26.12.2011 г.

2- pи Европейски симпозиум по опазване на пещерите - Швейцария

13 Швейцарски национален конгрес по спелеология

7-ми EuroSpeleo форум
29 Септември 1 Октомври 2012 г., Muotathal, Швейцария
http://speleodiversity.ch/speleodiversityE.html
Най-добрите практики за Cave и Карст защита в Европа
2-ри EuroSpeleo защита на симпозиум
29-30 Sept 2012
http://www.eurospeleo.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=38&Itemid=50
1-ви циркуляр
2-ри EuroSpeleo симпозиум за защита на пещерите „Най-добрите практики за защитата на пещерите и карста в Европа”, ще се проведе в Muotathal (Швейцария)
от 29 до 30 септември 2012 г.
От името на Организационния комитет, най -любезно каним всички пещерняци и учени , свързани с опазването на карста и пещерите , да участват в 2-рия Евро-спелео симпозиум , организиран съвместно от швейцарското спелеоложко и Европейската комисия по защита на пещерите при Европейската спелеоложка федерация и подкрепена от Комисията за научна спелеология (SSS и SCNAT).
Организиращи институции
Европейска комисия по опазване на пещерите, Европейска федерация по спелеология
http://www.eurospeleo.eu/
Група по спелеология Regensdorf
http://www.agsr.ch/
Група за пещерни проучвания на t Hölloch
http://www.hoellochforschung.ch/web/
Пещерн група на Muotathal http://www.heinzer.ch/hgm/
Научен комитет
Д-р Жан CLOTTES, Д-р Александър KLIMCHOUK, Д-р Щайн-Ерик LAURITZEN
Д-р Оана Молдован,
Организационният комитет: Д-р Jan URBAN, Кристиане Гмурец, Виорел LASCU, Йоана MELEG, Оливие VIDAL
Цели на симпозиума
Целите на този симпозиум е да осигури платформа за учени и спелеолози, активни в областта на опазването на пещерите и карста , да споделят състоянието на техниката на опазване , на се направи преглед на текущите им работи за да се обменят мнения и от двете гледни точки относно най-добрите практики с приложимост в Европа. Резултатите от дискусиите ще бъдат първата стъпка в разработването на рамков документ за опазването и защитата на пещерите и карста в Европа в контекста на нормативната уредба- Насоки за защитата на карста и пещерите, Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно Опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна) и Препоръка за опазване на геоложкото наследство и зони със специален геоложки интерес (Комитет на министрите на Съвета на Европа, 2004 г.) и други съществуващите конвенции на европейско и световно ниво. Ролята на документа ще бъде да подчертае съществената роля на пещерите и карста като природни паметници (биологични, геоложки, геоморфоложки, минераложки, алеонтоложки, хидроложки и т.н.), исторически и културни ценности (археологически, антроположки).
Освен това, той ще бъде ефективен инструмент за поддържане на Европейските пещери, може би също и в изграждането на европейска директива или европейски препоръки и регламенти относно защитата на пещерите.
Симпозиум график
Събота, 29 септември: 12:00-17:30.
Неделя, 30 септември: 9:00-12:00; 14:00-17:30.
Резюметата
Резюметата трябва да бъдат написани на английски и френски език. За да подадете резяметете си , моля, посетете:
http://www.eurospeleo.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=42&Itemid=5 4.
Резюме краен срок за подаване: 1 май, 2012.
Резюме приемане уведомление: 1-ви юли , 2012.
Всички подадени резюмета ще бъдат оценени от Организационния комитет от 1-ви юни 2012.
Ревизираната форма на резюметата трябва да бъдат изпратени на адрес : protection@eurospeleo.org на не по-късно до 15 –ти юни 2012.
Регистрация
За да се регистрирате моля посетете онлайн мястото за регистрация на 13-ия конгрес на Швейцарската спелеоложка асоциация, 7-ми EuroSpeleo форум:
http://speleodiversity.ch/anmeldungE.php.

