НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ
"ЕКО-МРЕЖА БЪЛГАРИЯ"
ОБОБЩЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
София,13-14 Май 2011г,ИНТЕРПРЕД СТЦ
24.02.2011 г.
МОСВ се усуква за Башовишки печ
Вчера 23 февруари 2011 г. , след почти 5-месечно чакане и внесена жалба, Българската федерация по спелеология се получи отоговор от МОСВ на сигнално писмо относно опазването на пещерата "Башовишки печ" край с.Орешец, Видинско. Без да коментираме съдържанието на писмото, предоставяме на вниманието на обществеността отправеният отговор:
"До
Г-жа Евдокия Манева
Заместник - Министър на околната среда и водите
Т у к
Копие: РИОСВ - Монтана
ОТНОСНО: Опазване от разрушение на пещерата Башовишки печ, край с.Орешец от кариерата за добив на варовици от «Печ» в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, обл. Видин
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАНЕВА,
Във връзка с Ваше писмо Изх. №48-00-1314/14.02.2011, Ви изпращаме допълнително исканата от Вас информация състояща, се от карта на разположението на пещерата Башовишки печ в контекста на защитена територия „Западна Стара планина и Предбалкан” – BG0001040 и площта на концесия за добив на варовици от находище „Орешец” – „ПЕЧ”.
Въз основа на Вашето писмо под цитирания номер, заявяваме следното:
Недоумение буди проявените от МОСВ формализъм и инертност по отношение на поставения от нас въпрос. Твърденията, че от предоставената от нас информация не може да се определи точното разположение на пещерата спрямо концесионната площ са абсолютно несъстоятелни предвид на обстоятелството, че на предоставените Ви в приложение на наше писмо (Вх. №48-00-1314/08.10.2010 г.) карто-схеми точно и ясно са отразени проекциите на пещерата върху терена на концесията.
Позволяваме си да твърдим, че писмото Ви има формален характер и показва безсилието на МОСВ да реши проблем, който само си е създало.
По необясними за нас причини, при изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) не е взето предвид наличието на пещерата Башовишки печ и от формална гледна точка са създадени предпоставки за унищожаването й. Недопустимо е в резултат на проявената небрежност и недоглеждане да се допусне това!
Разполагаме с всички документи, свързани с дейността на концесията! Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата, при което най-малко 1/3 от нея ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия.
Обръщаме Ви внимание също така върху факта, че през м. октомври м. г. в Изпълнителната агенция по околната среда и водите, респективно РИОСВ – Монтана, е постъпил формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитания, отнасящ се до пещерата „Башовишки печ”. В графата „Съществуващи потенциални заплахи за местообитанието”, съставителите категорично са подчертали, че „най-голяма заплаха за пещерата е развитието на кариерата” и необходимостта от промени на концесионния договор!
Със съжаление установяваме липсата на съгласуваност между структурите на министерството, което в конкретния случай е в ущърб на българската природа.
Бихме желали да ви уведомим, че възнамеряваме да информираме по подходящ начин българската и европейска общественост, както и европейските институции за проблема и липсата на адекватни мерки от страна на ведомството за неговото разрешаване. Същевременно ще организираме национална и международна кампания за защита на пещерата от унищожение !!!
Използваме случая да Ви напомним, че все още не сме получили отговор на поставените в писмото ни (Вх. .№48-00-1314/08.10.2010 г.) въпроси, а именно:
1. Ще допусне ли МОСВ да бъде унищожена една от най-значимите български пещери?
2. Ще поиска ли МОСВ от концесионера разработването и изпълнението на алтернативен проект за добивна дейност на кариерата, при който пещерата да попадне извън контура на добива?
3. Кога МОСВ ще предприеме практически мерки за актуализирането на съществуващия проект на Закон за пещерите или разработването на нов такъв?
Приложение:
1. Карти на района и кариерата с проектирани върху тях контурите на пещерата и
географските й координати - 2 бр.- 2 стр.
2. Формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитание – 1 бр. - 3 стр.
