Пещерата "Башовишки печ" пред унощожение!

На път е да бъде унищожена още една българска пещера!

Кариерите заплаха са пещерите в България !

Спелеолозите искат Закон за защита на пещерите!

        Пещерата «Башовишки печ” в землището на с.Орешец, община Димово, Видинска обл. е водна пещера с дължина от около 3300 m. Изцяло картирани са 1290 m. от проучената й дължина.  Пещерата е сред  най-дългите пещери у нас. През нея протича подземна река с дебит около 8 l/s , а самата тя представлява периодичн извор  с максимален дебит в порядъка до 3000 l/s. Известната фауна от пещерата е: стигобионтът Niphargus pecarensis (Amphipoda) и  троглобионтната мокрица Trichoniscus bononiensis (Isopoda). Тя е периодично местообитание на прилепи. Пещерата е образувана в масива Пъкина глама и попада в обсега на концесионната площ на находище „Орешец”, където концесионера СК-13 ПЕЧ”АД ще добива варовици в продължение на 25 години.

          При изготвянето на изискващите се отдаване на концесия документи (Задания за ОВОС, ОВОС, Доклад за резултатите от проведените през 2001-2002 г. геолого-проучвателни работни и пр.) компетентните органи  не са взели в предвид съществуването на пещерата. Изключителна тревога буди факта, че според проекта за дейност на кариерата,  през 2014 г. добивните дейности ще достигнат хоризонт 300 (кота 300) – нивото на което се развива пещерата при която тя ще бъде напълно унищожена с всички произтичащи от това последствия. За пореден път липсата на съгласуваност между държавните институции излезе наяве!

         Подобен, но още по брутален, е случаят с пещерата „Гълъбарника” край с.Кунино, Врачанско. Тя е обявена за природна забележителност с площ 3.5 хектара със  заповед No.1799 от 30.06.1972. Според заповедта,  „около пещерата  се  забранява  разкриването на кариери за камъни, пясък или пръст, с което да се поврежда и изменя естествения облик на местността, включително и на водните течения”.В противоречие с тази забрана, компетентните държавните органи  са допуснали не само разкриването на кариера за добив на варовик , но и  попадане на пещерата в обсега на концесионната площ. Единствено съвестното отношение на концесионера спаси Гълъбарника от унищожение!

        Дали подобно нещо ще се случи с концесионера на кариера „Нановица” край гр.Ябланица, на чиято територия попада пещерата „Нановица” - една от големите, а и красиви български пещери?

Ние питаме! Ще допуснат ли Министерството на околната среда и водите и природозащитните организации у нас да бъде унищожена поредната българска пещера?

        Крайно време е законодателната и изпълнителната власти на страната да  вземат спешни мерки за разработването и гласуването на Закон за опазване на пещерите! Проект за такъв ими. Макар и да не е съвършен, той вече 6 години „събира прах” в архива на българския парламент!

         Какво още чакате господа? Нима искате да лишим нашата земя от 6-те хиляди пещери, с които ни е дарила природата? 

Алексей    Жалов   Тел.0887745207

Мнението на един специалист относно Закона за пещерите

В брой 3 на в-к “Ехо” е публикувано интервю с г-н Венцислав Удев, озаглавено “Големите лъжи на БФСп за пещерите”. В него се обсъжда проектозакона за пещерите, внесен за обсъждане в 40-то Народно събрание от депутатите Петър Берон и Георги Божинов и приет на първо четене, като са изписани твърде тежки думи по адрес на създателите му. От позицията на специалист по карста и пещерняк с четвъртвековна практика, бих искал да обърна внимание на някои неточности в изложеното от г-н Удев, както и на някои проблеми в опазването на нашите пещери.

