядрената енергетика и големите хидроенергийни комплекси.

Подходът „отдолу-нагоре” за определяне на пресечната точка на европейските и национални политики и политиките на местно ниво отново не е дефиниран като инструмент за постигане на националните цели, които в крайна сметка трябва да се постигнат от местните общности.

Препоръки

Участниците в конференцията смятат че приоритетно у нас трябва да се набляга на изграждането на малки ВЕИ мощности в урбанизирани територии, без конфликт с околната среда и водещи до енергийна независимост на общности, населени места и фирми и отделни граждани (семейства). С този подход е възможно да постигнем по-високи цели от 16% ВЕИ до 2020 г. (например 25 – 26%), което се основава на мерките и действията на Road Map 2050 на EK, и многото други доклади и проучвания, които ясно затвърждават че е възможно до 2050 г. да намалим емисиите си 95% и да преминем изцяло към алтернативни възобновяеми енергийни източници.

1. Участниците в конференцията смятат че е критично необходимо държавните структури да изработят планове (стратегии) за адаптация на всички нива, но основно земеделие, биоразнообразие, гори, води, човешки дейности и заплахите за хората, като тези планове трябва да включват широко експертно мнение при тяхното изготвяне, срокове за постигане на целите и резултатите в тях, както и период на ревизия и контрол от страна на гражданските структури, бизнеса и научните среди

2. Участниците в конференцията смятат, че България може да направи необходимия преход и бърз скок сега към днешна дата и да пропусне модела базиран на икономическо развитие на изкопаеми горива на развитите страни, като премине изцяло към нови нисковъглеродни технологии и решения на всички нива, което ще направи българската икономика конкурентоспособна, добре функционираща и на поносима цена ще успеем да се справим с предизвикателствата от промените в климата, и да излезем от дълбоката криза обхванала държавата и икономиката през последните две десетилетия. Другата причина това да се случи ще е на базата на нормативни ограничения и стимули от страна на европейските и глобалните структури, и на практика след 10 – 20 години ще трябва да се налага чрез други механизми този преход, като България ще и е невъзможно да постигне тези цели и пак ще се озове на дъното на страните с успешни икономически модели.

3. Участниците в конференцията не подкрепят изграждането на АЕЦ, Carbon Capture and Storage технологии за улавянето на СО2, добива на шистов газ, както и сегашния модел на търговията с емисии не включващ улавянето на СО2 от екосистемите. Тези инвестиции и механизми не дават практически решения за справяне с промените в климата. Освен другото АЕЦ, CCS и добива на шистов газ са скъпи и носят огромни рискове за природата и хората. Търговията с емисии показа огромни слабости и се разглежда като потенциален финансов балон от рода на дот-комите или ипотечния балон.

4. Участниците в конференцията смятат че мерките за повишаване на енергийна ефективност на всички нива сред населението (жилищен сектор, транспорт и т.н.), както и в икономиката са приоритетни, и едва след тях идват плановете за нови ВЕИ мощности или изграждането на ненужни конвенционални мощности, базирани на изкопаеми горива и атомна енергия. Замяната на мощностите на уран, въглища, нефт и газ е процес, който може да се осъществи плавно до 2050 г. и никой не очаква, че това е въпрос на „една нощ“.

Устойчива градска среда

Подобряването на качеството на живота в България е пряко свързано с развитието на градската среда. През последните 20 години устойчивото развитие на градската среда се случва изключително бавно и без особеното желание за взаимопомощ от страна на градската управа.

За да се развива успешно един град е нужно пълноценно взаимодействие между граждански сектор, градска управа и бизнес. Ако някой от секторите не оказва съдействие то и развитието на града започва да куца. Нещо, на което всички ние ставаме свидетели през последните години.

Въпреки че има необходимото познание за посоката, в която да се развие един град, то това развитие така и не се случва или се случва изключително бавно.

Констатации:

• Гражданите участват в обсъждания на градоустройствените планове, но отразяването на тяхното мнение не е задължително и е въпрос на добра воля от страна на администрацията.

• Самите обществени обсъждания се случват едва след като се направят градоустройствените планове.

• Не се информират гражданите за това какво се планира за техния град или район. Всичко се обявява на места, които са трудно достъпни и/или въобще не се знаят от гражданите.

• Липсва желание за промяна на порочните практики в градската управа.

• Гражданите нямат възможност да обжалват градоустройствените планове.

Решения, предложения:

1. Да се провеждат обществени обсъждания за бъдещи промени в градоустройствените планове, преди да се започне правенето на такива. Мнението на гражданите да се взима под внимание при направата на тези планове и това да е ясно регламентирано в закона, а да не зависи от субективната оценка на някой в градската администрация.

2. Предложения за промени в Закона за устройство на територията с цел гарантиране в съда на правото да се обжалват устройствените планове:

• Да се считат за заинтересована страна неправителствените организации с предмет на дейност, свързан с градоустройството, екологията и т.н.