Заместник-председател: (п) Алексей Жалов"
"До
Г-жа Евдокия Манева
Заместник - Министър на околната среда и водите
Т у к
Копие: РИОСВ - Монтана
ОТНОСНО: Опазване от разрушение на пещерата Башовишки печ, край с.Орешец от кариерата за добив на варовици от «Печ» в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, обл. Видин
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАНЕВА,
Във връзка с Ваше писмо Изх. №48-00-1314/14.02.2011, Ви изпращаме допълнително исканата от Вас информация състояща, се от карта на разположението на пещерата Башовишки печ в контекста на защитена територия „Западна Стара планина и Предбалкан” – BG0001040 и площта на концесия за добив на варовици от находище „Орешец” – „ПЕЧ”.
Въз основа на Вашето писмо под цитирания номер, заявяваме следното:
Недоумение буди проявените от МОСВ формализъм и инертност по отношение на поставения от нас въпрос. Твърденията, че от предоставената от нас информация не може да се определи точното разположение на пещерата спрямо концесионната площ са абсолютно несъстоятелни предвид на обстоятелството, че на предоставените Ви в приложение на наше писмо (Вх. №48-00-1314/08.10.2010 г.) карто-схеми точно и ясно са отразени проекциите на пещерата върху терена на концесията.
Позволяваме си да твърдим, че писмото Ви има формален характер и показва безсилието на МОСВ да реши проблем, който само си е създало.
По необясними за нас причини, при изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) не е взето предвид наличието на пещерата Башовишки печ и от формална гледна точка са създадени предпоставки за унищожаването й. Недопустимо е в резултат на проявената небрежност и недоглеждане да се допусне това!
Разполагаме с всички документи, свързани с дейността на концесията! Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата, при което най-малко 1/3 от нея ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия.
Обръщаме Ви внимание също така върху факта, че през м. октомври м. г. в Изпълнителната агенция по околната среда и водите, респективно РИОСВ – Монтана, е постъпил формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитания, отнасящ се до пещерата „Башовишки печ”. В графата „Съществуващи потенциални заплахи за местообитанието”, съставителите категорично са подчертали, че „най-голяма заплаха за пещерата е развитието на кариерата” и необходимостта от промени на концесионния договор!
Със съжаление установяваме липсата на съгласуваност между структурите на министерството, което в конкретния случай е в ущърб на българската природа.
Бихме желали да ви уведомим, че възнамеряваме да информираме по подходящ начин българската и европейска общественост, както и европейските институции за проблема и липсата на адекватни мерки от страна на ведомството за неговото разрешаване. Същевременно ще организираме национална и международна кампания за защита на пещерата от унищожение !!!
Използваме случая да Ви напомним, че все още не сме получили отговор на поставените в писмото ни (Вх. .№48-00-1314/08.10.2010 г.) въпроси, а именно:
1. Ще допусне ли МОСВ да бъде унищожена една от най-значимите български пещери?
2. Ще поиска ли МОСВ от концесионера разработването и изпълнението на алтернативен проект за добивна дейност на кариерата, при който пещерата да попадне извън контура на добива?
3. Кога МОСВ ще предприеме практически мерки за актуализирането на съществуващия проект на Закон за пещерите или разработването на нов такъв?
Приложение:
1. Карти на района и кариерата с проектирани върху тях контурите на пещерата и
географските й координати - 2 бр.- 2 стр.
2. Формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитание – 1 бр. - 3 стр.
Заместник-председател: (п) Алексей Жалов"
31.01.2011 г.
Добивът и търговията на "кари" трябва да се спре безусловно
„Кари” се наричат особен вид естествени варовикови образувания. По смисъла на Закона за подземните богатства (Чл.2(1)1.6 и §1, т.33 от Допълнителните разпоредби) те попадат в категорията „скалнооблицовъчни материали” ( естествени седиментни, магмени или метаморфни скали и скални разновидности с изразен рисунък и декоративни качества). Подземните богатства са изключителна държавна собственост (Чл.3 (1). Действията по събирането (добива) , складирането и търговията с естествените варовикови образувания „кари” представляват административно нарушение по смисъла на чл.93, ал.1 от Закона за подземните богатства!