Изпълнителният секретар на БТС е споделил вижданията си, че закона за пещерите трябвало да обхване карста и карстовите образувания. Подчертано е, че: “Затова ние от БТС, нашите туристически дружества, ще настояваме за истински закон, изготвен със съдействието на всички заинтересовани страни и подложен на публично обсъждане. Закон, който разглежда пещерите като част от карста и карстовите територии в РБългария.”, както и “...този закон трябва да обхване карста и карстовите образувания, част от които са пещерите.”. Искам да напомня, че пещерите съвсем не е задължително да са карстови. В нашата страна има вулкански пещери, както и такива с тектонски произход. Означава ли това, че ако се приеме Закон за карста и карстовите образувания (какъвто, между другото, няма никъде по света), въпросните пещери с висока геоморфоложка и историческа стойност ще бъдат оставени на произвола на съдбата?
В интервюто е споменато, че Българската федерация по спелеология лъже, посочвайки свои 900 члена, организирани в 35 пещерни клуба. Според Венцислав Удев през 80-те години пещерняците в България били около 900 човека, а сега само 150. БФСп може най-добре и аргументирано да се защити от тези твърдения, но по личните ми спомени от 80-те години, пещерните клубове в България бяха около 60, а организираните в тях пещерняци – до 3000 души.
Не разбирам защо г-н Удев опитва да противопостави пректозакона за пещерите на стопанисваните от БТС шест пещери? Според мен никакво противоречие няма. Всред благоустроените пещери в България има такива с грижовни стопани, които развиват и подобряват инфраструктурата на обектите. Твърдения, че прозирали интересите на шепа хора, а целта била “да се отнемат години наред стопанисвани от БТС обекти” са абсолютно безпочвени и в интервю, дадено от сериозен човек, би трябвало да се посочат какви интереси и за каква шепа хора става дума. В противен случай се хвърля с лека ръка сянка на съмнение върху труда на достойни и почтени хора, работили по изготвянето на проектозакона - известни и уважавани специалисти в спелеоложките среди на цяла Европа.
В множество български пещери се провежда нерегламентирана туроператорска дейност. Деветашката пещера е една от най-значимите в археоложко и геоморфоложко отношение пещери в Югоизточна Европа. В резултат на масови посещения срещу заплащане, организирани от туристическа фирма, този уникален природен феномен е силно замърсен. Подобни комерсиални посещения в “диви” пещери се извършват на много места в страната, като не се вземат никакви мерки за опазване на деликатния пещерен ландшафт. В Интернет могат да бъдат открити примамливи анонси за “вълнуващи подземни приключения”, предложени от “професионални инструктори” в пещерите Академик до с. Боснек, Темната дупка при с. Беренде извор, Водопада при с. Крушуна, Тайните понори на Шуменското плато и др. Въпреки усилията на ръководството на природен парк “Витоша” за ограничаване на достъпа, дори и седеметажния лабиринт на най-дългата българска пещера Духлата не е пощаден от комерсиални пещерни екскурзии от години насам. Следите от влизането на големи групи необучени хора в лабиринтите на тази уязвима и красива пещера личат особено ясно!
Зачестила практика в пещерата Магурата е допускането на групи посетители без екскурзовод – недопустимо нехайство в стопанисването на обект от списъка на българското геоложко наследство. Г-н Д. Петров от Айтос пише в сайта http://www.caves.bg: “Бяхме допуснати да разгледаме пещерата без никакъв придружител, което според мен е грубо нарушение от гледна точка на безопасността, а също така и от гледна точка опазването автентичността на формите образували се с милиони години от природата. Както и да е, разгледахме пещерата и единствените пещерни рисунки, които открихме бяха от първобитните хора от 21 век. Освен това в пещерата личат следи от прясно отчупени парчета от сталагмити и сталактити, а в една от залите въздуха беше пропит от дим на цигара на някой преминал преди нас.”.
Стените на пещерата Типицето до с. Бориково в Родопите са наплескани с ярка блажна боя в рамките на местен проект за благоустрояване на местността. Вероятно с образователна цел и по модел на Ласко и Алтамира, с размах са изрисувани прасторически животни, наподобяващи фауната на планетата Пандора от филма “Аватар”. Дефиницията на подобни инициативи и прояви на художествена самодейност е една навсякъде на запад от Калотина – вандализъм!
Основна цел на проектозакона за пещерите е да бъдат въведени ясни и точни правила в тази дейност, както е в останалите страни от ЕС. В проектозакона изрично е посочено, че туризмът е ЕДИНСТВЕНАТА разрешена категория природоползване по отношение на пещерите. Но туризъм, подчиняващ се на европейски норми. При съществуващото положение, което можем да наречем беззаконие, пещерите са просто юридически несъществуващ субект. Пред използването им за гъбарници, мандри, сметища, заведения за обществено хранене, платени разходки на групи или за каквото се сети даден предприемач, не съществуват абсолютно никакви пречки. Мнението ми е, че проектозакона в този си вид е добър и надежден инструмент за защита на българските пещери и въвеждане на най-добрите практики от аналогични закони в чужбина и съпътстващите ги норми. Без правила не може!
Предложен през 2005 г. в 40-то Народно събрание, проектозаконът бе тогава категорично подкрепен от българската спелеоложка общност след дълъг период на обсъждане и дискусии. Личното ми мнение е, че е абсолютно закъснял и е налице крещяща нужда от приемането му. За съжаление това едва ли ще стане в близките години, за което съществена роля играят материали, като този от бр. 3 на любимия ми “Ехо” (абонат съм от 1984 г.), пресконференции, шумни изяви на екоактивисти, вероятно непрочели проектозакона нито веднъж, петиция на граждани и т.н. Щом и в пътепис за Понор планина в авторитетен всекидневник прочетох зашеметаваща глупост, че проектозаконът предвиждал ползването на пещери за складиране на ядрени отпадъци...положението наистина е безнадеждно, като беззаконието и ловенето на риба в мътна вода ще продължат дълго.
Дано е останало все пак нещо за защита в тази най-уязвима категория българска природа, когато някога се приеме български Закон за пещерите.
д-р Константин Костов
Геологически институт при БАН
ProGEO – Европейска асоциация за защита на геоложкото наследство

Законова защита на карста и пещерите в Европа и някой други страни

Алексей Жалов
alex@speleo-bg.com
Предговор

В най-голяма степен, опазването на карстовите ландшафти и пещерите като основен техен елемент е във функция от законово-нормативната уредба . По повод на участието ми в международната акция за подписване на писмена декларация на Парламента на Европа 66 , както и дейността на Комисията за опазването на пещерите на Европейската федерация по спелеология си направих труда да проучим как опазването на пещерите е решено от законодателна гледна точка в глобален мащаб. Беше събран и подготвен на обширен материал с обем от 133 страници, който обхваща състоянието на проблема в голяма част от европейски страни , САЩ и Канада. Предвид предстоящото обсъждане и приемане от Народното събрание на проекта на „Закон за пещерите” както и усилията , които в една или друга степен правим за опазването на пещерите реших, че материалът ще бъде полезен и ще задоволи определени познавателни и практически интерес на пещерняшката ни общност! Тъй като оригиналът е на английски, това наложи да преведа, на първо време, една малка част от доклада. За това преводът не е съвсем гладък, поради което моля за вашето снизхождение. Надявам, че не съм си изгубил времето!