• Да се считат за заинтересована страна гражданите - живущи през улица спрямо предвидено ново застрояване /това право го имаше, но отпадна/

• Да се допускат промени на плановете за вече изградени части от града само след положително становище от проведено обществено обсъждане.

3. Когато се планира развитието на града да се прави с цел запазване на културно историческото наследство и характерния облик на населеното място, чрез изработване на ясни критерии за съответствие за всички елементи на градската среда, включително и озеленяването.

4. Да се осъществи на практика заложената в ЗУТ взаимообвързаност между устройствените схеми и планове, плановете за развитие и бюджетите на общините, за да има реалистични планове с ясна програма за реализацията им. Така ще се ограничи значително необходимостта от непрекъснати промени в тези неприложими градоустройствените планове и ще се намали корупцията, тъй като бивайки нежелани промените в плановете най-често се допускат на тъмно и се реализират посредством корупционни практики. В тази връзка от първостепенна важност е да има отчетност и контрол за изпълнението и прилагането на градоустройствените планове и за сроковете, в които става това.

5. Национална стратегия за развитие – да бъде интегрирана схема от всички останали секторни политики и това да даде препратка към националната комплексна устройствена схема, по градове да се направят обсъждания с хората и да кажат какво искат да се случи с техния град.

6. Главният архитект на всяка една община да декларира, че няма конфликт на интереси и да се следи строго за липсата им.

7. Законът за етажната собственост да бъде променен, така че да бъдат улеснени гражданите да използват покривите на сградите за поставянето на соларни панели, а всички новопостроени сгради да отговарят до максимална степен на характеристиките на пасивни сгради.

8. Общински съвет и събранията на комисии към общината да бъдат максимално отворени за широк кръг от граждани.

9. Да се полагат максимални усилия за запазване на културно историческото наследство на всяка една община. Да се предвиждат достатъчно средства в бюджетите на общините за тази цел.

Участниците в конференцията заявиха готовността и желанието си да участват активно в процесите изграждане на политики, планове и стратегии, както и по контрола на изпълнението им. В областта на устойчива градска среда конкретно бе предложено:

1. Да се търси отчетност и отговорност от министерства и общини за осигурените и разходвани средства за постигане на устойчива градска среда и за всички действия относно изработване и приемане и реализиране на устройствени планове чрез Закона за достъп до обществена информация.

2. Да се търси отчетност и отговорност от браншовите организации и техните представители в различните комисии към министерства и общини чрез Закона за достъп до обществена информация.

3. Да се предлагат от гражданите мотивирани становища и предложения по конкретни проблеми.

4. Да се търсят и изискват мотивирани отговори по становища и предложения на гражданите, както и яснота за причините за одобрението или отхвърлянето им, включително чрез водене на административни дела срещу общини и министерства (основанието за това е чл. 71 от АПК, според който при издаването на общи административни актове като напр. Общите устройствени планове, обсъждането на всички предложения и изясняването на всички обстоятелства е задължително за администрацията).

5. Да се съсредоточат усилия в борба за прилагане в съда на правния интерес на гражданите и организациите, съответстващ на Конституцията на РБ и Конвенцията за защита на правата на човека, независимо от противоречията с това в действащите закони, който са от по-ниско ниво.

Използване на еврофондовете за постигане на устойчиво развитие

България е страната с най-слабо изпозлване на фондовете на ЕС. Страната има много и различни по същостта си проблеми с усвояването на средствата от Европейския съюз. Най-общият е, че не си научихме уроците от предприсъединителния период 2000-2006 г. Все още целта на програмите е управлението и отчитането на проектите, а не резултатът от изпълнението. „Усвояването“ има приоритет в мисленето на всички нива, бенефициентът е „враг“ и „крадец“ по определение.

Процесът на програмиране подпомогна развитието на проблемите, вместо да реши повечето от тях.

Факторите, които най-много пречат на добрата работа със средствата на ЕС в България са огромната бюрократщина, формализмът, политическите игри, пренебрежението към недържавните участници в Комитетите за наблюдение и другите форми на обща работа, липсата на съгласуване на процесите и правилата с бизнеса, гражданите и дори с местните власти.

КОНСТАТАЦИИ

1. Към момента се „усвояват“ около 10% - но реално верифициарните от ЕК са по-малко. До края на периода се очаква да бъдат използване около 20 % при тези темпове и слабости.

2. Наблюдава се скептицизъм, фрустрация, отказ от търсене на европари от страна на бизнеса – и като цяло развитие на евроскептицизма.

3. Огромната власт на правителството и липсата на адекватна териториално-административна децентрализация, както и на единна интегрирана регионална политика като цяло, пречат за ефективното целеполагане, стратегическото планиране и използването на фондовете. По този начин няма реално развитие, камо ли сближаване (кохезия) на регионите към „средното за Европа“ ниво на развитие. Липсата на визия за страната, на национални приоритети и на добре разработени и работещи стратегически документи на всички равнища също водят до посоченяи резултат.