20.12.2011 г.

МОСВ - против еколозите от ЦИЗП

По въпроса : http://www.greenbalkans.org/show.php?language=bg_BG&id=1307&cat_id=35

ПОКАНА ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

НАЦИОНАЛЕН ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ
София, бул. Цар Освободител № 1
22.12.2011г. (четвъртък), начало: 12:00ч
Защо МОСВ прикрива нарушенията , допуснати при снимките на НЕПОБЕДИМИТЕ 2 в
Деветашката пещера?
1. Какви закононарушения бяха допуснати от МОСВ и РИОСВ?
Добромир Добринов – Зелени Балкани
2. Негативно въздействие върху прилепите – има ли такова
Антония Хубанчева – ЦИЗП към НПМ при БАН
3. Подлежи ли на коментар експертизата на Центъра за изследване и защита на прилепите?
Боян Петров – ЦИЗП към НПМ при БАН
4. „Официалната проверка“ на Минисетрството – мислят ли експертите от проверката, че дейностите в пещерата не са били проблем за прилепите?
Славея Стойчева – Зелени Балкани, Боян Петров – ЦИЗП към НПМ при БАН
5. Историята на Деветашката пещера. Преди и след 1990г
доц. д-р Владимир Бешков – НПМ при БАН
6. Защитени ли са пещерите в България? Има ли нужда от Закон за пещерите.
Алексей Жалов – Европейска Федерация по Спелеология
7. Как се спазва Закона за защитените територии и режима на Природта залбележителност „Деветашка пещера“? – случаят от юни 2011.
Славея Стойчева – Зелени Балкани, Боян Петров – ЦИЗП към НПМ при БАН
8. Осъзнат проблем или скрита бомба е моста пред пещерата?
Добромир Добринов – Зелени Балкани

19.12.2011 г.

Еко министерството - против Деветашката пещера

Ето и последните новини! http://bnt.bg/bg/news/view/66321/zastrashen_li_e_jivotyt_na_prilepite_v_devetashkata_peshtera

Какво е за нас Деветашката пещера?

По повод , общественият дебат относно използването на Деветашката пещера край с.Деветаки, Ловешко, бъдещи общи действия , ето малко обобщена информация определяща значимостта на пещерата като част от нашето природно и културно-историческо наследство!

Деветашката пещера е разположена на 1,5 km северозападно от село Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.

Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Входът има полуелипсовидна форма и е с размери 30х35 m. Галерията се разширява и образува значителна по площ и обем входна зала , осветена от 7 отвора (наричани от местното население “окната”). Залата заема покрито място с площ от 25 000 кв. метра, а максималната височината на тавана достига до 58 m при окното "Кошерището". Най-голямото "окно" с размери 73 х 48 m е "Киликът" с височина 51 m. Обемът на залата е приблизително 600 хил. m3, което я прави съизмерима с големите зали в света. На места водният поток образува различни по-големина и дълбочина езера. Температурата на водата е 9 -13oC.

Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж. Бейкър. Проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Проучвана биоспелеологично от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III на 02.02.1924 г. и Д. Илчев и цар Борис III през октомври 1924 г. и септември 1925 г., а в по-ново време от А. Попов, П. Берон, Т. Иванова и други . биоспелеолози.

В периода 1925-28 г. няколкократно е проучвана от инж. Павел Петров. Същият със саморъчно направени дървени лодки прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Сондажни разкопки са правени от В. Миков през 1927 г. През 1950 и 1952 г. в пещерата се провеждат мащабни археологически разкопки под ръководството на В. Миков и Н. Джамбазов. Разкрити са културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи - среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и римското владичество.

Актуалната карта е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З. Илиев, Ц. Остромски, И. Тачев, Ст. Петков, М. Златкова, Н. Милев и други пещерняци от София. В периода 1998-99 г. в нея са проведени редовни археологически разкопки под ръководството на В. Гергов.