Въведение
Защо трябва да опазват пещерите ?
• Те са неразделна част от природното наследство;
• Ние имаме задължението към бъдещите поколения да запазим това наследство;
• Опазването допринася пряка и непосредствена полза за човечеството;
• Карстовите райони са отличителни за красота и са важни за местните хора и посетителите;
• Те са ценен научен и образователен ресурс;
• Те са от съществено значение за разбирането и оценяването на нашето, природно, археологическо и историческо наследство;
• Те често са единственият източник на питейна вода, особено в селските райони;
Заплахи за карстови ни наследство
Карстовите райони са ценна част от природното ни наследство, но те също са под заплаха от няколко източника: замърсяване на водите, изхвърлянето на отпадъци, не регулиран туризъм , вандализъм, лоши пещерняшки практики, добив на инертни и облицовъчни материали (кариери) , водовземане. Селското стопанство, особено рекултивацията на земя и канализацията, могат да доведат до инфилтрация на замърсени води от функции от повърхността към мрежата на подземните води , запушване и запълване на повърхностните карстови форми и пещерите. Безразборното изглаждане на дренажи може да промени не само на ландшафта, но и водния режим - основната отличителна характеристика на карстови райони. С развитието на натоварен туризъм може да се намали естетическата стойността на карстовите райони и пещерите. Изхвърлянето на отпадъци могат да замърсят карстови подземни води, което в най-голяма степен засяга и подземните местообитания. Природонесъобразното отношение към пещерите може да доведе до щети и загуба на тяхната природна, образователен научена и археологическа стойност .Сравнително наскоро възникна и заплахата от търсенето на повърхностните карстови форми (карите) за изграждането на алпинеуми и декорация на частни и обществени имоти. На много места те бяха отстранени механично ,което се отрази пагубно на растителната и почвена покривка. Възстановяването на тази щета ще отнеме много време. Карите трябва да бъдат премахнати като средство за декорация за сметка на използването на кариерни отпадъци за тази цел. Ние не може да си затворим очите пред разрастващата се търговия с кари, а и инертни и облицовъчни материали от варовик и мрамор.
Какво трябва да опазваме?
Нашата цел трябва да бъде за опазването повърхностните и подземните карстови форми на областно, общинско, национално и международно нива. Това включва карстовите ландшафти (проявите на повърхностния карст) – вортопи и валози, понори (губилищата)
пропасти и пещери, водосборните области и самите карстови извори. Във всичко това се вписват и грижите за опазването на пещерите като местообитания на различни животински видове , място в чиито наслаги са депозирани останки от човешката култура и древен животински свят, пещерите исторически паметници и светилища.

I. Законодателство относно защитата на пещерите в някои европейски страни

Управлението на пещерите в Албания
Съгласно Решение № 451/16.09.1993 на Министерсктия съвет на Албания, неизследваните и непроучени пещери на територията на Република Албания, са защитени и управлявани от държавата, като национално природно богатство. Проучването на пещерите от местни или чуждестранни институции и асоциации, специализирани в тази област, е разрешено, след като те са получили с лиценз от Комитета за опазване на околната среда. Пещерите които са паметници на културата се издава разрешително Института за паметници на културата. Забранено е да се изнасят всякякви предмети, открити в пещери. Също така, се забранява да предизвика всякакъв вид замърсяване, да хвърлят отпадъци, или да се малтретират пещерни животни. Според закон № 8906, от 6.6.2002 за защитените територии, чл. 8 Всички пещера в Албания са обявени за природни забележителности. Влизането в пещери, проучването и изследването им се извършва с разрешение от Министерството на околната среда, което се дава по предложение на съответните местни органи на специализираните научни институции и не правителствени организации с идеална цел. Откриването на нови пещери и резултатите от тяхното проучване се съобщава в подробни доклади на Министерството на околната среда. Министерство предоставя копие от доклада на Академията на науките, университетите, които се интересуват това. Пещерите могат бъдат посещавани, използвани за лечебни и туристически цели само след като са пригодени за такива дейности . Държавни или частни лица, получили екологично разрешително могат да извършват подготовка и използване на пещерите.Министерският съвет определя правила, критерии и процедури, правата и задълженията за предоставяне на използването на пещерите.
Опазването на пещерите в Австрия

На 28 юни 1928 Австрийският парламент приема федерален закон за опазването на пещерите- един от първите специални закони в света за опазване на гео-научните феномени. Най-важните критерии за определяне на пещерите като защитени е тяхната стойност относно естествените науки. Между 1928 и 1938 и 1945 и 1974, около 177 пещери и пещерни райони в Австрия са обявени за защитени природни паметници. От 1975 мерките за опазване на пещерите са регионализирани . Районите (Областите) следват свои собствени policies по отношение на зокониве решения, но основно опазването на пещерите и районите около техните входове и каркстовите феномени свързани с пещерите са обект на специално законодателство. Икономическото развитие на алпийските райони свързано с туризма прави опазването на големи карстови райони по-важно от опазването на отделни пещери. Същствуващите мерки за защита са солидна основа за по-нататъшното развитие на защитените райони. През следващите години Федералният закон от 1928 година е допълнен от редица декрети. Един от тях е ориентиран към проблемите на опазването на благоустроените пещери и обучението на екскурзоводи; друг към непрекъсното документиране на защитените пещери (мониторинг). Научните изследвания са основа за всички мерки за опазване взети преди 1938 г. от института по спелеология , а след 1945 от Спелеоложкия департамент на Федералното бюро опазване на паметниците.