4. Липсва разбиране за същността на еврофондовете като допълващи, като насочващи за постигане на общи цели на ЕС с местен ефект и общностен ефект едновременно. На тези пари често се гледа като на пари, които ще решат всички проблеми.

5. В сегашната администрация има желание за позитивна промяна, но напредъкът е скромен (ИСУН, идеи за намаляване на бюрокрацията). Все още има различно говорене от различните институции по едни и същи теми. По много важното предложение за създаване на единна мега-агениця за управление на всички ОП, няма достатъчно информация и не може да се оцени доколко е добра или не тази идея. Има забавяне в процеса на програмиране за 2014 – 2020 г. От друга страна добрата новина е, че се очаква се по-голям синхрон между процесите на програмиране и на регионалното планиране. Първите информации сочат, че се наблюдава наличието на повече апетитити в битката за очакваните по-малко средства за България през следващия период.

РЕШЕНИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Общият принцип при използването на европейските средства, трябва да бъде: „Обществените средства – само за обществени проекти и за екосистемни плащания“.

1. Препоръките от Доклад – 2010 на КУПФЕС да влязат и като позиции на природозащитните НПО за подобряване работата по използване на европарите.

2. Да бъдат създадени и прилагани критерии за устойчивост на еврофондовете, които да включват:

5. екологичните политики;

6. зелени работни места;

7. подкрепа за ВЕИ и ЕЕ;

8. ЕЕ оценка на всички проекти;

9. зелени обществени поръчки;

10. по-малко на брой и по-фокусирани цели;

11. интегрирано управление на градските и крайградските зони и интегриран подход при финансирането на тези територии.

3. Необходим е всеобхватен граждански мониторинг – от началото на процесите до техния завършек, а не само за конкретни корупционни или други „лоши“ схеми. Сегашното състояние на АФКОС като структура, подчинена на министъра на вътрешните работи е проблематично и пречи за разкриване на корупционни и други „лоши“ практики.

4 За да се избегне повторение на грешките, трябва да се приемат няколко елементарни принципа:

• За следващия период се планират средства, съобразно постигнатото текущо усвояване.

• Децентрализацията на функции по управлението на еврофондовете се разбира еднозначно. Трябва да се дават повече права за управление на програми, мерки и т.н. на партньорите – НПО, бизнеса и т.н.

• Да се допуска финансиране на европроекти, на бенефициенти, съобразено със съществуващия им капацитет, (пропорционално на досега администрираното от тях).

5. Улесняване достъпа на НПО до средствата – опростяване на административните изисквания до минимума в ЕС. В момента државата потиска гражданския сектор, включително чрез прогонване на донорите. Необходимо е да се създаде ресурсен център за развитие капацитета гражданския сектор по проектите.

6. Необходимо е проактивно участие на гражданския сектор в програмирането за 2014 – 2020 г. НПО също трябва да могат да предлагат критериите за участие. Организирането на НПО и комуникацията с отделните минситерства е започнала.

7. Доколкото компаниите за услуги (вкл. и т. нар. „естествени“ монополи) – ВиК, топлофикации, енергоснабдителни дружества, дружества за управление на отпадъци и др. се финансират със средаства на ЕС, ние предлагаме задължителност на принципа „прозрачност срещу пари“. Това означава като минимум:

• широко публично обсъждане на техните общи условия по договорите между тях и гражданите;

• забрана за едностранна промяна на клаузи по договорите;

• публичност на финансите на фирмите-монополисти (местни или регионални);

• публични обсъждания на цените на услугите.

ОВОС

• Съществуващата практика по ОВОС в България е порочна, не отговаря на европейските стандарти по отношение на прилагането на принципа на предпазливост (оценка на риска от вероятни въздействия) и заобикаляне или неприлагане на правилата за осъществяване на обществени обсъждания и консултации.

• Смисъла на процедурата по ОВОС се проваля в най-съществената й част – качествена оценка на положителните ефекти при неосъществяване на инвестиционното намерение (т.нар. нулева алтернатива), както и пълноценното разглеждане на алтернативи относно технологии и местоположение

• Досегашната практика в България докладите по ОВОС, докладите по Екологична оценка и докладите по съвместимост с НАТУРА 2000 да се възлагат от инвеститора на наети пряко от него „независими” експерти е порочна и при специфичните български условия води до узаконена корупция и до необективни доклади в полза на инвеститора. Необходима е промяна на системата и въвеждане на независима структура да потвърждава резултати от оценката на въздействията и риска.

• Проблеми с участието на обществеността – обществени обсъждания – гарантиране на сигурността и достъпа на гражданите, недостатъчен период за консултации и неотчитане на становища подадени по процедурата.

• За по-добра публичност настояваме заседанията на ВЕЕС да са отворени за присъствие, съществено да се увеличи броят на представителите на НПО в различните структури в процеса на вземане на решения по ОВОС.

