Какво е за нас Деветашката пещера?

По повод , общественият дебат относно използването на Деветашката пещера край с.Деветаки, Ловешко, бъдещи общи действия , ето малко обобщена информация определяща значимостта на пещерата като част от нашето природно и културно-историческо наследство!

Деветашката пещера е разположена на 1,5 km северозападно от село Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.

Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Входът има полуелипсовидна форма и е с размери 30х35 m. Галерията се разширява и образува значителна по площ и обем входна зала , осветена от 7 отвора (наричани от местното население “окната”). Залата заема покрито място с площ от 25 000 кв. метра, а максималната височината на тавана достига до 58 m при окното "Кошерището". Най-голямото "окно" с размери 73 х 48 m е "Киликът" с височина 51 m. Обемът на залата е приблизително 600 хил. m3, което я прави съизмерима с големите зали в света. На места водният поток образува различни по-големина и дълбочина езера. Температурата на водата е 9 -13oC.

Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж. Бейкър. Проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Проучвана биоспелеологично от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III на 02.02.1924 г. и Д. Илчев и цар Борис III през октомври 1924 г. и септември 1925 г., а в по-ново време от А. Попов, П. Берон, Т. Иванова и други . биоспелеолози.

В периода 1925-28 г. няколкократно е проучвана от инж. Павел Петров. Същият със саморъчно направени дървени лодки прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Сондажни разкопки са правени от В. Миков през 1927 г. През 1950 и 1952 г. в пещерата се провеждат мащабни археологически разкопки под ръководството на В. Миков и Н. Джамбазов. Разкрити са културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи - среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и римското владичество.

Актуалната карта е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З. Илиев, Ц. Остромски, И. Тачев, Ст. Петков, М. Златкова, Н. Милев и други пещерняци от София. В периода 1998-99 г. в нея са проведени редовни археологически разкопки под ръководството на В. Гергов.

Счита се, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена и народи, населявали нашите земи. Във връзка с това, през 1967 година пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение. Защитена със заповед 238/7.06.1996 година с площ 14.1 хектара (Д. вестник бр. 55/1996 г).

Деветашката пещера има интересна пещерна фауна. Тя е представена от 21 вида животни. От тях троглобионти или стигобионти са: Niphargus bureschi (Amphipoda), Trichoniscus tenebrarum (Isopoda), Lithobius tiasnatensis (= popovi)(Chilopoda). Освен това тя е идно от най-големите местообитания на прилепи в България. Проведеният мониторинг на популацията на прилепи в пещерата дава следните резултати :

Вид прилепи Време на местообитание Установен брой Година

Miniopterus schreibersii Целогодишно 37500 2010

Myotis capaccinii Целогодишно 3000 2002

Myotis myotis/blythii Отглеждане на малките 2500 2010

Nyctalus noctula Зимен сън 2000 2010

Rhinolophus ferrumequinum Зимен сън 500 2004

Rhinolophus hipposideros Зимен сън 3 2001

Видовият и количественият състав на прилепите в пещерата я определят като местообитение от европейско значение. Въз основа на биологичното си разнообразие, Деветашката пещера е включена в мрежата на защитените теретории НАТУРА 2000 – Деветашко плато BG0000615 and BG0002102.