Защита на пещерите в Хърватия
Опазване на природата в Хърватия, зависи до голяма степен на закони и под законови актове, за запазване на природните ресурси от експлоатация, но също така и за опазване на застрашени видове. Хърватски закони за защита на природата имат дълга традиция. Първият закон от този род са били Закона за защита на птиците (1893), Закона за лова (1893) и Закона за защита на пещерите (1900) (Opačić, 2001, Opačić и др., 2004). The basic legal document for nature protection nowadays is Nature Protection Act from 2003. Основният правен документ за защита на природата в днешно време е Закона за защита на природата от 2003 година. По отношение на защита и управление в карстовите явления, този закон въвежда няколко съществени нововъведения. Първото от тях е че, "спелеоложките явления са собственост на Република Хърватия" (PAR 47, NN 70/2005). По този начин всички спелеоложки явления в Хърватия са от компетентността на Закона за защита на природата. Някои спелеоложки явления могат да бъдат допълнително защитени като паметник или да бъдат разположени в някои други защитени територии (например: природен парк, Национален парк ...). Другите иновация е свързана с възможни начини за управление на туристически спелеоложки явления. Законът определя две основни модела на управление: 1) чрез публична институция, и 2) чрез концесия или одобрение на концесията. Този закон преустанови една дългогодишна практика, че местните туристически дружества могат да управляват спелеоложки явления. Независимо от това, тъй като Законът е сравнително нов, все пак дойде на споменатите практика.
Препратки:
Neven Bočić, Aleksandar Lukić & Vuk Tvrtko Opačić: Management Models and Development of Show Caves as Tourist Destinations in Croatia Невен Bočić, АСТА CARSOLOGICA 35 / 2, 13-21, Ljubljana2006
Пещерната защита в Чешката република
Над 2000 пещери са известни в момента в Чешката република. Повечето от тях са от изключителна важност, тъй като те представляват забележителни геоложки, геоморфоложки и минераложки явления, както и също са места, където най-ценните документи за създаването и развитието на живота и на създаването и развитието на човешката култура е добре запазена. Всички пещери в Чешката република, са защитени от Закон № 114/1992 Coll., За защита на природата и ландшафта в Чешката република.
Защита на пещерите в Ирландия
Сега се предприемат първи стъпки. Карста бе избран за първа геоложка тема поради неговата уязвимост и все по-големи заплахи. Местните власти и местните инициативни групи могат да подкрепят запазването на ключови национални обекти. Изборът на места е само първата и може би най-лесният стъпка. Някои обекти могат да бъдат толкова уязвими, че ще наложи покупка на обекта от страна на държавата! Въпреки това, повечето обекти могат да бъдат запазени като подходящо място за управление. Така например, в случаят с пещерите, то може да бъде във връзка с спелеоложки съюз на Ирландия, като представителен орган на пещерняците. Мерките за опазване могат да включват споразуменията за достъп, осигуряване на трайни пътеки в популярните пещери, и по-нови пещери например пещерняци могат да намалят въздействието си лента с един маршрут през особено крехките участъци.
Защита на пещерите в Исландия
Пещерите в Исландия, са защитени от Закона за опазване на природата № 44, 22 март 1999 г. от Министерството на околната среда, особено от член 53 Опазване на други обекти от природен интерес на земята: "Министърът на околната среда, след получаване на предложенията или становището на Агенцията за опазване на природата, на исландски институт по естествена история и опазването на природата на Съвета, се опазват:
1) области, които е важно да се запази, поради специфичните си пейзаж или биосферата. Защитени територии се наричат природни резервати; природни образувания, като водопади, вулкани, пещери и скални венци, както и местата на изкопаеми легла, редки скали и минерали, които са важни за запазване на тяхната научна стойност, красота и уникални характеристики. райони около природни образувания трябва да бъдат защитени колкото е необходимо, за да се ползват с най-добрите предимство; като ясно се посочва в декларация на защита.
2) организми, техните местообитания и екосистеми, които е важно, от научни, исторически или природни други културни перспектива, да не се смущава, намаляване или ликвидиране на брой.
Според Закона, който нарушава разпоредбите на този закон или правила, му се налагат глоби или лишаване от свобода до две години. Случаите по този член трябва да бъде възбудено наказателно преследване в съответствие с разпоредбите на наказателното производство, срв. the Criminal Proceedings Act, No. 19/1991. Закона за наказателното производство, No 19/1991.
Препратки: Ministry for the Environment - Skuggasundi 1 - 150 Reykjavik , E-mail: postur@umh.stjr.is
Закрила на пещерите в Република Косово
Защитата на пещерите в Косово се регулира от Закона за туризма и физически аспекти (откритие, научни изследвания, проучване и посещение, управление и организация). Up to date 6 caves are protected. До датата 6 пещери са защитени.
Препратки:Bajraktari, F., Q.Maxhuni (2008) Caves values and their protection in Kosova.- Spelunca memoires,33,2008, Actes Vercors 2008 – IV Congres Europeen de Speleologie, p.122-124.
Пещерната защита в Латвия
Там няма специален Закон за защита на карстовите и пещера в Латвия! Според Закона за Специално защитени природни райони, има 206 паметници на природата - отделни, единични дървета, като природни образувания, пещери, извори, скали, камъни и други, с научни, културни, естетически или екологично значение. Разглеждане на всички защитени територии, само националните паркове, природни резервати и биосферния резерват разполагат със собствена администрация. В действителност, посещението на повечето от другите защитени територии (включително пещери) продължава да бъде повече или по-малко неконтролирано. Съгласно Закона, управление на защитените територии отговорността е на тяхната администрация, или, при липса на такива, на собственика или ползвателя на земята. Липса на планове за управление и фондове, както и липсата на подходящи мерки за контрол в голяма част от защитените територии води до деградация на природните ценности.
Препратка: Protected areas and opportunities for ecotourism in Latvia за Valdis Pilâts Валдис Pilâts Gauja National Park, Baznîcas iela 3, Sigulda, LV-2150, Latvia Baznîcas Iela 3,
pilats@lanet.lv pilats@lanet.lv