• Да се анализира досегашната практика на крайно отрицателни решения на ЕК или съда за проекти които са получили положителна оценка от български институции

• Контрол и санкции за изготвилите некачествен ОВОС – изострено внимание от страна на инвеститорите и контролните институции (РИОСВ и МОСВ) относно конфликт на интереси. За прекратяване на тези пороци е наложително ясна формулировка в законодателството на термина „конфликт на интереси” и да се прилагат строги мерки като търсене на наказателна отговорност и възстановяване на изплатените хонорари.

• При несъответствие на предвижданията за въздействие и неизпълнение на условията в Доклада по ОВОС, да се отменят разрешенията чрез нов, специален текст в ЗООС, възстановяване на щетите от инвеститора по з-на за екологичната отговорност.

• Създаване на единен електронен регистър към страницата на МОСВ със текущите процедури, решенията по тях и архив на предишни такива.

Специфични проблеми с Оценките за съвместимост с Натура 2000:



• Докладите за оценка за съвместимост са с лошо качество – практически не отговарят на изискването да представляват документ с научна информация (или изискването за най-добрата научна информация). Обикновено са изцяло субективни в подкрепа на инвестиционното намерение на възложителя на проекта или плана. Избягва се даването на оценка за значителни въздействия чрез отричане наличието на защитени местообитания и видове (без да са проведени необходимите проучвания и да са дадени доказателства) или просто се отричат самите въздействия. Или в краен случай се дава пълна оценка на въздействието, включително и пряко унищожаване на площи от местообитания, но се назовава за „незначително”.

• Злоупотребява се с процедурата за скрининг (предварителна оценка необходимостта от пълна оценка за съвместимост). При проекти и планове явно нуждаещи се от пълна оценка, попадащи в защитените зони върху гори, земи и води, такава не се провежда. Няма ясни критерии и има смесване на понятията „вероятност от въздействие” и „вероятност от значително въздействие”.

• Процедурата за издаване на решение за ОС е предопределена от резултата на доклада за ОС – ако няма отрицателни становища с друго съдържание компетентния орган е длъжен да се съобрази с изводите на доклада за ОС. Компетентният орган няма правомощие самостоятелно да събира научна информация при това положение и е правно ограничен да се съобразява единствено със ДОС. Което пряко влиза в противоречие с изискванията на чл. 6(3) на Директива 92/43, където правомощията за взимане на решение за изцяло в компетенциите на органа и той не е ограничен от никакви външни обстоятелства освен от самите императивни изисквания на директивата.

• Все още разписаните процедури за оповестяване на решенията не са добри - няма единен регистър за оповестяване, всеки РИОСВ си създава собствени правила за оформяне на страниците и места за оповестяване, няма архив на документите.

Карти за природозащита

Картите включително онлайн базираните такива са необходими визуален ресурс за улеснение на гражданите в достъпа им до публична информация за заплахите и процесите по опазване на околната среда в България. Те дават възможност за локализиране на конкреттни природни дадености, екологични проблеми и заплахи, дейности на природозащитни организации и др, както и за по-лесно сигнализиране за установени нарушения до ангажираните държавни администрации.

1. Необходимо е отговорните по темата институции да осигурят проследяемостта на сигналите, подадени от гражданите, включително и чрез онлайн карти.

2. България изостава в поетите ангажименти по изпълнението на Директивата INSPIRE, по силата на която българските институции трябва да осигурят публичен достъп до наличните си картографски дани в единен формат, който достъп да гарантира спазване на изискванията на Закона за личните данни и да позволи генериране на приходи.

3. Участниците в конференцията установиха, че е необходим единен геопортал, който да обединява създадените различни картографски ресурси, включително с връзки към карти, поддържани от НПО и други недържавни заинтересовани страни.

4. Да се потърси начин създаването на карти за природозащитата да се финансира по някоя от оперативните програми.

5. По проект „Екомрежа България – Природозащита чрез работа в мрежа и комуникация по проблеми като опазване на защитени зони, вредни емисии и битови отпадъци” ще бъде създадена интерактивна онлайн екологична карта на България с основна визуална информация по целевите теми. Предвижда се тази карта да бъде осъществена на платформа с отворен код, ще има възможност за непрекъснато допълване и редактиране на съдържанието от регистрираните потребители. Ще има филтрация по „добри” и „лоши” критерии, според която ще се визуализират определени категории обекти.

• Примерни „лоши” критерии:

- Индустриални замърсители: излезли от употреба, настоящи и планирани производствени мощности

- Управление на твърди битови отпадъци: нелегални сметища, планирани депа, планирани или съществуващи съоръжения за управление на отпадъци

- Защитени територии: незаконно построени сгради и др. незаконни дейности

• Примерни „добри” критерии:

- Защитени територии

- Центрове за защита на диви животни

- Еко селища

- Еко пътеки

• Функциите на сайта с картата ще включват:

- подаване онлайн на сигнали за проблеми,

- Възможност за добавяне на разнообразна информация – текст, снимки и видео за локализираните точки по категории,

- Предвижда се и отделна ресурсна секция, в която регистраните потребители ще могат да качват собствено разработен картен материал, достъпен за сваляне от останалите потребители, както и свободен ГИС софтуер.