| Кари, кари мястото ви не е тук, а сред природата |
От 2002 г., с писмо изх.№ 17/02.2002 до РИОСВ – Плевен, сигнализираме за първи път орган Министерството на околната среда и водите за неправомерен добив на естествените варовикови образувания „кари” в района на с.Карлуково, Ловешка обл. В последствие, с наши писма №54/12.06.2003, 45/30.08.2004, 49/03.11.2004 до неколкократно сме сигнализирахме МОСВ за това, че добивът и търговията с кари продължава, разраства се и придобива застрашителни размери. През 2003 година сезирахме и Окръжната прокуратура Ловеч за това тревожно явление. Сигналът беше изпратен на препратен на районната прокуратура –Луковит по компетентност на разпореждане. Беше установено, че според българското законодателство добивът неправомерният добив на кари не се преследва от НК , а представлява административно нарушение. Компетентните държавни органи във лицето на МОСВ и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прявиха безпрецедентна колебливост и пълно безсилие и не санкционираха нарушителите на закона – онези които добиват кари и осъществяват търговия с тях. Липсата на всякакви мерки за пресичане на тази унищожителна дейност и толерирането на търговията допринесе за безконтролното и разширяване.
![]() |
| Едно от многото места в и около София, където се търгува с кари |
![]() |
| Декорация на едно софийско заведение с кари |
| Карите - "хубава" оградка на софийска градинка |
Така се продават кари край с-Петревене, Ловешко
Безхаберието на отговорните за опазването на подземните богатства институции по отношение на неправомерния добив и търговията с кари е недопустимо и престъпно и по отношение на българската природа. Карите са неотделима част от карстовите ландшафти и елемент от карстовата гео-еко система. За това мястото им е там, където та са образувани и никъде другаде!
За това настояваме, съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да бъдат взети бързи, компетентни, адекватни и решителни мерки за пресичане на неправомерния добив и търговията с кари.
Настояваме, още отговорните институции да разпоредят незабавни санкции срещу нарушителите на Закона за подземните богатства. Според нас е необходимо, също така да бъдат санкционирани, по установения законов ред, изкупвачите и крайните търговци на кари!
![]() |
| Край гр.Враца също търгуват с кари |
![]() |
| В мрежата обявите за продажба на кари нямат край |
Етикети:
екология,
карст,
опазване на природата,
спелеология
29.11.2010 г.
10.10.2010 г.
Пещерата "Башовишки печ" пред унощожение!
На път е да бъде унищожена още една българска пещера!
Кариерите заплаха са пещерите в България !
Спелеолозите искат Закон за защита на пещерите!
Пещерата «Башовишки печ” в землището на с.Орешец, община Димово, Видинска обл. е водна пещера с дължина от около 3300 m. Изцяло картирани са 1290 m. от проучената й дължина. Пещерата е сред най-дългите пещери у нас. През нея протича подземна река с дебит около 8 l/s , а самата тя представлява периодичн извор с максимален дебит в порядъка до 3000 l/s. Известната фауна от пещерата е: стигобионтът Niphargus pecarensis (Amphipoda) и троглобионтната мокрица Trichoniscus bononiensis (Isopoda). Тя е периодично местообитание на прилепи. Пещерата е образувана в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище „Орешец”, където концесионера СК-13 ПЕЧ”АД ще добива варовици в продължение на 25 години.
При изготвянето на изискващите се отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОВОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) компетентните органи не са взели в предвид съществуването на пещерата. Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата при която тя ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия. За пореден път липсата на съгласуваност между държавните институции излезе наяве!
Подобен, но още по брутален, е случаят с пещерата „Гълъбарника” край с.Кунино, Врачанско. Тя е обявена за природна забележителност с площ 3.5 хектара със заповед No.1799 от 30.06.1972. Според заповедта, „около пещерата се забранява разкриването на кариери за камъни, пясък или пръст, с което да се поврежда и изменя естествения облик на местността, включително и на водните течения”.В противоречие с тази забрана, компетентните държавните органи са допуснали не само разкриването на кариера за добив на варовик , но и попадане на пещерата в обсега на концесионната площ. Единствено съвестното отношение на концесионера спаси Гълъбарника от унищожение!
Дали подобно нещо ще се случи с концесионера на кариера „Нановица” край гр.Ябланица, на чиято територия попада пещерата „Нановица” - една от големите, а и красиви български пещери?
Ние питаме! Ще допуснат ли Министерството на околната среда и водите и природозащитните организации у нас да бъде унищожена поредната българска пещера?