Счита се, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена и народи, населявали нашите земи. Във връзка с това, през 1967 година пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение. Защитена със заповед 238/7.06.1996 година с площ 14.1 хектара (Д. вестник бр. 55/1996 г).

Деветашката пещера има интересна пещерна фауна. Тя е представена от 21 вида животни. От тях троглобионти или стигобионти са: Niphargus bureschi (Amphipoda), Trichoniscus tenebrarum (Isopoda), Lithobius tiasnatensis (= popovi)(Chilopoda). Освен това тя е идно от най-големите местообитания на прилепи в България. Проведеният мониторинг на популацията на прилепи в пещерата дава следните резултати :

Вид прилепи Време на местообитание Установен брой Година

Miniopterus schreibersii Целогодишно 37500 2010

Myotis capaccinii Целогодишно 3000 2002

Myotis myotis/blythii Отглеждане на малките 2500 2010

Nyctalus noctula Зимен сън 2000 2010

Rhinolophus ferrumequinum Зимен сън 500 2004

Rhinolophus hipposideros Зимен сън 3 2001

Видовият и количественият състав на прилепите в пещерата я определят като местообитение от европейско значение. Въз основа на биологичното си разнообразие, Деветашката пещера е включена в мрежата на защитените теретории НАТУРА 2000 – Деветашко плато BG0000615 and BG0002102.

15.12.2011 г.

Деветашката пещера - международн натиск

 Международният натиск срещу бруталните нарушения на българското законодателство и международните договорености се засилва! В защита на правата на прилепите постепенно се включват държавите членки на Международния спелеоложки съюз при ЮНЕСКО, членовете на Европейската федерация по спелеология и Балканския спелеоложки съюз. В ход е безпрецедентна акция на международна солидарност. Учени, редови пещерняци, природозащитници от цял свят се възправят срещу малодушието, некомпетентността , инертността и липсата на воля у отговорните по природозащитата (а и не само) държавни органи  да решат проблема "Деветашка пещера" в полза на нейната природна цялост и в защита на нейните обитатели прилепите!
Безобразията в Деветашката пещера за пореден път и с още по-голяма сила поставят на дневен ред крещящата необходимост от Закон за опазване на пещерите! Хора, замислете се 6-те хиляди известни към настоящия момент български пещери се нуждаят от ефективна законова защита!
 Ще допуснем ли  пещерите на България, които са  неотменима част от  нашето  и общочовешкото природно, културно и историческо богатство да бъдат загубени за бъдещите поколения ?

12.12.2011 г.

17.11.2011 г.

Опасност за Деветашката пещера

http://play.novatv.bg/play/258910/?autostart=true


На 18-тата минита от предаването започва разговора по темата!

21.09.2011 г.

Българската държава е мащеха по отношение на опазването на пещерите!

Случаят «Башовишки печ» за пореден път доказва крещящата необходимост от законова уредба за опазването на пещерите!
Осланяйки се на съществуващите нормативни актови, бюрократите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) с лека ръка са готови да допуснат унищожаването на Башовишки печ - най-дългата пещерата в Северозападна България от кариерата за добив на варовици разположена в масива над нея!
След двукратно подадени жалби получихме от МИЕТ писмо, което поместваме по-долу.





Какъв е категоричният извод? Всяка българска пещера, която не природна забележителност или, няма друга форма на защита може да бъде унищожена ! З сведение, към настоящия момент в страната са открити, проучени и картотекирани над 6 000 пещери, от които само около 1000 са защитени по един или друг закон!
Парламентът, Министерският съвет - респективно МОСВ и МИЕТ и Министерството на културата нехаят! Никой от тях не си мръдва пръста да даде ход на проекто законът за пещерите, който вече 6 години мухлясва в нечии чекмеджета. Никой от посочените институции , депутати или министри не проявява инициатива за актуализирането и внасянето на съществуващия проекто-закон документ или разработване на нов нормативен документ!