- Организации, граждански инициативи и потребители ще могат при регистриране да указват по каква тематика работят / търсят помощ. Ще могат да се визуализират върху картата, по този начин бързо и лесно потребители могат да намират конкретни съмишленици по региони.

- Картата ще предлага връзки към всички съществуващи български онлайн картографски проекти, както и към социални мрежи с цел популяризиране.

Изложения от тематични пленарни дискусии



Тематична пленарна дискусия, по която бе достигната съвместна позиция на националната еко конференция, бе сесията по темата „Гражданско участие”. Тази дискусия се радваше на ценния принос на участници от институции и организации извън природозащитния сектор – Министерски съвет на Република България, Институт „отворено общество”, Български център за нестопанско право” и др.

Гражданско участие

По време на сесията беше направен обзор на актуалните нагласи и разбиране на обществеността за гражданското участие, достъпа на гражданите, инициативни граждански групи и НПО, както и по проблемите им в работата с институциите по отношение на адекватните и необходими спрямо реално предоставените възможности за гражданско участие.

Основните акценти в прегледа на състоянието на гражданското общество и участие в България се дадоха през призмата на последни представителни изследвания на Институт „Отворено общество”. Като цяло 52% от анкетираните заявяват недоверие в гражданското общество в страната, което е обяснимо предвид на заявеното силно недоверие на хората към околните като цяло (70% смятат, че трябва да се внимава с тях и само 30% - че на повечето хора може да им се има доверие). Общественото мнение определя на 3-то място като граждански активни представители на гражданското общество „еколозите” (след студентите и пенсионерите), което е изведено 1 позиция по-напред от това на НПО-тата като цяло.

Като форми на „гражданско участие” хората определят с най-висок процент даряването чрез SMS (57,82%) или материални дарения (45,03%), следвани от доброволен труд за облагородяване на средата (41,1%) и/или за определени групи (21,14%) и индивидуални парични дарения (29,11%). Обществените обсъждания заемат сравнително по-задно място в степенуването с 16,13%.

От отговорите за включване в различни форми на гражданско участие с цел заявяване на лична позиция и отстояването й може да се заключи, че е много висок процентът на гражданите, които не са са включвали в подобни (процентът на неучаствалите в никаква форма варира между 65,6% за неучаствали в благотворителна кампания и 95,1% - бойкот). Сред основните форми на участие се забелязва най-висок процент на участие – 31-35% за благотворителни кампании и срещи за решаване на местни проблеми на квартално ниво. Между 12-14% от респондентите потвърждават участие в някаква организирана форма на гражданско участие, като членство в НПО (вкл. доброволчески организации), неформални клубове, подписване на петиции, др. Също положително е, че едва 11,2% от респондентите заяват, че не биха предприели действия към нито една обществена институция.

57,1% от анкетираните смятат, че гражданското общество има ограничено влияние върху обществените процеси и 31,4% - че упражнява известно влияние. 69% са на мнение, че гражданските организации нямат влияние при определяне на политиките на европейско и национално ниво, а 46,3% - и при определяне на политиките на местно ниво.

Изводите от изследването поставят сред основните акценти разпознаването на различни неформални групи (и не толкова на НПО) като автентичните представители на гражданското общество. Те слагат на дневен ред преобладаващото разбиране за гражданско участие под формата на граждански дейности без реална ангажираност и практическо участие. Наблюдава се и секторна тенденция за развитие на експертност без представителност или обратното. Отворен остава един от най-важните въпроси – доколко гражданските организации (не) се включват в обществените процеси и по този начин.

Бяха представени разработените от Министерски съвет Стандарти за провеждане на обществени консултации като рамка за осъществяване на консултации и включване на обществеността и отвореността към онлайн съгласуване на различни стратегически документи и политики с обществеността (www.strategy.bg). Въпреки, че стандартите представляват един много положителен опит за насърчаване на гражданското участие и определят различни форми на консултации с обществеността, за съжаление в момента те нямат задължителен характер за прилагане от всички министерства и други държавни структури. Това води до несигурност на използваните механизми и прилагани стандарти в работата с обществеността, което от своя страна е свързано с невъзможността на гражданите да са информирани и да се включват - пълноценно и навреме.

Като някои от основните проблеми и трудности до момента за успешно достигане и включване на обществеността и в работата на екологичните НПО и инициативни граждански групи с институциите бяха очертани следните:

1. НПО трябва да работят по-активно с медиите за по-голяма чуваемост на успехите и проблемите, както и за привличане на повече граждани в процесите на участие.

2. Променливата обществена среда и същевременно консервативната и неотчитаща динамиката в обществото рамка на работа на държавните институции изискват от НПО много идеи, непрекъсната работа и капацитет за решаване на проблемите в сферата на околната среда.

3. Подобряване на активността на НПО по отношение на взаимодействие с институциите и привличане на повече граждани за участие.