Защита на пещерите в Молдова
Пещерите в Молдова, са защитени от Закона за фонда на природни територии, защитени от държавата Молдова. Те са включени в глава 4 "природни светилища". Те са разделени на: геоложки и палеонтоложки - пещери,експозиции, скали и дерета, реки, места за почивка, кариери, карстови обекти или други уникални типични предмети от хидроложка гледна точка, палеонтологични находки.
Препратки: http://www.iatp.md/arii/text/eng/legislation.htm
Защита на пещерите в полското законодателство
Правна защита на пещерите в Полша се основава на два основни актове: Закон за защита на природата и исторически паметници. Пещерите са защитени, ако те са в рамките на защитени зони, национални паркове, природни резервата и др. Пещерите извън тези райони могат да бъдат защитени, ако те са "особено ценни елементи на неживата природа". Откриване на археологически или палеонтологични материал е важен аргумент за защита на своите домакин пещера от местните власти. Авторът представя и номера на пещерите защитени, защото от тяхното местоположение в националните паркове, природни резервати и други защитени територии.
Препратки: http://www.sktj.pl/epimenides/jaskinie/jask39.html
Пещната закрила в Румъния
Румънски пещери се разглеждат като активи от обществен интерес (държавни имоти), така че те не могат да принадлежат на частни организации или физически лица. Същият принцип се прилага за всички природни ресурси на страните от подземни околната среда. Пещери и карстови феномени са били защитени, както са интегрирани компоненти на други защитени природни зони. Румънската академия на науките по инициатива на биоспелеолога Емил Раковеца е класифицирани всички пещери с научна стойност и като природни забележителности. Днес Румъния разработен нов закон по отношение на териториалната администрация в страната. Според на този закон пещерите и карстовите райони са определени като отделни елементи от природното наследство. На този вопрос е посветена цялата глава, където пещерите са класифицира според тяхното значение в четири категории: А, Б, В и Г.
References: Препратки: Lascu, Viorel (2008) La protection des grottes de Roumanie, un modele qui peut etre perfection dans le cotexte de l'echange d'experience europeene.-Spelunca memoires,33,2008, Actes Vercors 2008 – IV Congres Europeen de Speleologie, p.96-98.
Защитата на пещерите в Русия
Понастоящем опазването и използване на пещери на територията на Русия е уредено в следните основни нормативни актове: 1. Закона на Руската федерация за недрата (Наредба № 2395-1/21.02.92) 2. Положението за лиценз режим за използването на недрата (Наредба № 3314-1 / 15.07.92) 3. Правилник за приложението на закона за паметниците на природата в Руската федерация (Заповед на Министерството на природата в Русия № 33 от 14.12.92 г.). Http://bashcave.iip.net/text/perspekt.htm
Пещерна защита в Сърбия
Ключов момент за създаване на закон защита на природата и спелеоложки обекти в Сърбия е Законът за защита на паметниците на културата и природната на Югославия през 1945 година. През 1965 г. е приет нов Закон за защита на природата Днес опазването на природата (включително пещерите) се регулира от Закона за опазване на околната среда. Според законодателството, в Сърбия има 35 защитени спелеоложки обекти. Всички те са защитени като "природни забележителности". Освен това, значителен брой от спелеоложки обекти в рамките на границите на защитените територии
Препратки: Klickovic, Milorad (2005) Protection of speleological sites in Serbia.- Water resources and Environmental problems in Karst – CVIJIC 2005, Belgrade, p.777-782.
Пещната защита в Словакия
Съгласно акт на Националния съвет на Словашката република 543/2002 за защита на природата и ландшафта, всяка пещера в Словакия представлява природен паметник. 12 словашки пещер имат важно място като природо-образователни обекти. Те представляват важни геоморфоложки явления, богати на специални натечни образувания, арагонит или лед, освен това някои от тях са значими археологически и културни местности. Тъй като те са най-атакувани пещери от човека, те се нуждаят от специална закрила. Тяхното устойчиво използване е съпроводено активно наблюдение върху влиянието посетителите на естествената среда на пещери, включително неговото регулиране. Всички пещери са определени национални паметници на природата. За защита и управление на туристически обекта в Република Словакия се извършва от Словашката Пещерна администрация в Липтовски Микулаш, като специализирана организация за защита на природата към Министерството на околната среда на Словашката република. Пещерите като защитени зони. Пещерата предпазната зона на повърхността през пещера, която е или може да бъдат застрашени от различни дейности . Закона има за цел да оптимизира на икономическите дейности на повърхността, без да нарушава влияния върху пещерната геосистема, сеч в горите, торене в селското стопанство, изключване на индуктивни ерозия дейности, неблагоприятно влияние на добива на суровини, минната промишленост, строителни и производствени дейности и др ). Пещерите изискват редовни грижи. Карста и пещерата територии се проверяват редовно от спелеоложки служба охрана – Рейнджъри специализирани за пещерата защита, контрол на пещерата, на екосистемите и порти затваряне на застрашените пещери. Закриване на пещерите.The Slovak Caves Administration secures the closures of the most threatened and valuable caves. Словашките Пещерите администрация осигурява затваряне на най-застрашените и ценни пещери. Приоритетът е в зависимост от нивото на атака, заплашително и възникване на природни, културни и исторически ценности в пещери. Словашката пещерна администрация е специализирана организация на защитата на природата, която е отговорна за пещерна среда и осъществяването на превенция срещу увреждането й. Словашката пещерна администрация затваря всяка година най-застрашените и ценни пещери . Приоритет се определя според нивото на атаки, уязвимост и наличието на природни и културни и исторически ценности, в пещерите в размер на финансовите средства за съответната година. Преобладаващата част от пещерите се затварят с врати направени от антикорозионни материали и със специален механизъм за затваряне. Cave cleaning Почистване на пещерите: Големи усилия се полагат за ежегодното изваждане на отпадъци пещери, които за били замърсени през последните десетилетия, а също и в момента.В В момента има сериозна опасност от замърсяване на пещерите с комунални отпадъци, токсични отпадъци и остатъци от селскостопански дейности. Преобладаващата част от замърсени пещери са открити от членове на спелеоложки служба охрана.
Препратки:http://www.ssj.sk/ochrana-jaskyn/?lang=en
Пещерната защита в Словения
Неотдавна, на Закона за защита на пещерата е приет от словенския парламент, валидна от 30 януари 2004 година. Този текст представя някои от най-важните аспекти пещерняци, които трябва да бъдат наясно, ако те планират посещение в Словения пещери. Законът е достъпна он-лайн, за съжаление на словенски език.
Пещерната защита във Франция
В момента няма специфично законодателство, което обхваща защита на карстовите ландшафти и пещерите. Опазването е обект на законодателството за защита на околната среда . Някои карстови обекти са били регистрирани като исторически паметници, а други са защитени като биотопи, четири пещери са били обявени за природни резервати и няколко- стотин други са били класифицирани като "природни обекти и паметници". Във Франция, природни и културно наследство е защитено с различни закони:
1) Законът от 1913 г. се занимава с исторически паметници и позволява да се вземат под внимание праисторически, исторически и художествени е действащ. 2) Законът на 1930 г., дава възможност за опазване на природните забележителности езера, водопади, торфени блата и крайбрежни дюни, както и пещери. В основен принцип на това законодателство се изразява в член 12, който гласи, че "собственикът на природния обект” на може да унищожи или да промени състоянието или външния вид на този обект, без специално разрешение. По този начин, защитните мерки се прилагат за всеки конкретен случай поотделно, тъй като възможностите възникнат, и избора на места е силно повлиян от специфичните интереси на държавните служители.
3) Законът от 1976 г., посветен на опазването на природата (член L.242-1 от Кодекса на селските райони) позволява да се вземе в предвид «Опазването на биотопите и забележим геоморфоложки или спелеложики геоложки формации," и "опазване на местата, които имат изключителен интерес за проучвания на живота и еволюцията първата човешка дейност ». Този кратък списък показва, че е възможно за защита на подземни наследство с комбинация от няколко закона. Според местния контекст, се използва един или друг закон Общата характеристика на тези закони е, че всяко ново строителство, които заплашват да променя нещо в сайта, са подложени на специални разрешения.
Препратки:
Carbol, Патрик & Ален Mangin (2008) карстов във Франция и ЮНЕСКО за световно културно наследство .- Acta Carsologica 37 / 1,87-93, Постойна, 2008