Крайно време е законодателната и изпълнителната власти на страната да вземат спешни мерки за разработването и гласуването на Закон за опазване на пещерите! Проект за такъв ими. Макар и да не е съвършен, той вече 6 години „събира прах” в архива на българския парламент!
Какво още чакате господа? Нима искате да лишим нашата земя от 6-те хиляди пещери, с които ни е дарила природата?
Алексей Жалов Тел.0887745207
28.04.2010 г.
Мнението на един специалист относно Закона за пещерите
В брой 3 на в-к “Ехо” е публикувано интервю с г-н Венцислав Удев, озаглавено “Големите лъжи на БФСп за пещерите”. В него се обсъжда проектозакона за пещерите, внесен за обсъждане в 40-то Народно събрание от депутатите Петър Берон и Георги Божинов и приет на първо четене, като са изписани твърде тежки думи по адрес на създателите му. От позицията на специалист по карста и пещерняк с четвъртвековна практика, бих искал да обърна внимание на някои неточности в изложеното от г-н Удев, както и на някои проблеми в опазването на нашите пещери.
Изпълнителният секретар на БТС е споделил вижданията си, че закона за пещерите трябвало да обхване карста и карстовите образувания. Подчертано е, че: “Затова ние от БТС, нашите туристически дружества, ще настояваме за истински закон, изготвен със съдействието на всички заинтересовани страни и подложен на публично обсъждане. Закон, който разглежда пещерите като част от карста и карстовите територии в РБългария.”, както и “...този закон трябва да обхване карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.”. Искам да напомня, че пещерите съвсем не е задължително да са карстови. В нашата страна има вулкански пещери, както и такива с тектонски произход. Означава ли това, че ако се приеме Закон за карста и карстовите образувания (какъвто, между другото, няма никъде по света), въпросните пещери с висока геоморфоложка и историческа стойност ще бъдат оставени на произвола на съдбата?
В интервюто е споменато, че Българската федерация по спелеология лъже, посочвайки свои 900 члена, организирани в 35 пещерни клуба. Според Венцислав Удев през 80-те години пещерняците в България били около 900 човека, а сега само 150. БФСп може най-добре и аргументирано да се защити от тези твърдения, но по личните ми спомени от 80-те години, пещерните клубове в България бяха около 60, а организираните в тях пещерняци – до 3000 души.
Не разбирам защо г-н Удев опитва да противопостави пректозакона за пещерите на стопанисваните от БТС шест пещери? Според мен никакво противоречие няма. Всред благоустроените пещери в България има такива с грижовни стопани, които развиват и подобряват инфраструктурата на обектите. Твърдения, че прозирали интересите на шепа хора, а целта била “да се отнемат години наред стопанисвани от БТС обекти” са абсолютно безпочвени и в интервю, дадено от сериозен човек, би трябвало да се посочат какви интереси и за каква шепа хора става дума. В противен случай се хвърля с лека ръка сянка на съмнение върху труда на достойни и почтени хора, работили по изготвянето на проектозакона - известни и уважавани специалисти в спелеоложките среди на цяла Европа.
В множество български пещери се провежда нерегламентирана туроператорска дейност. Деветашката пещера е една от най-значимите в археоложко и геоморфоложко отношение пещери в Югоизточна Европа. В резултат на масови посещения срещу заплащане, организирани от туристическа фирма, този уникален природен феномен е силно замърсен. Подобни комерсиални посещения в “диви” пещери се извършват на много места в страната, като не се вземат никакви мерки за опазване на деликатния пещерен ландшафт. В Интернет могат да бъдат открити примамливи анонси за “вълнуващи подземни приключения”, предложени от “професионални инструктори” в пещерите Академик до с. Боснек, Темната дупка при с. Беренде извор, Водопада при с. Крушуна, Тайните понори на Шуменското плато и др. Въпреки усилията на ръководството на природен парк “Витоша” за ограничаване на достъпа, дори и седеметажния лабиринт на най-дългата българска пещера Духлата не е пощаден от комерсиални пещерни екскурзии от години насам. Следите от влизането на големи групи необучени хора в лабиринтите на тази уязвима и красива пещера личат особено ясно!