4. Подобряване на координацията между самите НПО – както по обмен на информация, експертен обмен на мнения и включване в различни форми за гражданско участие.

5. Все още механизмите за включване и отчитане мнението на НПО и граждани в работата на държавни институции (участие както на експертно, така и на консултативно или чисто наблюдателско ниво като граждани) остават ограничени, недостатъчно модернизирани и прозрачни, недемократични и негъвкави.

6. Голямо е разнообразието в използваните от различните институции механизми за комуникация с гражданите. Липсата на съвременни, ясни, бързи и ефективни механизми за включването им – вкл. неотчитане и неизползване възможностите на съвременните информационни технологии - води до забавяне, обезсмисляне и обезсърчаване интереса и доверието на гражданите за комуникация и взаимодействие с институциите.

7. Често гражданските организации стават жертва на забавяне и пропускане на възможности за участие поради недобрата и ненавременна комуникация от страна на институциите, както и поради липса на координация между структурите на дадена институция или между отделни институции.

8. Необходимо е да се създадат механизми за активно и демократично включване на представителите на НПО, инициативни граждански групи и гражданите в правенето на политики, а не единствено в последващите процеси на тяхното изпълнение и мониторинг.

9. Необходимо е осъвременяване и актуализиране на Закона за нормативните актове по отношение на механизмите за информиране на гражданите, събиране и отчитане на тяхното мнение.

10. Запазва се формалният подход на институциите за провеждане на обществени консултации по различни стратегически важни планове, програми, др. Много кратки и нереалистични са сроковете за консултации с обществеността, вкл. предварително запознаване с документи и информация, а държавните институции не предоставят обратна връзка за това как е отчетено нейното мнение по различни поставяни за дискусия въпроси

11. Наблюдава се негативна тенденция институции да отказват отчитане интересите на гражданите и да не дават достъп до информация или участие в даден процес, с аргумент, че гражданин, гражданска група или НПО „нямат правен интерес” за случаи, касаещи защита на правото на чиста и здравословна околна среда.

Предложенията и искания, около които се обединиха представителите на екологичните НПО за преодоляване на изброените по-горе проблеми, са:

• Да се осигури достъпът и участието на НПО и гражданите в процесите на създаване на политики.

• Да се подобрят процедурите, времето и достъпа до участието на НПО и граждани в обществени дискусии и консултативни процеси по отношение изпълнението и последващ контрол и мониторинг върху изпълнението на политики и работата на администрацията.

• Разработените от Министерски съвет правила за обществени консултации да се подложат на обществено обсъждане и след това да се приемат и прилагат задължително от всички структури на държавната администрация с НПО и граждани, за да са единни, прозрачни и демократични, като вкл. предвиждат механизми за гарантирана обратна връзка към гражданите (напр. да се предоставят удачни и съвременни методи на информирането им, като напр. RSS, ел. съобщения по мейлинг листи, др.) Задължителният им характер е необходимо да се разпише в предстоящия Закон за нормативните актове.

• Да се създаде тематичен прозрачно управляван фонд за подкрепа усилията на НПО за опазване на българската природа, който да подпомага и подобрява капацитета на гражданския сектор за опазване на природата.

• Да се създадат прозрачни контролни механизми, включващи гражданите както за ефективността от работата на администрацията (на експертно и гражданско ниво), така и върху независимостта и дейността на правораздавателните органи.



Процеси и актьори в природозащитната общност



Тематична пленарна дискусия, по която в рамките н а националната еко конференция не бе достигната съвместна позиция, бе сесията по темата „Процеси и актьори в природозащитната общност”. Инициирано е вътрешно обсъждане на общността по темата, за основа на което служи представения на пленарната сесия дискусионен авторски материал на Павел Антонов, учредител и член на УС на БЛ (вж. Анекс 3). Дискусията продължава на интернет адрес: http://www.bluelink.net/index.shtml?x=43367





Заключение

Участниците в националната конференция на природозащитните организации „Еко мрежа България” настояват горните констатации и препоръки да бъдат взети предвид при разработването и осъществяването на държавните политики и инциативи.

Участниците в националната конференция ще представят настоящите изводи и препоръки за опазване на околната среда в България пред държавните институции (включително, но не само ресорните комисии към НС, МС, МОСВ, МЗХ) с цел постигане на по-голямо гражданско участие, прозрачност и демократичност при вземането на управленски решения, свързани с екологичната политика на РБ. Решенията от националната коференция ще бъдат разпространени и сред медии, заинтересовани социални и обществени партньори на национално и международно ниво, за да генерират обществен интерес, дебат и гражданска ангажираност в процесите по темите, разработени в този документ.

Представителите на организациите от екологичната общност ще продължат да работят за устойчиво развитие на България и съхраняване на природното й богатство. Настояваме за застъпване на изложените тук препоръки в държавните политики, като ще участваме активно в обсъждане, подпомагане на общественото информиране, оперативно разработване и обществено обсъждане по гореизброените проблеми.

