19.12.2011 г.
Еко министерството - против Деветашката пещера
Ето и последните новини! http://bnt.bg/bg/news/view/66321/zastrashen_li_e_jivotyt_na_prilepite_v_devetashkata_peshtera
Какво е за нас Деветашката пещера?
По повод , общественият дебат относно използването на Деветашката пещера край с.Деветаки, Ловешко, бъдещи общи действия , ето малко обобщена информация определяща значимостта на пещерата като част от нашето природно и културно-историческо наследство!
Деветашката пещера е разположена на 1,5 km северозападно от село Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.
Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Входът има полуелипсовидна форма и е с размери 30х35 m. Галерията се разширява и образува значителна по площ и обем входна зала , осветена от 7 отвора (наричани от местното население “окната”). Залата заема покрито място с площ от 25 000 кв. метра, а максималната височината на тавана достига до 58 m при окното "Кошерището". Най-голямото "окно" с размери 73 х 48 m е "Киликът" с височина 51 m. Обемът на залата е приблизително 600 хил. m3, което я прави съизмерима с големите зали в света. На места водният поток образува различни по-големина и дълбочина езера. Температурата на водата е 9 -13oC.
Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж. Бейкър. Проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Проучвана биоспелеологично от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III на 02.02.1924 г. и Д. Илчев и цар Борис III през октомври 1924 г. и септември 1925 г., а в по-ново време от А. Попов, П. Берон, Т. Иванова и други . биоспелеолози.
В периода 1925-28 г. няколкократно е проучвана от инж. Павел Петров. Същият със саморъчно направени дървени лодки прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Сондажни разкопки са правени от В. Миков през 1927 г. През 1950 и 1952 г. в пещерата се провеждат мащабни археологически разкопки под ръководството на В. Миков и Н. Джамбазов. Разкрити са културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи - среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и римското владичество.
Актуалната карта е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З. Илиев, Ц. Остромски, И. Тачев, Ст. Петков, М. Златкова, Н. Милев и други пещерняци от София. В периода 1998-99 г. в нея са проведени редовни археологически разкопки под ръководството на В. Гергов.
Счита се, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена и народи, населявали нашите земи. Във връзка с това, през 1967 година пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение. Защитена със заповед 238/7.06.1996 година с площ 14.1 хектара (Д. вестник бр. 55/1996 г).
Деветашката пещера има интересна пещерна фауна. Тя е представена от 21 вида животни. От тях троглобионти или стигобионти са: Niphargus bureschi (Amphipoda), Trichoniscus tenebrarum (Isopoda), Lithobius tiasnatensis (= popovi)(Chilopoda). Освен това тя е идно от най-големите местообитания на прилепи в България. Проведеният мониторинг на популацията на прилепи в пещерата дава следните резултати :
Вид прилепи Време на местообитание Установен брой Година
Miniopterus schreibersii Целогодишно 37500 2010
Myotis capaccinii Целогодишно 3000 2002
Myotis myotis/blythii Отглеждане на малките 2500 2010
Nyctalus noctula Зимен сън 2000 2010
Rhinolophus ferrumequinum Зимен сън 500 2004
Rhinolophus hipposideros Зимен сън 3 2001
Видовият и количественият състав на прилепите в пещерата я определят като местообитение от европейско значение. Въз основа на биологичното си разнообразие, Деветашката пещера е включена в мрежата на защитените теретории НАТУРА 2000 – Деветашко плато BG0000615 and BG0002102.
Деветашката пещера е разположена на 1,5 km северозападно от село Деветаки, на десния бряг на река Осъм, в северния склон на Деветашкото плато.
Пещерата е образувана в аптски-ургонски варовици. Входът има полуелипсовидна форма и е с размери 30х35 m. Галерията се разширява и образува значителна по площ и обем входна зала , осветена от 7 отвора (наричани от местното население “окната”). Залата заема покрито място с площ от 25 000 кв. метра, а максималната височината на тавана достига до 58 m при окното "Кошерището". Най-голямото "окно" с размери 73 х 48 m е "Киликът" с височина 51 m. Обемът на залата е приблизително 600 хил. m3, което я прави съизмерима с големите зали в света. На места водният поток образува различни по-големина и дълбочина езера. Температурата на водата е 9 -13oC.
Съобщена за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Дж. Бейкър. Проучена за първи път през 1921 г. от Гаврил Кацаров, който установява следи от материална култура. Проучвана биоспелеологично от д-р Ив. Буреш в присъствието на цар Борис III на 02.02.1924 г. и Д. Илчев и цар Борис III през октомври 1924 г. и септември 1925 г., а в по-ново време от А. Попов, П. Берон, Т. Иванова и други . биоспелеолози.
В периода 1925-28 г. няколкократно е проучвана от инж. Павел Петров. Същият със саморъчно направени дървени лодки прониква до края на водните галерии, прави хидрогеоложки изследвания и карта на пещерата. Сондажни разкопки са правени от В. Миков през 1927 г. През 1950 и 1952 г. в пещерата се провеждат мащабни археологически разкопки под ръководството на В. Миков и Н. Джамбазов. Разкрити са културни пластове с останки от почти всички праисторически епохи - среден и късен палеолит и неолит, ранните и късните периоди на бронзовата и желязната епоха и римското владичество.