Зачестила практика в пещерата Магурата е допускането на групи посетители без екскурзовод – недопустимо нехайство в стопанисването на обект от списъка на българското геоложко наследство. Г-н Д. Петров от Айтос пише в сайта http://www.caves.bg: “Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността, а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е, разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21 век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталагмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас.”.
Стените на пещерата Типицето до с. Бориково в Родопите са наплескани с ярка блажна боя в рамките на местен проект за благоустрояване на местността. Вероятно с образователна цел и по модел на Ласко и Алтамира, с размах са изрисувани прасторически животни, наподобяващи фауната на планетата Пандора от филма “Аватар”. Дефиницията на подобни инициативи и прояви на художествена самодейност е една навсякъде на запад от Калотина – вандализъм!
Основна цел на проектозакона за пещерите е да бъдат въведени ясни и точни правила в тази дейност, както е в останалите страни от ЕС. В проектозакона изрично е посочено, че туризмът е ЕДИНСТВЕНАТА разрешена категория природоползване по отношение на пещерите. Но туризъм, подчиняващ се на европейски норми. При съществуващото положение, което можем да наречем беззаконие, пещерите са просто юридически несъществуващ субект. Пред използването им за гъбарници, мандри, сметища, заведения за обществено хранене, платени разходки на групи или за каквото се сети даден предприемач, не съществуват абсолютно никакви пречки. Мнението ми е, че проектозакона в този си вид е добър и надежден инструмент за защита на българските пещери и въвеждане на най-добрите практики от аналогични закони в чужбина и съпътстващите ги норми. Без правила не може!
Предложен през 2005 г. в 40-то Народно събрание, проектозаконът бе тогава категорично подкрепен от българската спелеоложка общност след дълъг период на обсъждане и дискусии. Личното ми мнение е, че е абсолютно закъснял и е налице крещяща нужда от приемането му. За съжаление това едва ли ще стане в близките години, за което съществена роля играят материали, като този от бр. 3 на любимия ми “Ехо” (абонат съм от 1984 г.), пресконференции, шумни изяви на екоактивисти, вероятно непрочели проектозакона нито веднъж, петиция на граждани и т.н. Щом и в пътепис за Понор планина в авторитетен всекидневник прочетох зашеметаваща глупост, че проектозаконът предвиждал ползването на пещери за складиране на ядрени отпадъци...положението наистина е безнадеждно, като беззаконието и ловенето на риба в мътна вода ще продължат дълго.
Дано е останало все пак нещо за защита в тази най-уязвима категория българска природа, когато някога се приеме български Закон за пещерите.
д-р Константин Костов
Геологически институт при БАН
ProGEO – Европейска асоциация за защита на геоложкото наследство
Изпълнителният секретар на БТС е споделил вижданията си, че закона за пещерите трябвало да обхване карста и карстовите образувания. Подчертано е, че: “Затова ние от БТС, нашите туристически дружества, ще настояваме за истински закон, изготвен със съдействието на всички заинтересовани страни и подложен на публично обсъждане. Закон, който разглежда пещерите като част от карста и карстовите територии в РБългария.”, както и “...този закон трябва да обхване карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.”. Искам да напомня, че пещерите съвсем не е задължително да са карстови. В нашата страна има вулкански пещери, както и такива с тектонски произход. Означава ли това, че ако се приеме Закон за карста и карстовите образувания (какъвто, между другото, няма никъде по света), въпросните пещери с висока геоморфоложка и историческа стойност ще бъдат оставени на произвола на съдбата?
В интервюто е споменато, че Българската федерация по спелеология лъже, посочвайки свои 900 члена, организирани в 35 пещерни клуба. Според Венцислав Удев през 80-те години пещерняците в България били около 900 човека, а сега само 150. БФСп може най-добре и аргументирано да се защити от тези твърдения, но по личните ми спомени от 80-те години, пещерните клубове в България бяха около 60, а организираните в тях пещерняци – до 3000 души.