АНЕКСИ

АНЕКС 1. Списък участници:

Александра Кайджийска Коалиция за устойчиво ползване на Европейските фондове

Александър Дунчев АПБ

Александър Първанов Асенов Черноморска мрежа на НПО

Алексей Константинов Жалов Българска федерация по спелеология

Ангел Сираков МС - Централно координационно звено за управление на средствата от ЕС

Андрей Ковачев СДП Балкани

Апостол Стойчев Стойчев Асоциация за Стратегическо Управление ДЕЛФИ

арх. Калина Тодорова Павлова Обществен център за околна среда и устойчиво развитие

Ася Кавръкова Институт "Отворено Общество"

Божидар Димитров Клуб Вода

Борис Хотинов Граждани за Рила

Борислав Сандов Българска Асоциация Биопродукти

Боряна Шивачева Общност на софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за зелена София”

Валентина Христова Спасова Клуб Отворено общество –Плевен

Ваня Рътарова БДЗП

Велислава Джамбазова Асоциация на студентите по урбанизъм

Венелина Величкова Българска фотоволтаична асоциация

Венелина Желязкова Бербенкова Сдружения „Клуб Екоравновесие”- Добрич и „Белият бряг”- Балчик

Венцислав Василев Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа – клон България

Вера Стаевска Блулинк

Вера Шрайнер IFL, Лайпциг

Весела Тончева Общност на софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за зелена София”

Веселин Дробенов Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа – България

Веселина Кавръкова ВВФ България

Владимир Иванов Блулинк

Върбан Москов БАЕСТ

Габриела Петрова Зеленика, Зада остане природа в България

Генади Кондарев ЕС „За Земята“

Георг Тупарев

Георги Ангелов Стоянов ДНП Центнрален Балкан

Георги Гушлеков Съвет на европейските научни и културни общности

Георги Стефанов ВВФ България

Герасим Герасимов Швейцарско посолство

Гергана Йорданова Костуркова Софийско Гражданско Сдружение „Щастливеца”

Даниел Костов Екологика / Тонер Дайрект

Даниел Попов Информационен и учебен център по екология

Даниела Стоянова Божинова Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива

Делчо Делчев Сдружение Трансформатори

Деница Петрова За Земята

Деница Радоева Тонер Дайрект

Денница Кюранова Общност на софийски граждански сдружения – Инициатива „Граждани за зелена София”

Десислава Александрова НБУ

Диана Петрова Проданова НБУ

Диляна Даскалова IFL, Лайпциг

Диляна Цингилева Информационен и учебен център по екология

Димитрина Минчева Ботева Фондация Информация и природозащита

Добринка Ялнъзова ЕКО НОРД

Донка Калчева Българско Каяк Общество

Дончо Иванов Иванов Гражданско сдружение „Хармония”

доц. д-р инж. Ботьо Захаринов „АГРИЯ” АД – Пловдив, НОВ Български Университет"

Драгомир Константинов КУПФЕС

Емилия Владова Палакарчева Сдружение „Екофорум за устойчиво развитие”

Жечко Йорданов Национална Асоциация Зелена Сьрница

Живко Богданов ВВФ България

Жулиета Сирил Июджи НБУ

Ивайло Хлебаров ЕС За Земята

Илия Тодоров Чернев Сдружение”Чурика” - Собственици на гори и пасища по Мурсалица/Перелик ; Турист. дружество”Перелик” Широка лъка

Илиян Иванов Ашков Асоциация за доброволческо сътрудничество - София

Илиян Иванов Илиев Обществен център за околна среда и устойчиво развитие /ОЦОСУР/

Ина Димитрова Генчева АЛИАНС ЗА ОКОЛНА СРЕДА

Инж. Димитър Иванов Европейски институт по труда

Катерина Раковска ВВФ България

Кирил Ташев ИАГ

Клаудия Домел DBU

Климентина Денева МОСВ

Костадин Катранджиев НБУ

Красен Петров Инеко

Кристина Димитрова Да спасим Иракли

Кристина Стефанова Тодорова НБУ

Кристиян Гайзелман IFL, Лйпциг

Латинка Топалова-Жежиха Дирекция Национален парк Рила

Лидия Атанасова Арсова Екосвят Родопи - Смолян

Любен Панов - програмен директор Български център за нестопанско право

Любомир Попйорданов БААТ

Любомира Колчева Фондация „ЕкоОбщност”

Маргарита Владимирова Ваклинова Фондация „Детето и природата”

Маринела Заркова Национално сдружение на общините в република България

Марк Босани Коалиция за климата - България

Мартин Иванов Международно дружество „Елиас Канети”

Матиас Хьопфнер Послолство на федерална република Германия

Мая Ненова Бурова Русенски университет „Ангел Кънчев”

Мая Станиславова Международно дружество „Елиас Канети”

Меглена Плугчиева Парламентарна комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Милена Димитрова Информационен и учебен център по екология