Защита на пещерите във Великобритания
Пещерната защита във Великобритания се реализира, когато пещерата е обявена за обект на специален научен интерес (SSSI). Един SSSI е определено място във Великобритания, която е от специален научен интерес за своята флора, фауна, геоложки и геоморфоложки характеристики. 36 пещерни системи са декларирани като SSSI.
Защитата на унгарските пещери
В Унгария, Закона за защита на природата, който влезе в сила през 1996 г., декларира, че "в карстови райони, всички извори с дебит над 5 л / мин, всички валози, пещери, цялата ендемична флора и фауна и техните биотопи са под закрила ". Следователно в тези области трябва да се избягва всякакви промени на екологичното им състояние. Два карстови райони са определени като национални паркове, първият от тях, Бюк от 1976 година. Националния парк Агтелек е създаден през 1985 година. Заедно с пещерите на словашкият карст, че е в списъка на ЮНЕСКО за световно природно наследство. В националните паркове всички геоложки дадености, пещери, извори, води, естествената флора и фауна са под строга защита. Съгласно европейските стандарти, опазването на карстовите райони и пещери в Унгария е много добро и се дължи на Закона за защита на природата и на Министерството на опазване на околната среда, която е взаимодейства с Института по спелеология с цел гарантирането на високо ниво за защита на карста.
Препратки:
I.BÁRÁNY-KEVEI - Genetic types, human impact and protection of Hungarian karsts.ACTA CLIMATOLOGICA ET CHOROLOGICA, Universitatis Szegediensis, Tom. 38-39, 2005, 17-23.