Актуалната карта е направена през 1994 г. от специално организираната за целта републиканска експедиция от З. Илиев, Ц. Остромски, И. Тачев, Ст. Петков, М. Златкова, Н. Милев и други пещерняци от София. В периода 1998-99 г. в нея са проведени редовни археологически разкопки под ръководството на В. Гергов.
Счита се, че Деветашката пещера е най-голямото в Югоизточна Европа находище на материалната култура от праисторическите племена и народи, населявали нашите земи. Във връзка с това, през 1967 година пещерата е обявена за паметник на културата от национално значение. Защитена със заповед 238/7.06.1996 година с площ 14.1 хектара (Д. вестник бр. 55/1996 г).
Деветашката пещера има интересна пещерна фауна. Тя е представена от 21 вида животни. От тях троглобионти или стигобионти са: Niphargus bureschi (Amphipoda), Trichoniscus tenebrarum (Isopoda), Lithobius tiasnatensis (= popovi)(Chilopoda). Освен това тя е идно от най-големите местообитания на прилепи в България. Проведеният мониторинг на популацията на прилепи в пещерата дава следните резултати :
Вид прилепи Време на местообитание Установен брой Година
Miniopterus schreibersii Целогодишно 37500 2010
Myotis capaccinii Целогодишно 3000 2002
Myotis myotis/blythii Отглеждане на малките 2500 2010
Nyctalus noctula Зимен сън 2000 2010
Rhinolophus ferrumequinum Зимен сън 500 2004
Rhinolophus hipposideros Зимен сън 3 2001
Видовият и количественият състав на прилепите в пещерата я определят като местообитение от европейско значение. Въз основа на биологичното си разнообразие, Деветашката пещера е включена в мрежата на защитените теретории НАТУРА 2000 – Деветашко плато BG0000615 and BG0002102.
15.12.2011 г.
Деветашката пещера - международн натиск
Международният натиск срещу бруталните нарушения на българското законодателство и международните договорености се засилва! В защита на правата на прилепите постепенно се включват държавите членки на Международния спелеоложки съюз при ЮНЕСКО, членовете на Европейската федерация по спелеология и Балканския спелеоложки съюз. В ход е безпрецедентна акция на международна солидарност. Учени, редови пещерняци, природозащитници от цял свят се възправят срещу малодушието, некомпетентността , инертността и липсата на воля у отговорните по природозащитата (а и не само) държавни органи да решат проблема "Деветашка пещера" в полза на нейната природна цялост и в защита на нейните обитатели прилепите!
Безобразията в Деветашката пещера за пореден път и с още по-голяма сила поставят на дневен ред крещящата необходимост от Закон за опазване на пещерите! Хора, замислете се 6-те хиляди известни към настоящия момент български пещери се нуждаят от ефективна законова защита!
Ще допуснем ли пещерите на България, които са неотменима част от нашето и общочовешкото природно, културно и историческо богатство да бъдат загубени за бъдещите поколения ?
12.12.2011 г.
Какво се случва в Деветашката?
http://bnt.bg/bg/news/view/65825/zapalaha_za_prilepite_sled_nepobedimite_2
и още http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/764910110-Martvi_prilepi_sled_snimkite_na_Nepobedimite_2.html
и още http://bnt.bg/bg/news/view/65866/reni_atanasova_za_snimkite_v_devetashkata_peshtera
Въобще държавата , в лицето на своите природозащитни институции, а и правосъдни органи се изложи - за пореден път!!!
Нещата вземат трагичен обрат : http://www.greenbalkans.org/show.php?id=1295&language=bg_BG&cat_id=35
и още http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/764910110-Martvi_prilepi_sled_snimkite_na_Nepobedimite_2.html
и още http://bnt.bg/bg/news/view/65866/reni_atanasova_za_snimkite_v_devetashkata_peshtera
Въобще държавата , в лицето на своите природозащитни институции, а и правосъдни органи се изложи - за пореден път!!!
Нещата вземат трагичен обрат : http://www.greenbalkans.org/show.php?id=1295&language=bg_BG&cat_id=35
17.11.2011 г.
Опасност за Деветашката пещера
http://play.novatv.bg/play/258910/?autostart=true
На 18-тата минита от предаването започва разговора по темата!
На 18-тата минита от предаването започва разговора по темата!
21.09.2011 г.
Българската държава е мащеха по отношение на опазването на пещерите!
Случаят «Башовишки печ» за пореден път доказва крещящата необходимост от законова уредба за опазването на пещерите!
Осланяйки се на съществуващите нормативни актови, бюрократите от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) с лека ръка са готови да допуснат унищожаването на Башовишки печ - най-дългата пещерата в Северозападна България от кариерата за добив на варовици разположена в масива над нея!
След двукратно подадени жалби получихме от МИЕТ писмо, което поместваме по-долу.
Какъв е категоричният извод? Всяка българска пещера, която не природна забележителност или, няма друга форма на защита може да бъде унищожена ! З сведение, към настоящия момент в страната са открити, проучени и картотекирани над 6 000 пещери, от които само около 1000 са защитени по един или друг закон!
Парламентът, Министерският съвет - респективно МОСВ и МИЕТ и Министерството на културата нехаят! Никой от тях не си мръдва пръста да даде ход на проекто законът за пещерите, който вече 6 години мухлясва в нечии чекмеджета. Никой от посочените институции , депутати или министри не проявява инициатива за актуализирането и внасянето на съществуващия проекто-закон документ или разработване на нов нормативен документ!
Господ да пази пещерите в България!
Алексей Жалов
Абонамент за:
Публикации (Atom)