Мирослава Ракьовска НБУ

Митка Пенкова Георгиева „Усмивка”

Надя Василева Бонева Българска платформа за международно развитие

Наталия Димитрова Блулинк

Невена Ангелова Маджарова Клуб на нестопанските организации

Недялка Жулева ИТ КОНСУЛТ

Нели Митева Сдружение „Екомисия 21 век“

Николай Благоев Петров НБУ

Николай Петров

Николай Янков Сиджимов Асоциация на еколозите от общините в България - АСЕКОБ

Нина Байкова Сдружение „Добърско”

Павел Антонов ЕКО-КЛУБ 2000

Павел Иванов МС на Република България

Перуз Егикян Блулинк

Петко Ковачев Институт за зелена политика

Петко Цветков Българска фондация "Биоразнообразие"

Петя Шереметова Българска фондация "Биоразнообразие"

Пламен Атанасов Фондация "Зеленика"

Пламен Димитров Борисов Национално движение "Екогласност"

Пройчо Иванов Караиванов Българско сдружение за честни избори и граждански права-Национална асоциация

Проф. Др. Мария Златева Intereko21

Ради Янков Радев Сдружение „ЕКОФОРУМ”

Радослав Христов Станчев Изпълнителна агенция по околна среда

Радостина Петрова Фондация „ЕкоОбщност”

Рашид Рашид Асоциация за устойчива градска околна среда"

Светла Христова Скантек ЕООД

Светослав Герасимов Цветков Съюз за защита на природата (СЗП)

Славей Христова Сдружение "Болкан Асист"

Снежка Каратотева Блулинк

Стефан Здравков Фондация „Искър”

Стилияна Юнакова Сдружение „Болкан Асист

Тодор Методиев Димитров Сдружение „ За земите на буховци”

Тодор Славов За Земята

Тодор Тодоров ЕС "За земята"

Тома Белев Асоциация на природните паркове

Улрих Боес Association for Geospatial Information in South-East Europe

Улрих Ерман IFL, Лайпциг

Христо Николов СНЦ Зелени Балкани

Христо Николов Федерация на Природозащитни Сдружения „Зелени Балкани”

Цветелина Иванова Милчева Ре – Верк БГ ООД

Цветелина Христова Цветкова НБУ

Юлиян Иванов Дюлгеров Сдружение “ОПОРА на младите хора”

Юлияна Лазова IFL, Лайпциг

Юрислав Чарийски ЕКО НОРД

Янина Танева Фабрика за идеи

АНЕКС 2. Списък презентатори и фасилитатори от дискусиите:

Защитени зони

Катерина Раковска (ВВФ България) – презентатор,

Тома Белев (АПБ) - фасилитатор

Битови отпадъци

Ивайло Хлебаров (За Земята) - презентатор,

Илиян Илиев (ОЦСУР) - фасилитатор

НПО избори

Вера Стаевска (БлуЛинк) – презентатор

Любомир Панов (БЦНП) – фасилитатор

Българо-швейцарска програма за сътрудничество – Герасим Герасимов (презентатор)

Промишлени замърсявания

Даниел Попов (ИУЦЕ) – презентатор

Веселин Дробенов (РЕЦ за ЦИЕ-България) – фасилитатор

Управление на природни ресурси

Веселина Кавръкова (ВВФ България) – презентатор

Живко Богданов (ВВФ България) – фасилитатор

Приоритети за околна среда за програмен период 2014 – 2020

Драгомир Константинов (КУПФЕС) – презентатор

Илиян Илиев (КУПФЕС) – фасилитатор

Процеси и актьори в природозащитната общност

Павел Антонов (БлуЛинк)- презентатор, Милена Димитрова (ИУЦЕ) – презентатор , Петко Цветков (БФБ) – фасилитатор

Гражданско участие, механизми за участие при вземането на решения

Ася Кавръкова (институт „Отворено общество”), Павел Иванов (МС, дирекция „Стратегическо управление и планиране”) - презентатори,

Любомира Колчева - фасилитатор

Електронни отпадъци

Илиян Илиев (ОЦОСУР) – презентатор

Вера Стаевска (БлуЛинк) – фасилитатор

Енергия и климат

Георги Стефанов (ВВФ България) – презентатор

Деница Петрова (За Земята)– фасилитатор

Устойчива градска среда

арх. Калина Павлова (ОЦОСУР) – презентатор

Пламен Атанасов (фондация „Зеленика”) – фасилитатор

Използване на еврофондовете за постигане на устойчиво развитие

Петко Ковачев (ИЗП) – презентатор

Драгомир Константинов (КУПФЕС) – фасилитатор

ОВОС

Веселин Дробенов (РЕЦ за ЦИЕ-България), Андрей Ковачев (СДП „Балкани”) – презентатори

Даниел Попов (ИУЦЕ) – фасилитатор

Карти за природозащита

Диляна Цингилиева (IfL), Улрих Боес (AGISEE) – презентатори

Юлияна Лазова (IfL) - фасилитатор