Господ да пази пещерите в България!

Алексей Жалов

6.07.2011 г.

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЦИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ
"ЕКО-МРЕЖА БЪЛГАРИЯ"
ОБОБЩЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
София,13-14 Май 2011г,ИНТЕРПРЕД СТЦ

24.02.2011 г.

МОСВ се усуква за Башовишки печ

Вчера 23 февруари 2011 г. , след почти 5-месечно чакане и внесена жалба,  Българската федерация по спелеология се получи отоговор от МОСВ на сигнално  писмо относно опазването на пещерата "Башовишки печ" край с.Орешец, Видинско. Без да коментираме съдържанието на писмото, предоставяме на вниманието на обществеността отправеният отговор:
"До
Г-жа Евдокия Манева
Заместник - Министър на околната среда и водите
Т у к
Копие: РИОСВ - Монтана
ОТНОСНО: Опазване от разрушение на пещерата Башовишки печ, край с.Орешец от кариерата за добив на варовици от «Печ» в землищата на с. Орешец и с. Бела, община Димово, обл. Видин
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МАНЕВА,
Във връзка с Ваше писмо Изх. №48-00-1314/14.02.2011, Ви изпращаме допълнително исканата от Вас информация състояща, се от карта на разположението на пещерата Башовишки печ в контекста на защитена територия „Западна Стара планина и Предбалкан” – BG0001040 и площта на концесия за добив на варовици от находище „Орешец” – „ПЕЧ”.
Въз основа на Вашето писмо под цитирания номер, заявяваме следното:
Недоумение буди проявените от МОСВ формализъм и инертност по отношение на поставения от нас въпрос. Твърденията, че от предоставената от нас информация не може да се определи точното разположение на пещерата спрямо концесионната площ са абсолютно несъстоятелни предвид на обстоятелството, че на предоставените Ви в приложение на наше писмо (Вх. №48-00-1314/08.10.2010 г.) карто-схеми точно и ясно са отразени проекциите на пещерата върху терена на концесията.
Позволяваме си да твърдим, че писмото Ви има формален характер и показва безсилието на МОСВ да реши проблем, който само си е създало.
По необясними за нас причини, при изготвянето на изискващите се за отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) не е взето предвид наличието на пещерата Башовишки печ и от формална гледна точка са създадени предпоставки за унищожаването й. Недопустимо е в резултат на проявената небрежност и недоглеждане да се допусне това!
Разполагаме с всички документи, свързани с дейността на концесията! Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата, през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата, при което най-малко 1/3 от нея ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия.
Обръщаме Ви внимание също така върху факта, че през м. октомври м. г. в Изпълнителната агенция по околната среда и водите, респективно РИОСВ – Монтана, е постъпил формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитания, отнасящ се до пещерата „Башовишки печ”. В графата „Съществуващи потенциални заплахи за местообитанието”, съставителите категорично са подчертали, че „най-голяма заплаха за пещерата е развитието на кариерата” и необходимостта от промени на концесионния договор!
Със съжаление установяваме липсата на съгласуваност между структурите на министерството, което в конкретния случай е в ущърб на българската природа.
Бихме желали да ви уведомим, че възнамеряваме да информираме по подходящ начин българската и европейска общественост, както и европейските институции за проблема и липсата на адекватни мерки от страна на ведомството за неговото разрешаване. Същевременно ще организираме национална и международна кампания за защита на пещерата от унищожение !!!
Използваме случая да Ви напомним, че все още не сме получили отговор на поставените в писмото ни (Вх. .№48-00-1314/08.10.2010 г.) въпроси, а именно:
1. Ще допусне ли МОСВ да бъде унищожена една от най-значимите български пещери?
2. Ще поиска ли МОСВ от концесионера разработването и изпълнението на алтернативен проект за добивна дейност на кариерата, при който пещерата да попадне извън контура на добива?
3. Кога МОСВ ще предприеме практически мерки за актуализирането на съществуващия проект на Закон за пещерите или разработването на нов такъв?
Приложение:
1. Карти на района и кариерата с проектирани върху тях контурите на пещерата и
географските й координати - 2 бр.- 2 стр.
2. Формуляр за мониторинг на прилепи в подземни местообитание – 1 бр. - 3 стр.
Заместник-председател: (п) Алексей Жалов"

31.01.2011 г.