ОБРЪЩЕНИЕ

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

ОТ БЪЛГАРСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ


Уважаеми дами и господа народни представители ,

Ние, 900 –те членове на 35-те пещерни клуба, обединени от Българската федерация по спелеология (БФСп), считаме, че е крайно време българската държава да вземе действени мерки за защитата и опазването на нашите пещери!

В резултат на 80-годишната дейност на стотици пещерняци на територията на страната са проучени и изследвани около 6 000 пещери. Повечето от тях имат важно научно, културно, естетическо и стопанско значение:

- в пещерите Сухи печ (Козарника), Бачо Киро, Темната дупка, Магурата и много други се намират най-старите следи на човешката култура в Европа;
- стотици български пещери са били използвани като светилища и обители с религиозно предназначение;
- българските пещери се обитават от над 800 вида уникални пещерни животни;
- българските пещери са местообитание на най-големите прилепни колонии в Европа;
- 40 български пещери се използват за битово и стопанско водоснабдяване;
- в българските пещери са открити над 50 вида пещерни минерали;
- хиляди български пещери крият уникални пещерни образувания;
- 9 пещери у нас са благоустроени и посрещат хиляди туристи;
- 124 пещери, карстови образувания и извори са в списъка на националното ни геоложко наследство.

Съществуващите закони гарантират, в повечето случаи формално и непълноценно, опазването само на онези карстови терени и обекти, които са част от защитени територии – национални и природни паркове, резервати и природни забележителности - или са част от мрежата на НАТУРА 2000 в България.

Под най-сериозна угроза са пещерите, които не са защитени от съществуващите закони, каквито са почти всички (5 100) от проучените досега пещери в България. Те са обект на разрушителна и безнаказана човешка дейност - изменение на физическата им цялост – нарушаване на наслагате им, разрушаване на пещерните образувания, унищожаване на пещерната фауна, незаконна кариерна дейност, иманярство и много други.

През 2004 г. в съответствие с Директива 92/43 на ЕС, Споразумението за защита на европейските прилепи (ЕUROBATS), по което България е страна, и по препоръка 26/93 на ЕК, Министерството на околната среда и водите възложи на колектив на Българската федерация по спелеология да разработи проект за Закон за пещерите.

Целта на проектозакона бе да се постави опазването на пещерите в България пред всякакви други интереси. Той бе приет от Министерския съвет и депозиран в 39-тото Народно събрание. След като така и не достигна до пленарната зала, законът беше внесен за разглеждане и от 40-ото Народно събрание и бе приет на първо четене от Комисията по околната среда и водите. Времето за второ четене на проекта от комисията не стигна и отново не се стигна до обсъждането му в пленарна зала.
Какви са последствията?

Продължават с още по-разрушителна сила безобразията в българските пещери:
- неуредената им собственост поражда сериозни проблеми с тяхното опазване и природосъобразно използване;
- непрекъснато се увеличава броят на нерегламентираните сметища в пещери;
- много пещери са унищожени или застрашени от разрушение от кариерни дейности;
- безнаказано се замърсяват карстови извори и пещерни реки с непредсказуеми здравни последици за населението, използващо тези водоизточници;
- нараства незаконната търговия с пещерни образувания;
- безскрупулната иманярска ръка непрекъснато унищожава безценни пластове от човешката история и цивилизация;
- нерегламентираната туроператорска дейност унищожава природната цялост на пещерите и влияе негативно върху местообитанията на редки и застрашени животински видове – прилепи, птици, подземна безгръбначна фауна.
Излагайки всички тези проблеми, а чрез това и нашите тревоги, ние считаме, че действителното опазване на българските пещери може да бъде решено единствено чрез приемането от Народното събрание на Закона за пещерите!

Надяваме се, че Българското народно събрание няма да допусне нашите пещери, които са неотменима част от българското и общочовешкото природно, културно и историческо наследство, да бъдат загубени за бъдещите поколения.

За това се обръщаме към г-жа Цецка Цачева – председател на Народното събрание и към всички български народни представители да вземат присърце съдбата на българските пещери и да направят необходимото за внасянето и приемането на Закона за пещерите!

С текста на проектозакона можете да се запознаете в деловодството на Народното събрание или на www.parliament.bg/bills/39/502-01-10.rtf
Примери за разрушаване на българските пещери ще намерите на страницата на БФСп:

Вижте с очите си част от безобразията в карстовите райони и пещерите!

Нека с ум, воля и съвместни усилия съхраним 6-те хиляди български пещери!

Комисията по опазване на карста и пещерите и Управителният съвет на Българската федерация по спелеология призова всички български пещерняци, деятели, поддръжници и симпатизанти на пещерното дело и спелеологията , всички се вълнуват от съдбата на пещерите в България и българската природа да подкрепят усилията ни!