Не разбирам защо г-н Удев опитва да противопостави пректозакона за пещерите на стопанисваните от БТС шест пещери? Според мен никакво противоречие няма. Всред благоустроените пещери в България има такива с грижовни стопани, които развиват и подобряват инфраструктурата на обектите. Твърдения, че прозирали интересите на шепа хора, а целта била “да се отнемат години наред стопанисвани от БТС обекти” са абсолютно безпочвени и в интервю, дадено от сериозен човек, би трябвало да се посочат какви интереси и за каква шепа хора става дума. В противен случай се хвърля с лека ръка сянка на съмнение върху труда на достойни и почтени хора, работили по изготвянето на проектозакона - известни и уважавани специалисти в спелеоложките среди на цяла Европа.
В множество български пещери се провежда нерегламентирана туроператорска дейност. Деветашката пещера е една от най-значимите в археоложко и геоморфоложко отношение пещери в Югоизточна Европа. В резултат на масови посещения срещу заплащане, организирани от туристическа фирма, този уникален природен феномен е силно замърсен. Подобни комерсиални посещения в “диви” пещери се извършват на много места в страната, като не се вземат никакви мерки за опазване на деликатния пещерен ландшафт. В Интернет могат да бъдат открити примамливи анонси за “вълнуващи подземни приключения”, предложени от “професионални инструктори” в пещерите Академик до с. Боснек, Темната дупка при с. Беренде извор, Водопада при с. Крушуна, Тайните понори на Шуменското плато и др. Въпреки усилията на ръководството на природен парк “Витоша” за ограничаване на достъпа, дори и седеметажния лабиринт на най-дългата българска пещера Духлата не е пощаден от комерсиални пещерни екскурзии от години насам. Следите от влизането на големи групи необучени хора в лабиринтите на тази уязвима и красива пещера личат особено ясно!
Зачестила практика в пещерата Магурата е допускането на групи посетители без екскурзовод – недопустимо нехайство в стопанисването на обект от списъка на българското геоложко наследство. Г-н Д. Петров от Айтос пише в сайта http://www.caves.bg: “Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността, а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е, разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21 век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталагмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас.”.
Стените на пещерата Типицето до с. Бориково в Родопите са наплескани с ярка блажна боя в рамките на местен проект за благоустрояване на местността. Вероятно с образователна цел и по модел на Ласко и Алтамира, с размах са изрисувани прасторически животни, наподобяващи фауната на планетата Пандора от филма “Аватар”. Дефиницията на подобни инициативи и прояви на художествена самодейност е една навсякъде на запад от Калотина – вандализъм!
Основна цел на проектозакона за пещерите е да бъдат въведени ясни и точни правила в тази дейност, както е в останалите страни от ЕС. В проектозакона изрично е посочено, че туризмът е ЕДИНСТВЕНАТА разрешена категория природоползване по отношение на пещерите. Но туризъм, подчиняващ се на европейски норми. При съществуващото положение, което можем да наречем беззаконие, пещерите са просто юридически несъществуващ субект. Пред използването им за гъбарници, мандри, сметища, заведения за обществено хранене, платени разходки на групи или за каквото се сети даден предприемач, не съществуват абсолютно никакви пречки. Мнението ми е, че проектозакона в този си вид е добър и надежден инструмент за защита на българските пещери и въвеждане на най-добрите практики от аналогични закони в чужбина и съпътстващите ги норми. Без правила не може!
Предложен през 2005 г. в 40-то Народно събрание, проектозаконът бе тогава категорично подкрепен от българската спелеоложка общност след дълъг период на обсъждане и дискусии. Личното ми мнение е, че е абсолютно закъснял и е налице крещяща нужда от приемането му. За съжаление това едва ли ще стане в близките години, за което съществена роля играят материали, като този от бр. 3 на любимия ми “Ехо” (абонат съм от 1984 г.), пресконференции, шумни изяви на екоактивисти, вероятно непрочели проектозакона нито веднъж, петиция на граждани и т.н. Щом и в пътепис за Понор планина в авторитетен всекидневник прочетох зашеметаваща глупост, че проектозаконът предвиждал ползването на пещери за складиране на ядрени отпадъци...положението наистина е безнадеждно, като беззаконието и ловенето на риба в мътна вода ще продължат дълго.
Дано е останало все пак нещо за защита в тази най-уязвима категория българска природа, когато някога се приеме български Закон за пещерите.
д-р Константин Костов
Геологически институт при БАН
ProGEO – Европейска асоциация за защита на геоложкото наследство
Абонамент за:
Публикации (Atom)