Добивът и търговията на "кари" трябва да се спре безусловно

       „Кари” се наричат особен вид естествени варовикови образувания. По смисъла на Закона за подземните богатства  (Чл.2(1)1.6 и §1, т.33 от Допълнителните разпоредби)  те попадат в категорията „скалнооблицовъчни материали”  ( естествени седиментни, магмени или метаморфни скали и скални разновидности с изразен рисунък и декоративни качества). Подземните богатства са изключителна държавна собственост (Чл.3 (1). Действията по събирането (добива) , складирането и търговията с естествените варовикови образувания „кари” представляват административно нарушение по смисъла на чл.93, ал.1 от  Закона за подземните богатства!
Кари, кари мястото ви не е тук, а сред  природата

От  2002 г., с писмо изх.№ 17/02.2002 до РИОСВ – Плевен, сигнализираме  за първи  път орган Министерството на околната среда и водите за неправомерен добив на естествените варовикови образувания „кари” в района на с.Карлуково, Ловешка обл.  В последствие, с наши писма №54/12.06.2003, 45/30.08.2004, 49/03.11.2004 до неколкократно сме сигнализирахме МОСВ за това, че добивът и търговията с кари продължава, разраства се и придобива застрашителни размери. През 2003 година сезирахме и Окръжната прокуратура Ловеч за това тревожно явление. Сигналът беше изпратен на препратен на районната прокуратура –Луковит по компетентност на разпореждане. Беше установено, че според българското законодателство добивът неправомерният добив  на кари не се преследва от НК , а представлява административно нарушение.  Компетентните държавни органи във лицето на МОСВ и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма прявиха безпрецедентна колебливост и пълно безсилие и не  санкционираха нарушителите на закона – онези които добиват кари и осъществяват търговия с тях. Липсата на всякакви мерки за пресичане на тази унищожителна дейност и толерирането на търговията допринесе за безконтролното и разширяване.



Едно от многото места в и около София, където се търгува с кари
По настоящем добива и масовата търговия с кари продължава със неувяхваща сила. Организирани групи неправомерно събират и или изтръгват природните образувания и ги продават лично или чрез различни търговски фирми. Засегнати са всички големи карстови райони в страната. Карите „сменят” естественото  си местоположение и намират  място като декорация на градската среда, частни имоти, вили, заведения за обществено хранене, банки и прочее . 
Декорация на  едно софийско заведение с кари
 
Карите - "хубава" оградка на софийска градинка

                                   Така се продават кари край с-Петревене, Ловешко
Безхаберието на отговорните за опазването на подземните богатства институции  по отношение на неправомерния добив и търговията с кари е недопустимо и престъпно и по отношение на българската природа. Карите са неотделима част от карстовите ландшафти и елемент от карстовата  гео-еко система. За това мястото им е там, където та са образувани  и никъде другаде!  

Карите "декорация " на крайпътно заведение в Кресненския пролом

 За това настояваме, съвместно с  Министерството на икономиката, енергетиката и  туризма да бъдат взети бързи,  компетентни, адекватни  и решителни мерки за пресичане на неправомерния добив и търговията с кари.  
            Настояваме, още отговорните институции да разпоредят незабавни санкции срещу   нарушителите на Закона за подземните богатства.  Според нас е необходимо, също така да бъдат санкционирани, по установения законов ред,  изкупвачите и крайните търговци на кари!

Край гр.Враца също търгуват с кари

                          В мрежата обявите за продажба на кари  нямат край