Нека всеки, с каквото може да помогне за оказването на обществен натиск върху държаните институции от които зависи приемането на закона и опазването на пещерите у нас. Нека информираме обществеността за неповторимостта и значението на пещерите и проблемите на тяхното опазване и направим гражданите съюзници в нашата борба.
Призоваваме ви да организирате на местно ниво пресконференции по проблема, срещи с обществеността и депутати от вашите райони, прожекции на филми и фотоси, изложби, публични акции за почистване на карстови обекти и всякакви други целенасочени тематични мероприятия!
Нека опазването на българските пещери ни обедини и сплоти за да запазим пещерите за идните поколения!
Материали по проблема за попазване на пещерите ще намерите тук:

ВЪ ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА

(извадка от статия под горното заглавие публикувана в сп.”Български турист” ,1 бр.10, 1931, стр.149-152) ........................... Но докато за запазването на горите има закон и санкции на нарушителите, а също и за полезния дивеч, редките птици и рибите в реките и се издават от време на време наредби за закрилянето им, има редица отрасли на природата които са изложени на разрушителните и алчнихприщевки на човешката ръка и суета. Едни от тях са планинските цветя и пещерите, предимно сталактитните пещери. ............................... Разрушенията пъкъ които се правят въ пеищерите отъ техните посетители са още по-пакостни и непоправими. , десетки красиви сталактитни пещери у нас са превърнати благодарение на некои хунски нашествия 6ихъ казалъ, на гробища от грозни дупки, посещението на които въз6ужда само тъга и възмущение. Това което е най-жалкото въ случая е, че тия опустошения и грабежи въ пещерите не, се вършатъ отъ простолюдието, поради слабокултурностьта на което това 6и 6ило донякаде простимо, а се вършатъ отъ хора интелегентни, учащи се, чиновници, лекари и даже учители, отъ които би трябвало да се очаква да покровителствуватъ природата и да приучватъ другите къмъ сащото. Така въ Боснешката пещера (въ южнитt поли на Витоша) констатирахъ, че огра6ването й отъ сталактите се дължи предимно на учителите отъ околните села. Показаха ми се съ чувство на голtма гордость цели сандъци съ сталактити, отчупени отъ децата въ пещерата и носени въ чували отъ сащите по нареждане на учителите. А какво ще кажете за оня лекарь в Вършечкитt бани, които по миналата година наред да му се докаратъ отъ околните пещери няколко кола(!) сталактити, съ които е „украсилъ" парка на банята и фонтанитt вь него? Всичко това иде да каже, че трябва часъ по-скоро да се предприеме нещо за да се тури край, или се ограничатъ поне до минимумъ опустошенията на природнитt украси. 3а цельта не стигатъ добри думи и пожелания, които предполагатъ съзнателность и една по-широка култура на масата, а са належащи по-ефикасни мерки, закони и санкции. Ако Съюзътъ за 3акрила на Природата продължава все така да бездействува и да остава неотзивчив на крешящите викове за помощь оть страна на природата, нека нашия Туристически Съюзъ вземе въ ръцете си инициативата за организиране на бор6ата за закрилата имъ. Като едни оть първите и най-належащи ра6оти, които ще трябва да се извършатъ са по моето скромно мнение следните: Изработване на проектозаконъ за защита на природата и Настояване за по скорошното му разглеждане и гласуване въ Народното събрание и влизането му въ сила. Въ основитt на тоя трябва да легне отъ една страна защитата на флората, пещерите и др, природни красоти, а на второ място - въобще запазването на природата въ нейния първобитенъ видъ. Въ комисиите за разрешаване на въпросите по прокарване на пътища, железници (зъбчати и пр.) канали, водо-проводи и пр., Съюза за 3акрила на Природата да има обезателно свой представи-тель. Тоже и при раздаване на концесиите за използване на електрическа енергия отъ рекитe и водопадитe, тьй наречените хидроцентрали, да се иска и уважава всякога мнението на Съюза, като се запазва винаги принципа по възможност да се щади и запазва първо6итния видъ на природата, да не се загрозяват местностите, да не се осакатяват горите и пр. Пещерите въ цялата страна да 6ъдат о6явени за собственость на Б. Т. С, койт отъ своя страна ще предприеме нужните мерки за запазването им. Б. Т. С. заедно съ пещерното дружество да се заемат съ запазването поне на най-хубавите и интересни пещери отъ окончателно разрушение, като имъ се зазидат входовете и се поставять врати и катинари ; входа да бъде достъпен само съ во-дачъ срещу малко заплащане. Азъ вярвамъ, че гореизброените предупредителни мерки ще допринесатъ доста за цельта, ако се приложатъ и изпълняват ь добросъвестно. Нека всеки отъ насъ туристите да влезе въ ролята на покровител и закрилникъ на природните хубости, нека всеки я защитава отъ загрозявания и опустощавания и тогава няма да имаме нужда ни отъ закони, ни отъ глоби, и отъ „охрани". Инж. Х. Броксъ Препечата и подготви А.Жалов

10 правила за защита на пещерите

ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ 10 правила за защита на пещерите Да уважаваш пещерната среда пещерите значи да уважавш живота. Един от начините за уравновесено пещерно дело може да бъде: 1. Като ценим естествената красота и археологическите и палеонтологичните богатства; 2. Като не оставяме нищо след нас в пещерата освен впечатленията си; 3. Като използваме щадящи околната среда техники за осветление; 4. Като се движим по вече установените в пещерата маршрути; 5. Като ходим по пещери заедно, като обучен екип с достатъчно знания; 6. Като не увреждаме околната среда и минимизираме риска от злополуки в пещерите; 7. Като използваме съоръжения , които засягат по-малко подземната среда; 8. Като използваме подземни пътища върху издръжлива повърхност за да се сведе до минимум въздействието върху пещерата докато я проучваме; 9. Като причиняваме минимални въздействия върху карстовите райони и ланшафти, където се намират пещерите. Те имат значение за естното устойчиво развитие; 10. Като образоваме другите хора за пещерите и карста и като сме движеща сила за тяхното опазване и защита.. Превод от английски: Алексей Жалов Редакция: Николай Симов